Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам, ...

Слушай, слушай, слушай... тишината.
Чуваш ли звука на ангелски криле?
И раздиращ с остри нокти тъмнината,
нежния шепот на светкавиците?
Виж в езерото тихо, сред гората, ...

Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...

По кожата ти... с устните мечтая,
рисувам сладостта на всеки миг,
откривам красотата на безкрая...
Дали любов е... или сбъднат стих?
И като птици сме - в събуден полет, ...

Тихата есен тихо дойде...
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна, ...

Тичах след часове
и настанявах се в дни
отбелязвах си бъдещи промени
и от нощите си странни мисли насъбрах
проблясват в тях думи мигновени ...

Сълза не отроних, когато от нас се отказа,
а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,
но намерих само смирение, обич и тъга
и сама избрах това да бъде моята съдба.
Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня, ...

Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...

1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце – ...

Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...

Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето, ...

Обикновен летен ден
Росата трепти, румен е денят,
във тревата лази мравка,
сънцето върви по своя път,
стринта започва със прозявка. ...

роза
едва напъпила
а с листчетата си
капчица прегърнала
не ги разтваря ...

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...

И ето, застанах пред теб,
заслушана в твоите струни...
Тъй усещах, мило момче,
как усещах, че в теб ще се влюбя...
Просто тъй... с копнежа за нежност ...

***
Всяка нощ аз напускам земята,
прекосявам планети, звезди,
през вселени съвсем непознати
преминавам по твойте следи. ...

Горя, но не във огън,
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни, ...

На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...

Така съм свикнал!
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта, ...

Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...

ИДИОТИ
Правя си колекция от идиоти.
Сериозно! Трупам ги в гаража.
Не ми пречат те, напротив -
мини през живота ми, да ти ги покажа. ...

***
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад. ...

Моля те, Господи,
слез на земята и виж
как лъжата и подлостта
алчно пируват,
а истината и справедливостта ...

За какво съм му аз на света?
Кой ще е той без мене утре –
ако умра сега, ще направя ли щета?...
написа dragon
Ако умра сега, ще бъда роден, ...

Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг, ...

Моят прояви каприз
и донесе на сервиз
старичката ни кола,
че повредена била.
Сам да беше ремонтирал, ...

Отлита младостта! Годините ни отминават.
Отдавна е забравен детският ни смях
Очите и ръцете, и телата остаряват
и никой не копнее днес за тях.
Лежат започнатите плетки ...

*
От пепел никнат
мислите ми огнени.
Щурци запели…
* ...

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя, ...

От толкова време те няма,
че даже гласа ти забравих!
Не чувам смеха ти, очите
не виждам, не галя косите...
Спомням си твоите думи... ...