Сплитам слънчеви лъчи
в Слънчевия ти сплит –
любовна манифактура

Гротеска
Къде ми е времето...
Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.
Що за божие отредение -
да се прецакаш и да си нямаш майстора... ...

По-мил и свестен не познавам
от теб, приятелю, сърцето ми повел,
натам, където гордо плава
под синия простор, орел!
Ти пръв ще вземеш мойте длани - ...

Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...

Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...

Кучка съм, но не твоята,
кучка съм, но няма да ми мине модата,
кучка съм, но ти ме направи такава,
кучка съм и такава оставам.
Лоша съм, но не ми пука от това, ...

Не те познавам – казваш, че те има,
но в моя свят сега царува зима
и има го единствено студът,
сковал в прегръдка земния ми път,
изгаряйки очите ми до лудост, ...

С теб
Отново във очите ти се взирам.
Оглеждам се като във езера.
И по-различен себе си намирам,
готов съм с теб света да прекося. ...

ОДА ЗА... Н Е Б Е Т О
Във вечер омайна, приседнал на двора,
аз дълго разглеждам небето, което
показва Луната оттатък стобора-
а тя се кокетно оглежда в морето. ...

-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Веднъж двама приятели играли на една игра. Единият победил, а другият загубил. Загубилият бил нещастен от това. Обърнал се с молитва към Бога. Казал му: „Боже, защо съм нещастен.” Тогава Бог му отговорил: „Да бъдеш победител, не значи ти да печелиш, а някой друг да губи. Победител си, когато запазва ...

Дявол ли ме тук покани,
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам, ...

ЧРЕЗ МИСЪЛТА
Сега си отиваш.
Сам ли го реши или ме последва?
Много със себе си вземаш,
ако не и всичко... ...

Когато бях твоя, не знаеше каква жена стои до теб,
не знаеше за сълзите по моето лице,
не знаеше за раните в сърцето ми.
Когато бях твоя, сама не знаех аз коя съм.
Сега не твоя – на всеки друг, но не и твоя, ...

Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени. ...

В дванайсет тъгата си легна да спи.
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...

Гледам снимката стара, ъглите подвити,
ти усмихваш се, мамо, и светят очите.
Своите буйни коси там в плитка си сплела,
като бисери греят зъбите ти бели.
Половин век - отлетели много години, ...

Разпадащи се атоми бележат
изтляваща целувчена следа!
Не може никой да я забележи –
тя губи се, угасва на мига,
разтваря се в огромното пространство... ...

Събуждам се сега
и чакам да те видя аз.
С усмивката си светла
утрото да озариш.
В миг да ме прегърнеш ти ...

Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...

Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...

Усещал ли си аромата на роса
Започвал ли си със слънчев лъч деня
Познал ли си вкуса на тишината
Танцувал ли си с вятъра
В горите и в полята ...

~~*&*~
Да се родиш в началото на Тъмното...
И цял един живот
Безсмъртен да избродиш~*
Да се прибираш в Дом на Безлюбовие, ...

До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли. ...

Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная, ...

Трудна прегръдка.
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...

Ако има праведност в сърцето,
ще има красота в характера.
Ако има красота в характера,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ...

Като кралица без трон,
като съпруга без мъж,
като лято без слънце,
като есен без дъжд -
така аз се чувствам, ...

Две души... едно лице.
И пълна симбиоза в мисълта.
Два чифта очи...
протегнати ръце -
два възгледа различни към света. ...

Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...