Непоправимата оптимистка се пречупи,
готова е да рухне, подобно на дървесни трупи.
Болезнени сълзи по страните ù се стичат,
на тръни, забити в сърцето ù, приличат.
Всяка тъжна сълза бавно я пробожда, ...

Неотключени,
неосветени мигове -
нецелунати
Незаченати,
непознати сънища - ...

Не бе съвсем по моя вкус солта.
Баирът, побелял, се запревива.
По буца за приятел. Две – за два.
Навреме си отиваха. Красиво.
Лютеше пек тогава. И сега. ...

Спаси ме, извикай името ми; погледни в очите ми и виж душата ми.
Спаси ме от мрака, кажи ОБИЧАМ ТЕ, върни ме към живота.
Замръзвам без твоя допир; умирам без твоя глас; полудявам без твоето присъствие.
Без разум; без глас; без душа ще остана; ако тръгнеш, дали ще оцелея?
Без теб мога да живея; но за ...

Привечер, когато завали дъжда,
силуетите на лодките се изкривяват,
ивицата суша, де човешки крак
не стъпва, се превръща в остров...
Тогава на пристана на самотата светлините ...

Благоговея пред тишината...
Онази - с дълготрайност няколко секунди, когато оркестрантите замлъкват...
преди да започне развиделяването на музиката...
Когато не мислиш за времето...
Като че всичко в Мирозданието се смирява - пред цигулката на едно Щурче... ...

МЪРТЪВЦИ
Безспирна тишина,
разговор, лъжи.
Слънцето отвън
огрява само то мъртвец. ...

"Като гарвани думите грачат.
Страници, пълни с абсурди.
Ялови напъни на драскачи.
Или всички вече сме луди"
Диагноза, Димитър Никифоров (argonyk ) ...

Тръгваш си, напускаш ме отново,
не те е грижа колко ме боли.
Не зная само как ще събера наново
безброй разбити хиляди мечти!
Сама вървя, а мракът ме поглъща, ...

Дълги прашни стаи,
никой не пристъпя,
паяжини удрят
през лицето потно.
Мама ми подвиква, ...

Ако съм сън
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката, ...

Желание
когато уморени от различия
душите си изгубим в черните безличия
и сънищата ни напъждат в сърдитите безвремия
когато се наричаме с най-лошите сравнения ...

По идея от стихотворение на Валери Станков
Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море
и зелени лиани. ...

Една кифла си вървяла съвсем безцелно, когато срещнала друга кифла, която също като първата си вървяла съвсем безцелно. Здравей – казала първата кифла. Здрасти – отговорила втората кифла. И така двете кифли тръгнали да си вървят безцелно, но заедно и тъкмо тогава се натъкнали на трета кифла, която с ...

Слизай, Душо, слизай на вечеря!
Ето, тиха музика ти пускам!
Ето, чудни гозби ти приготвям!
Ето, благи думи ти продумвам!
Слизай, Душо, стига се сърдила! ...

Не мисли, че лесно ще изтриеш
следи от мен във твоето сърце,
макар далеч да съм и да не виждаш
отдавна вече моето лице.
Очите лесно се залъгват ...

До дъното на дъното достигнах,
сега ми предстои да се оттласна
и като Феникс от жарта да се въздигна...
Мерси! Не вярвам в тези приказки прекрасни!
Крилете ми от тумори доволни са проядени, ...

Съдбата ми е вестоносец бял,
препуснал сам през слънчевите клади!
И сякаш тук и днес не съм живял...
а в приказка от сънни листопади!
Щом вихрите подгониха мечтите ...

По светли улици вървя,
а тъмнина обсебва душата!
Фалшиви усмивки на мрачни лица
крият болката от тази шумна самота!
Много лъжи – малко истина, ...

И на нея единствено болка ù дари,
сега разбрах, че не е в мен вината,
като с камшик по сърцето ми удари,
но и тази болка ми е толкова позната.
И тя като мен с друга те дели. ...

Мисли
Жена наивно вярва и жадува,
но питам се дали си струва?!
В лудата си страст се втурва тъй безумна.
Захвърля всичко, глупава и неразумна. ...

Запалени стърнища.
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава... ...

Съдбата толкова тежи ми -
сега е твой, а минало за мен,
и произнася чуждо име.
Безсилието ме сразява,
следи ме безотказно ден след ден. ...

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...

*
Богатството ми -
купища сухи листа
в градината.

Две хубави жени
Две хубави жени!
Съдба или дилема?
Две хубави жени!
Борба или поема? ...

6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд. ...

5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...

Ако случайно във очите ми погледнеш
и в този миг
ръката ти не гали косите ù,
и устните ти
не целуват въздуха ...

***
Все тъй загадъчно и нежно
докосвай с пръсти моята душа...
И знам, това е неизбежно –
закон неписан аз ще наруша. ...

Докосвам гърдите ти голи и млади...
Ръцете ти силни по мене пълзят...
Потъвам в очите ти - морета безкрайни,
морета от страст и безумен копнеж...
Поемаш ме в скута си нежно и ласкаво ...

Нещо мое.
Нещо истинско.
Не искам да е вечно.
Да усетя топлинка
в сърцето си... ...

Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата, ...

Маймуни с гранати
Как личи, че по дух е корав
мъжът с празен десен ръкав -
крачи бавно, съзира ни бегло -
но жените се обръщат след него: ...

Не всяка обич ще е вечна,
не всяка болка е тъга,
не всяка смърт е тъй човечна,
докоснала се в моята ръка.
Не всеки допир е коприна, ...

Сънят, от който идвам,
отдавна вече свършил е
и сенките гротескни, плашещи,
отдавна слънцето прогони.
Разтрий очи, подай ръцете си ...

Вървя по непознати земи,
стъпвам плахо, но знам,
че ти ще си там и ме чакаш,
с копнеещи ръце за прегръдката ми.
По пътя съзирам непознати очи, ...

В съня си пак танго танцувам с татко.–
Усмихва се, висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...

В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...

... отглас от един странен сън...
Спомен в спомена изплува
и ме връща у дома.
Белите води бушуват,
но не могат да ме спрат. ...