Лунен проход
Кой ли пак стои до късно в мрака?
Кой ли в тъмното тихо планове крои?
Кой ли нервно с нокът по стъклото трака?
Кой ли? Аз ли съм? Луната, или пък ти? ...

Жабо жабке, късолапке!
Ти на всички си известна
и си много интересна!
Със зелена пелеринка,
с бутчета на балеринка, ...

Превод: Мария Шандуркова
Бялата брезичка
се отрупа в сняг,
моето прозорче
сребърно е пак. ...

I caught a chill
And it's still frozen on my skin
I think about why
I'm alone, by myself
No one else to explain ...

Within Temptation - The Last Time
For so long I've tried.
Could not close my eyes.
When you became a outcast in this life.
Again and again I try ...

Бавно в този лист обрулен
пада пъстроцветна есен
и притихва многострунен
звук на порива сърдечен.
А реката, ромоляща, ...

О Ч ИТЕ ТИ
Обичам да те гледам във очите,
в които сякаш изгревът блести,
да виждам как попаднал лъч в косите
играе с тях преди да отлети. ...

Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...

Очите ти
Очите ти давят ме с нежност и цвят,
люлеят ме нощни морета –
изплувам, целувайки звездния свят
в сънували лунни парчета! ...

Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...

Чувствата галят
бръчките на мислите.
Накуцва вяра...
Страхът зазидан.
Тухли от съмнения. ...

Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...

Преди раздялата да обявим,
у нас отдавна всичко е изстинало.
Превърнал се е огънят на дим,
не може вече до небе да стигне.
Не може в облак да се претвори, ...

БЪЛГАРИЙО!
Самотен полъх
и океан от сивота,
прегърнал безпределно
мене и света. ...

По стръмни сенчести
пътеки
чак до върховете
ще те нося…
И само вятърът след нас ...

Хулиганът
Извиках те с първия си вик.
Усмихнах се с най-милата усмивка.
Протегнах ти ръце. Навънка зазори.
Съдбата тайно ни събра завинаги. ...

Пехотинец
(на Johnnie Крачката)
Зад мъдростта се криех век!
Беше тя предана закрилница
и от раните не потърсих лек, ...

Луна за левче
Каза ми, че ти се иска да съм малко по-цинична, може би малко по-злобна към света и хората, озлобени до бездушие. Вярваш или не – учудих ти се. Вярно, само ти се усмихнах и продължихме безкрайната си дискусия. Ние никога не млъкваме, но така става като се съберат двама млади, зелени и ...

И пуши утопично мързеливият творец,
и чупи кокалчета в празни листи.
Изгубил си е думите с тегоба и живец,
разлял си е боите по пангари триста.
А няма нищо. Нищо няма. ...

Всеки кръста си мъкне нагоре по стръмното.
(Като Христос.)
Всеки ден по-добри или по-лоши осъмваме?
(Хубав въпрос.)
Всеки бил е разпнат с разбойници двама. ...

И тази крепост пак ще падне,
ако кажеш само дума-две,
зная, понякога съм малко странен,
защото имам много страхове.
Но ти стоиш отсреща и се мръщиш, ...

Вдъхновение
Избухна букет
фойерверки.
Не само в небето
и в мойта глава. ...

Под сянката на тъмните кории
Жеравна се спуска полегато
и с къдравите си дворове спира
по калдъръмите на припек.
Сгушени стряха до стряха, ...

Помниш ли как минаваше времето “все някак си”.
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...

Раздяла
Остави стъпки по сърцето
взе усмивката ми от лицето
Изневярата прониза ми душата
неочаквано разказа ми играта ...

ДЕВАЙРА*
Сред огърлицата на бляскавите мълнии,
оплели в свойте мрежи тишината.
Сред грохотът на падащи талази,
окъпана от призрачните пръски, ...

Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно. ...