Не искам да се налага да обяснявам
кой съм, къде съм, какво представлявам.
Да имам, да бъда, да не съжалявам,
че оставам, заслужавам по-добре, предполагам.
Наистина, искам да мисля, за всички ви, ...

Сърцето ù ще затупти отново и пак ще се почувства живо...
Ще има белези от болка, която ти му причини...
И тази болка ще го тъпче и ден след ден ще го убива,
но най- накрая ще забрави, че в него беше само ти...
Сърцето ù ще се раздава на други хора, без да крие, ...

А аз чета странни статии в пресата -
че водата чувала музика,
че имали чувства прасетата...
И още куп измислени глупости...
И чета на поетите болката, ...

А той е по-добър от доктор Хаус,
а даже вече и не спи.
И в миг решава всеки казус,
пореден влюбен днеска ще спаси!
И знае той - една жена ...

Тук даже и съм поет, дето се вика. Текста си го писах сам.

(Посветено на Моето слънчице Дидо! Обичам те!!!)
Що е любов дълго аз се питах
и под дърво и камък търсих я в света!
Що любов е и дали я аз изпитах
питах се всяка вечер под звездите в нощта! ...

ТЪГА
Снежинки бавно падат на земята,
навред е снежна тишина,
тъпа болка завладяла е душата,
избърсах от окото си поредната сълза. ...

Download From: www.DreBuS.4shared.com
www.facebook.com/DreBuS032
www.DreBuS.HiT.BG

Надълбоко през отраженията
се пречупва пламъка
в очите зовящи
за безмълвните изваяни дни...
От нежноста издълбали нощите ...

От стъпките на босото ми детство
врабци крадат си гроздови зърна,
не спя, нахално свети ми луната
нащърбена, отслабнала и зла.
Събрах ти в шепи мъничко от тях, ...

Крещиш... Но какво от това? Никой не те чува през капките дъжд, потропващи по прозореца. Само луната бавно се извръща и те поглежда. Тя е единствената ти компания.
В такива нощи най-лесно се сънуват кошмари. Защото никой не се заслушва във виковете посред нощ, никой не им обръща внимание. Защото вси ...

Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...

Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...

Любов ли е оръжието твое,
и Дявола ще победиш.
Как звучи победата над него?!
Да го обезоръжиш!
Не в краката ти да падне. ...

И какво от това, че съм умна жена
и не вярвам във приказни феи,
нито в златната рибка и в принца-мечта
и че плевелът е орхидея.
И какво от това, че съм силна жена, ...

Още една моя песен по Дж. Г. Байрон.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ОСЛЕПЯВАНЕ
Дните минават бавно, бавно. Две седмици нищо не се случва.На скайпа се взирам в лицето на дъщеря си, за да открия промяна. Питам непрекъснато какво и се случва, за да разбера дали шесте деца са още с нея, но тя след толкова ин витро не ми отговаря убедително.Гледам от мо ...

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...

Пехливани
Издут, ефира медийно гърми… !
От изток, дето слънцето изгрява,
разстила вечер звездно „татами”-
юнаци по небе ще мерят слава! ...

Ти си този,
който владее съня ми
и пази покорно пред мойта врата;
ти си, който
съблича плътта ми ...

Аз към теб пътувах отдалече,
а към мен пътувала си ти.
Спирах сред звездите всяка вечер -
да открия твоите черти.
А била си ти до мен безгласна, ...

Попила слънчеви
лъчи
и капчици за него
съхранила
от морето. ...

Седиш. Гледаш вяло през прозореца. Капките дъжд бавно се стичат по стъклото. Хората вървят забързано по улицата сякаш се състезават с времето. Разминават се безразлично... Всички тези безизразни лица някак са ти познати, дори скучни, омръзнали. Те вървят, носейки разноцветните си чадъри, погълнати о ...

Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
... А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не ...

Кога реши и мен да ме презираш?
В ниското си паднала, в боклука.
Хареса ти подметките да ближеш,
плетеш интриги, иначе е скука...
Ехидният ти поглед се забива, ...

Как да ти помогна, мила,
болестта жестока да победиш?
Разстояние ни дели - как да ти дам сила
да не се предаваш, а да се държиш.
Твоята болка не зная ...

Проследявайки неуспеха, частица от мен се откъсна, поглеждайки светa с неумираща надежда, надявайки се за спасение, неосъзнал истината, красотата и тъгата, заслепен от търсенето на отговори и въпроси, искайки да го приема, но не мога - изправен пред стъклената преграда, осъзнавайки, че не трябва да ...

Седя на стола... Навън ще вали... Мисля за толкова много неща, а музиката само допълва загубените части на мислите ми... И ето - включва се и бас китарата... Отпускам тялото си и оставям мелодията и текстът на песента да ме заведат някъде другаде... В една мечта, в един сън... Вече вали... Кап, кап. ...

***
Щом в лунна нощ липата се разлисти
и въздухът от нея натежи -
в такава нощ небето пада ниско.
Такава нощ е грях да се проспи...

Клета казън кръв в косите сплела.
Ален мак в море венци оплела.
Лешояди лакомо са закръжали.
И в небето над девойки се събрали.
Алчни ятагани дебнели честта им. ...

Прокарвам пръсти по страниците, а изпод устните ми полита въздишка, преплита се с нощния въздух и започва своето пътешествие към онази вездесъща магьосница – Луната.
Усмивка се появява по лицето ми, а очите ми за миг се затварят – колкото и красив външно да е този свят, реалният – тук и сега – когат ...

Тъга -
душата ми тъгува.
Сега
жадувам за покой.
Защо ...