(по Оксана Стомина)
Дадох ти шанс да бъдеш свободна от тази любов.
Дадох ти право да ме познаваш отблизо, без болка.
Нощ след нощ редях за теб благослов...
В нямо мълчание звъняха само осколките... ...

Когато си щастлив, от радост грееш...
Всеки от теб неволно се привлича
и лесно е и песен да запееш,
и всеки се кълне, че те обича...
Когато си нещастен, в изпитание - ...

Щом научих
от учителя по история,
че България се е мила на три морета,
веднага си помислих за нея,
че навярно ...

Животът ми се струва като чудо,
в едно прекрасно измерение,
от сън вълшебен е събудено
или безумно е явление.
Едно-едничко знам - че е дихание, ...

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

Вечерна поезия
безмълвно изпята,
зарея нежно...
преся самотата.
Събуди се в плен ...

не е написано за определен човек...
може би е своеобразен протест срещу свръхпотреблението, замърсяването на природата, безогледното черпене от ресурсите и, както и принизяването на Морала като човешка ценност...
Поздрави и усмивки!
:)
Стрелят го, разпват, набиват на колове, ...

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

Хвърляш си
душата
някъде -
а после
я прибираш - ...

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

Чувства жертвени.
Догарят в пепелник -
непокълнали...

Сърцето ти остана при нея,
а тук,
върху лицето ти – сълзите ù!
Как ще сещаш чувствата,
как ще живееш?! ...

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...

Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице! ...

Кратко с мен си поигра
и всичко свърши ей така.
До вчера бяхме аз и ти,
но сега продължаваме сами.
Ти оставаш моята мечта, ...

Докато другите
цитират Библията
и във вяра се вричат,
аз броя своите грешки
в хербария с пеперуди - ...

Довери се на групата!
Добре, ама как?!
Как да имаш доверие,
да подхождаш със такт
към тоз', който съди те ...

... Когато дойдеш на превала,
със слънчева вода ще мия
издраните от бяг нозе,
ръцете ти ще сложа в скута
и стрък звъника и живовляк ...

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

С какво те привличам?
Така и не разбрах.
На този въпрос едва ли ще дам отговор аз.
Как тежко понякога ти ме наричаш.
Как трудно понякога ти ме обричаш. ...

Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...

Утре става една година. Знам, че за тебе няма никакво значение. Знам, че точно преди година ти ме сложи в шкафа със стари спомени, който заключваш с ключа от сърцето си и не отваряш никога, освен когато ти се налага да оставиш още един такъв. Там дълбоко в себе си. Да прашасва с другите такива, дока ...

Къде?
Къде да се запиша, ми кажете,
на курсове по "РАДОСТ"?
Когато си откъсна нежно цвете,
да пламне мойта младост... ...

Вика ме при себе си. Аз не ставам. Той настоява.
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, по ...

Защо се страхуваш?
Имам хляб
и за тебе,
имам легло,
на което да легнеш, ...

Избор
„Кърпеж къща крепи”е лъжа.
Омръзна ми. От неизбежност.
Не мога да закърпя любовта
с нежност. ...

Тази вечер е наша в бара,
аз реших, а ти помисли,
усмихни се, мамка му стара,
стига драми и празни мечти.
Там е пълно само с авери, ...

Животът,
както казват,
е толкова ужасен!
Толкова прекрасен!
И толкова смрадлив! ...

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...

От небесната поляна ще ти набера
букет от жълта иглика,
ще събера всички дъхави пътеки
и ще тръгнем с тях по света,
ще обуздая вятъра и ще го обяздя, ...

Самота. Инжектирана във вените ми плексигласова самота.
Аз съм една неудачница. Чувствам се толкова нелепо. Хората идват и си тръгват от живота ми с превишена скорост. Аз съм прашна улица, по която минават коли. Аз съм спирка, на която никой не чака. Аз съм малка планета, а хората се завъртат около ...

Лукаво трепкащи звездите бавно се представят
заучили съзвездията - мажоретки във нощта
луната тръгнала като среднощен фенерджия
им слага шапчица от сивосиня светлина
Изящна сложна безсюжетна пластика във бяло ...

… Спести си словата неискрено груби,
които ехтят в коридора.
Командваш сърцето ми с „Обич… Не чуваш ли?” -
ревлата липсва, аморе.
От тази безчестност, стаена в очите ти, ...

Подай ми нещо от сърцето си.
Не е нужно да е дума.
Може поглед, но да свети...
А може и да бъде друго.
Подай ми нещо истинско като дъгата, ...

- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъже ...

Усмихни се, Слънце, и ме целуни.
С целувката си прекрасен деня направи.
И да не съм до теб, прегръдка ми прати -
нека усетя по себе си твоите очи!
Усмихни се, Слънце, и целувка ми прати, ...