Нямам вече нищо
Загубих всичко, което имах,
за да бъда твоя, обич моя,
направих всичко, което искаш
и пак е малко, все е малко. ...

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...

Когато теб те няма
Стоя в стаята сама,
а тишината ме обгръща.
Нима реалност е това?!
Сърцето все към теб ме връща. ...

Колко струва моето сърце -
продавам го,
прикършено е,
мъртво е,
безполезно е. ...

Той бе ангел навъсен.
И пред чужди и свои
все блестеше с ума си,
с този дух неспокоен.
Не за почести скъпи, ...

Като птица без криле,
като песен без мелодия
душата скита се
и в лъжи оплита се.
Кой ще й помогне? ...

Когато престанах
да плача,
затворих се в черупка,
а вътре - само мрак и пясък.
И все по-трудно ...

Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко... ...

С пепел нарисувах дървеса...
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това - ...

ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ
Искам да избягам, но къде ли?
Искам от живота да се скрия!
Да премина в другите предели
и с мирò душата да измия!!! ...

Вчера на шестицата качих се
много много притесних се
кога корема ме стегна
пуснах само малко по терлици
Шофьорът побесня автобуса спря ...

Музика ли е
моят неземен свят,
здрава скала
или единствена дума,
може би копнежен ...

Крилата вече твърде уморени са -
не могат те отдавна да летят!
Душите техни вече изтощени са -
като две свещи бавно се топят...
Потънали във сивото на времето, ...

Не ме обичай - аз съм наказание!
Защо съм ти - измислена илюзия?
Докосвания, носещи страдания.
Към мъки нечовешки съм прелюдия.
Не ме прегръщай - пламък съм - изгарям те. ...

ТРУДНА ГОРА
Рухват небеса, студено е.
Аз вървя през тази гора,
Чиито дървета мълчат заледени.
Под нозете ми снегът хрущи, ...

Едни такива думи за любов...
Умът ми толкова ги мрази!
И все не дава благослов.
И мисли ги, но като за прокажени.
Едни такива трепети пролетни... ...

Знам, че някой ден ще се случи:
Просто така, изведнъж,
ще погалиш бездомно куче
във внезапно проливен дъжд.
Ще нахраниш измръзнал просяк, ...

Avenged Sevenfold - Victim
House full of roses
A letter on the stairs
A tape full of messages
For anyone who cares ...

Като художник
Когато планината очертае
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
когато тази гледка погали ме нежно с ръка ...

Имам си приятелка една,
и на 15 днеска става тя!
Честит да е рожденият ù ден,
с много поздрави от мен!
Толкова много я обичам ...

Вече векове наред те държа,
защото превърнах дните в години.
И навярно съм искала петстотин лета
да се върна назад и обратно премина.
Вече толкова стара съм аз, ...

Lifehouse – In your skin
Throw stones, breaking bones,
then wondering why you run for cover
You fight the world from inside
Lay down, playing dead to the pages ...

Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.

В огледалния свят на сърцето
има истински път, който те търси
и такъв, дето в Ада те връща.
Там пият страст впити устни
и любовта им е адски насъщна. ...

Μ' αγαπάς σ' αγαπώ
Στίχοι: Λιόντος Γιάννης
Μουσική: Φατούρος Γιάννης
Πρώτη εκτέλεση: Στέφανος Δημοσθένους
Είσαι αυτό που ονειρεύτηκα, ...

Уринотерапия
Тъй често, когато ранено, сърцето ридае
и търси ръце да го гушнат и в скут залюлеят,
Животът му праща не скут...ами скот. Да пикае
отгоре му, раните гнойни ДА МУ ЗАЗДРАВЕЯТ!!! ...

Бездомна. Свита в черни дрипи,
подритната във ъгъла. Върху кашона...
Очите тъмни бяха полуживи
и просеха любов? Като икона
поставена пред моя храм. Приех я. ...

Наивно си мечтаех, че във тоз' живот
за щастие и радост съм родена!
Небето ще е като ярък, светъл свод...
Ще бъде празнично, красиво, необикновено...
Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата, ...

Пуснете светлината
Да, пуснете светлината. Светлината е хубаво нещо. Пуснете я, пуснете я.
Хайде, де. Пуснете я, какво чакате? Нали човешкият организъм изпитва естествена биологична нужда от светлина?
Или всъщност...
Всъщност, защо да я пускате? Да, да, защо да го правите? ...

Ти - Можеш ли да летиш?!
Като птица, както птиците го правят?!
Да опреш крила в небосвода, да видиш света отгоре.
Носейки се из необятния хоризонт...
Аз - Искам крила! ...

Молитва
Опиянена, бездиханна и щастлива,
потъвам във съня ти, Господи!
Изплувам във море от спомени,
вълни събуждат в мене изгреви... ...

А утрото е някак по-различно,
когато сутрин будя се до тебе,
пропита от страстта първична,
усетила, че пак съм ти потребна.
И слънцето е някак по-различно, ...

Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.
Не очаквах, ...

Есенно трънче в петата ми влезе,
с усмивчица крива закуцуках към теб.
Ах, слънцето даже иронично се плези,
дори ме видя онзи загубен съсед.
Подай ми ръка, на тебе разчитам, ...

Потърсих птици сред небето...
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...