За моето име много хора питат,
но никой няма сили да го произнесе,
едва когато от мен опитат,
вътрешният им свят започва да се тресе.
Парче от моето тяло никой не желае. ...

Нещата изглеждат различни, понякога дори парадоксални - в
зависимост от гледната точка...
Ако любовта е запълване
на пространството между двама,
явно ние не се обичаме - ...

Капитан на потъващ кораб с разбита палуба
Днес с теб сме в две посоки
и всеки сам е капитан.
Твоят кораб към брега се носи,
а моят в бурний океан. ...

С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили ...

Запали ми звезда –
както бе обещал ми.
После тръгвай,
че пътят не чака.
Нека тази звезда ...

Как бих могла да те опиша,
като си толкова неуловима
и вместо само да въздишам,
да можех да те облека в рими...
Да можех да те нарисувам, ...

Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...

В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато, ...

Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...

Есенни листа.
Колко много пожари
по пътя пред мен...

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

Заключена
В минали неща се връщам,
живея в сляпата надежда.
И спомените в перли се превръщат,
а аз в огърлица ги подреждам. ...

Пълна скука на етажа –
на морето, в персонажа.
Аз си лая на чина.
Пиша, пиша на реда
думичките... а пейзажа – ...

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

отговор на
Защото тъмно е понякога в мечтата,
а неродената сълза боли
и се стопява недокоснато очакването
в нозете на един очакван миг... ...

Изгревът, заченат във морето,
ражда се сред белите вълни,
крясъкът на чайките в небето
го примамва в ранните зори.
В пурпура на лумнали потоци, ...

Ти - тази, която даваше живот
на живия и умрелия, онази, дето
с огнения сърп посече хиляди
гласове неверни, клеветници
на твоята история свята, ...

Тя има очи като опиум:
удрят направо в мозъка.
Всяка доза поглед е топла
и подкосява.
Колкото ...

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

Тази нощ ще ме искаш,
ще ме викаш в съня си,
ще ме чакаш с небивал копнеж,
ще ме търсиш навред,
ще се взираш в скръбта си, ...

... и този залез изпращам
тих и оранжев
нямам очи за тъжна луна
имам ръце
прелестта на тишината ...

Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.
Двете творби са си лика-прилика - каза той.
Самотна пейка в парка.
Какво ли е видяла?
Тук влюбени без мярка ...

АВТОПОРТРЕТ
Като в птица огнена и жарка
небесен пламък в мен гори
и всяка вечер аз откривам
загадъчни желания - мечти! ...

Семейството е храм свещен!
А аз съм жрица всеотдайна.
С обич е олтарът осветен
и вярност - светлина сияйна.
Едно е мойто божество - ...

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!? ...

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...