Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...

Латинската дума "Excelsior" означава "по-нависоко". Поемата е публикувана през 1841 г. Приемам критики и предложения, с цел подобряване на превода.
Excelsior
Х. У. Лонгфелоу (1807-1882)
Превод
The shades of night were falling fast, ...

Чиста душа
***
Твойта чиста душа ме намери:
поигра си, раздвижи кръвта...
Звездопад от небесните сфери ...

«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...

Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...

В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...

Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...

Толкова е лесно още днес да те забравя,
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...

Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...

Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...

Пуснах те и ти си тръгна,
назад един път се обърна
и то, за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.
Обърна гръб на всяка болка, ...

Спомен целува
нецелуната мечта
с устни-сълзи...
Стихът прегръща
непрегърната муза ...

Съхраних ти лято босоного
Разстлах ти лято босоного,
със вятъра рисувало слънца,
донесох ти и цвете синеоко,
окъпало се в утринна роса. ...

soni.andonov

Посрещаш ме със вечната усмивка
и мраморната плоча затрептя,
да ме прегърнеш, татко, искам
но знам, че невъзможно е това.
Научи ме да бъда честна ...

ОГЛЕДАЛОТО
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам. ...

няма бриз край морето
през август
само стон...
аз съм тук -
силует във черна мида ...

Старата ни къща уморена
надолу свела е глава
и като птица упоена
на две пречупила крила.
Прозорците, отдавна потъмнели, ...

Августовски зной
и горещници
неистово
дните прижулят..
някъде... там ...

Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...

ИМА ЛИ БЕЗПЛАТЕН ОБЯД
На Елена Нинова(Enena)
Няма безплатен обяд!
Чърчил ли беше го казал?..
Той е държавник признат, ...

Разбира се, опитах се да бъда ангел,
всички правим своя опит да надвием гравитацията,
една част от нас продадоха ореола си,
другите смело падахме от високо,
макар да няма вече самаряни, ...

Напуканите майчини ръце –
отрудени, с пръсти изкривени,
прегръщат нежно плачещо дете
и от Бог са те благословени!
Години дълги месили са хляб, ...

Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...

Ако не ме срещаш повече,
на същото място ще стоя;
да забравиш миналите дни -
аз всеки път ще ги броя.
Ако не ми отговаряш, ...

Навсякъде използвачи,
долни предатели.
До тебе крачат, -
уж твои приятели.
Какво става в този объркан свят? ...

Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...

"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...