Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика ù нотен.
И, провесил коси, по слухарски налучква римейка ...

На вятъра шепота слушам
Самотен по улици скитам
С очите не спирам да питам
За тебе любов...
Притихнал в тишината бяла ...

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...

Искам да съм...
Искам да съм глухата,
за да не чувам всеки миг вашите подигравки!
Искам да съм сляпата,
за да не виждам лицата на своите мъчители! ...

Страх ме е, хора,
и ме е страх извънмерно,
че моето шоу модерно потъва, подобно на кораб,
в море уморително.
Нека тогава, да си поиграя ...

Брей, какъв певец съм само!
От часовник нямаш нужда.
Щом запея сутрин рано,
всеки бързо се събужда.
Аз съм рижа хубавица ...

Целуна ме и в тъмнината
потръпна любовта стаена!
Гори целувката позната,
щом ти притискаш се до мене!
Безплътен, вятърът отбрулва ...

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...

Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай. Ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.
Ще мина по ръцете ти със дъх ...

Вдъхновено от песента на Deep Purple "Soldier of fortune"
Боря се да съм щастлива,
но всички врати ми се затварят.
Аз ли съм, за Бога, крива,
че всички вечно ме събарят?! ...

Чаровен и магичен мъж
в постелята ми вмъкна се веднъж.
С кристален блясък карнеол
разпръскваше над двама ореол.
Приспа дъха ми - на девица, ...

Аз прегръщах те в нощта,
а ти гръб ми обръщаше
и не знаеше, че това
може да ти е последната
мила и топла постъпка ...

Ти ме караш
да скривам
дълбоко във мене
жената,
дето нощем се буди ...

Ръце, прегърнали студено кръста.
Небе, продрано от невиждащи очи.
В зениците напукани
сто дявола се връщат,
възседнали табуни без юзди. ...

Додето в зимните треви
заплете слънце постен заник,
внезапно ти ми се яви
подобно айсберг пред Титаник.
И някак ненадейно в мен ...

И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш. ...

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

Бях...
клонче от ванилия...
Със цвят
на слънце,
топъл аромат... ...

В безмълвие на кървав хоризонт,
под залеза на богове мистични,
изпих от чашата горчивия живот,
преглътнах и утайката, и чувствата цинични!
В стихията живот на ТОЗИ свят ...

“И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила -
Аз искам да те помня все така.”
Д. Дебелянов ...

Обещах си,
да бъда зла,
за да не ме наранят.
Обещах си,
на удара ...

Черница съм и нося сладост в черните зеници,
от мен да вкуси кой не спря, отбивайки от път?
Наивно любя, с чувствата си храня гъсеници –
убиват ги, преди да литнат, свила да тъкат.
Все чакам, а небето ми е все безпеперудно, ...

Свещта гори
със своя ярък пламък в нощта.
И привлича властно тъжна нощна пеперуда
с прозрачно нежна, плачеща душа.
Тя полита... бавно ...

В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА
В небето светло на душата
тъгата може бързо да ти пусне
внезапната си сянка.
И лоша дума да ти завърти плесница може. ...

"My brain disaster" 2003

Любима, постели легло за двама,
легло за нашите мечти
и откровенията ни нощни.
Любима, моля те, не се бави!
Не чакай следваща покана! ...

Що е харизма? Защо някои хора, които не се отличават с нищо от останалите, не блестят (на пръв поглед) с нещо особено, някои от тях не са дори и симпатични, имат такава притегателна сила за околните? На какво се дължи тя - на красноречие, на поддържан външен вид, на отношението им към хората или на. ...

Мисли отключиха минало време,
копнеж се измъкна тайно от там,
моята същност престана да дреме
и мостът от чувства протегна се сам.
Зад ъгъла тъмен спомен надникна, ...

Пристига зимата на пръсти... В рокля на кристали.
Усмихва грейнали страници. И целува щипкаво.
В загадъчно красиви, белонощни карнавали,
с воал от полудели хали - пее песни хрипкави.
Очите ù от виното са заскрежени. Изкусителни, ...

Мечтите са безплатни

Нека съм...
На лятото знойно
целувката...
На студения вятър
милувката... ...

Днес облаците пак са полудели,
дали не гонят снощния ни миг,
във който сме един пред друг стопени
и вятърът край нас пролазва тих...
Днес слънцето изгряло е на пръсти... ...

Така те искам. С болка, натежала
от дългото сбогуване със теб.
И кораба си не напускам, а потънала,
сълзата ми се гуши на дъното във мен.
Оставам си на палубата свята, ...

С малко думи нищичко ще кажа,
пък и какво да бъде казано...
В играта вече аз не вàжа,
настана там красиво мàзало.
Червен картон получих аз за нищо, ...

Назад бях политнала вече,
от ръба на пропаст ужасна,
когато небето се свлече
и светлината бързо угасна.
Като стопено олово ...

Като чешмата без вода на двора
изсъхнах и отвътре се пропуках.
Отворя ли уста да заговоря,
от гърлото ми мъртъв вятър духва.
Обърна ли очи да те погледна, ...

Сто вата слънце! А живеем уж
със чувството, че светим като него.
И примерът в сравнението - чужд,
дори за мощните далекогледи.
Пазете се от мними светила, ...

2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...