ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

***
Птиците си
пусках
от кафеза.
Исках ...

От двете стани потичат сълзи,
но не сладки както обикновено са те,
а горчиво солени от мъка по теб.
Препускат неуморно, игриво,
забързани за там, където те ...

Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...

(отговор от Земята)
Не, не ми се живее безшумно
зад удобни и силни гърбини.
Там навярно е тихо, без думи,
и спокойно, но винаги зима. ...

Без любов ще се живее,
така реши го твоят Бог.
А ти взе, че го послуша
и стана към мен жесток.
Любовта е птица волна, ...

Животът е сън - казват
- път към всемирното.♥
Сън - често изплакан,
сред водните лилии.
Животът и сън да е, ...

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...

Прости ми, че моят дух е настръхнал
и вее прашинки тъга във очите.
Прости, че тъй бързо стигам до дъното -
аз разпилявам се, тебе боли те.
Прости, че трънлива е моята обич ...

Спомен
Оставих се да ме прегърне мрака
и тази вечер, пълна със печал.
Постеля ледена ме чака
и споменът – нелепо замълчал… ...

ОПАШКИТЕ
В страната на опашките
царува ред!
А редът е пътят към прогрес.
Желязно правило... ...

С Ъ Д Б А
Без паника, моля!
Часът ми е точно
един без пет…
не, без шест… ...

Неразумни Ромео, красавецо властен,
защо не остана в любовните книги?
Защо тъй изящен, нежен и страстен
събуди в мен чувства и после уби ги?
Любими Ромео, дете на греха, ...

Стиснал зъби, затворил очи,
старата дружба зарових.
Пепел ръсих, дано не личи
как я удавих в отрова.
Дълго мамих със свито сърце, ...

Не ми е до Коледа в топлото време
Да мисля за Коледа в топлото време
не ми е възможно. Каква суета -
участвам в конкурс, а декември далеч е
и празникът още е в пълна мъгла. ...

Доскоро бях крехка и чуплива...
давех се в потока на сълзите.
Бях самотна и ранима...
с мене също плачеха звездите.
В безкрайните ридания задавях се ...

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен -
един горчив, болезнен спомен. ...

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

Енигма
За да те има дълго в моя свят,
в живота ми недей да идваш.
Бъди един безспирен звездопад
в деня ми крайно непредвиден. ...

Интервю с Ники Андреев III
"Обичам да пея песни на Coverdale..."
(трета част)
Спомням си, че през 1982 г, когато аз бях ръководител на рок-група „Паралакс” (бяхме 5 години вокално-инструментален състав на СУ „Климент Охридски”), често ни бъркаха с рок-група „Паралел 42”, за която се говореха хубави ...

На тъмната и прашна автогара
за сетен път изпращаш любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
по бузата остава пак следа.
И днес е тъмнината твоя спътница, ...

СВОБОДА И РОБСТВО В МОЯ СВЯТ
В днешния свят думите свобода и робство придобиха нов смисъл. Ако в миналото хората са били роби на други хора, то днес те са роби на самите себе си и на собствените си постъпки. В миналото са жадували за свободата, борили са се за нея, сега всеки гледа само да му е добр ...

Нощен цвят
Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна,
напоена с порции тъга. ...

Караме се с тебе, знам,
наричаме се с думи хиляди,
но нещо сякаш винаги крепи ни,
усмивки слага на нашите лица
и връща топлотата в нашите сърца! ...

Луд съм, луд съм,
... няма съмнение,
затуй изпадам в това откровение.
Всички признаци на тази ужасна болест
в мене откривам ...

Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...

По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме. ...

И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...

Нелюбов
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя. ...

Отново ли загубих, отново ли останах сам,
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен, ...

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Времевият интервал отнася ни назад, назад в годините, летата, столетията, но сякаш постепенно спира и потъва заедно с нас, отново както някога, в онзи момент на безвремие, когато змията поробителска, тежка увила се бе и притискаше всяко мъчително дихание на гръдта българска, когато поредната отминал ...