Нечувана песен
под свода небесен,
мирът ни чудесен -
от звук е разтресен!
Разюздана дама ...

Как ми се иска да срещна:
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...

(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце. ...

С вързани очи напред пристъпих,
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо. ...

Дните малко по малко отминават,
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той, ...

От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...

Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...

Предварителният сондаж показа, че не е никак очевидно за какво става дума в стихото, затова го пускам като гатанка:
Гатанка
По твойте ръце,
принцесо любима,
по твойто лице ...

Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

Уморени мечти
Крием зад дебели стени
Уморени очи
Не заспиват сами
От умора боли ...

Там, до гордата ела,
една тъй мъничка пчела
сладкарничка отвори,
за нея всеки заговори.
Нали е много работлива, ...

Дойде есента с цялата си пъстрота и красота.
Дойде с нея и хладният вятър в душата ми,
в мислите, в мечтите...
Чувствам се на парчета отвътре,
приличам на пъзел, който някой трябва да подреди. ...

Днес ми стига
Ако Кармата
ми бе сестра,
бих помолил
да не ни разделя Тя! ...

Пукнати надежди
пак ли са мечтите ни?
Недокоснат бряг...
Незавършено излитане...
Толкова въпроси в ...

Научи ме да те обичам
без хорски предразсъдъци
и ще изгарям, когато погледнеш ме в очите.
Покажи ми начина да те сънувам...
За да знам какво е, когато бъдем влюбени, ...

Мама те иска за себе си, сине.
Хайде, върви – без да спираш!
Не се обръщай,
преди да преминеш
възрастта, за да разбираш... ...

Първата дама
Господи! Всяка втора жена на света е Мария!
Да е прима и Ева не може… след Адам ти откри я.
Моя първа Мадона… небиблейско е твоето име!
В страст горя като свещ, чу ли моите молби… ...

хайде тръгвай мюриъл
аз ще остана още малко
защото имам да се сбогувам с лятото
после ще помахам след теб мюриъл
с бяла мокра кърпичка ...

Легенда за Фрея
Фрея е дъщеря на Ньорд и сестра на бог Фрейр. Тя била от рода на Ваните. Била втора след Фриг в Асгард. Нейното сърце било толкова състрадателно, че чувствала болката на всяко живо същество. И щом заплачела, златни сълзи се ронели от очите й. Фрея притежавала и вълшебна соколова прем ...

в безценно сътрудничество с yotovava - Валентина Йотова
Бяга времето - рушва покоя ни скъп.
А нощем ти слънчева стълба катериш.
Разстрелян от стъпки (към нищото) в гръб,
Очите ти жадно и тъжно са вперени ...

Искам устните горещи да целувам, без да спра.
Тялото ти нежно да запаля в огъня на любовта.
Без да мисля, ще целувам, докато в тебе изгоря.
Във величествения огън на страстта.
Заедно с тебе искам да умра в огъня на любовта.

Самотна съм. Не съм щастлива.
Душата си отново нараних.
Завързах я със тел бодлива
и на самотата си я подчиних.
Изпитвам ново странно нещо, ...

Ранозрейка
На пъпа на разголеното лято,
навръх баира, в стръмното ти лозе,
нагазих белоного, и в полата си
навързах - ранозрейка - бяло грозде. ...

Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред
раздава на всекиго роля.
До него спокойно и Краят седи, ...

Тя е от вчера жената красива,
която те обича истински.
Но днес и сега правиш мене щастлива
и до себе си плътно притискаш.
Тя вчера за тебе деца е родила - ...

В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...

Присъни ми се влюбено амурче,
излегнато на хълбоче - в ръчички със стрела,
до него се търкаляше павурче,
от там цуцуркаше и викаше "Ела!"
"Ела ми, музо, тука на коленце, ...

Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...

… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с ...

на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...

Откажи се, сърце! Недей се измъчва,
всичко свърши... нима не разбра!?
Спри да се луташ между Ада и Рая,
той е минало вече, не твоя Съдба.
Откажи се, сърце! Не мисли! Забрави го! ...

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова, ...

Вижте ме, там съм,
между дърветата вълшебни,
сред природата различна,
сред хората различни.
Във вълшебен свят съм. ...

Отегчена
Седя във ъгъла на меко канапе,
отпивам глътка марково уиски,
потъвам в кехлибареното питие
и да забравя всичко ми се иска. ...

Зелено бе през пролетта,
жизнено и красиво рееше се от върха.
Просто едно листо,
едно от многото листа.
Потрепваше със всеки полъх, ...