Есенен вятър -
подритват диви коне
кестени диви.

Целувка първа и последна,
защото никога не е била
така неповторима, трепетна,
очакване, любов... тъга!

Този рицар...
Този рицар не носи ни броня, ни шлем,
нито мантия, с злато тъкана.
Двама с него сме цяло - божествен тандем,
без измени, раздели и рани. ...

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

Аеробика
Под музикални звуци
ти играеш.
Подскачаш, клякаш,
ни се маеш. ...

Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша ...

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...

Човек
Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът, ...

Аз съм твоят безкраен небосклон.
Думите, които пишеш по пясъка.
Всички цветове, които обичаш – това съм аз.
Аз летя.
Аз съм пеперуда. ...

Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...

ИСКРЕНОЕСЕННО
Не знам защо
обичам есен.
Обичам я
във пожълтялото листо, ...

Поникнало нейде сред пущинака -
сред камънаци, тръни и бодли,
покълнало в надежда свята
в утрото сред росните треви.
Подрумниче омайно – свежо ...

Закрила
Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред,
настояще и бъдеще ги сливам… ...

Нашата Лила
за нищо не я бива.
Уж е от работливи хора,
пък все се оплаква от умора.
Дори истинският поет ...

Любовта се върна
Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна. ...

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

А в сънищата има капчица магия,
в сънищата има капчица лъжа
и утре аз, аз пак ще те открия,
за да рисуваме света.
Сънят ми беше снощи ...

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,
а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.
Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,
с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.
Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш, ...

Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...

детето е шедьовър -
стон от майчина утроба
изсипва звуци
захапва топла гръд
засуква ...

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Обичате се силно,
ние знаем това.
Но нека с годините
тази обич да става все по-силна.
Като камъните ...

Аз се оплитам в самотни въжета,
ти ме отскубваш. Боли!
После изпадам в изишни клишета,
мразя се в твоите очи.
Всяко мое начало крещящо ...

Загледана напред.
Загледана
към извора,
все още празен,
но приготвен вече. ...

РОДОПСКИЯТ ОРЕЛ
(със съкращения)
Пак над родопските сини върхари
и над Егейското Бяло море
носят се песните български стари ...

“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
пак избухва в цветен пастел.
Очарова ме в бурен екстаз
все по пътя ни дивен, приел
и вселенските дивни представи, ...

Силният вятър разбърква с ярост зелените клони.
Стар орех пропуква нещастен,
пропускайки слънцето помежду все още зеленото.
Вятърът есенен пречупва и моите сълзи.
Опитва да изкорени онази обич от мене, ...

Ах, изгаря ми сърцето
като гледам в теб,
но усещам колко сме далеко -
като слънцето и бучка лед.
Ти си слънцето горещо. ...

(посветено на кан Аспарух)
Кубрат от смъртта покосен е,
а синовете му не изпълнили неговия завет.
Стара Велика България гине,
гине поради отхвърлен мъдър съвет. ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Автор:
Виктор Христов Вълков – род. 14.09 1990 гр. София
Обичам много да пея... ...

Троя
Лют плач, по-страшен от рева на боя,
издига се над Троя.
Ридаят зад столетните стени
мъже, деца, жени, ...

Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие ...

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

Изслушайте го докрай и ще видите светлината.

ОЧИ
Погледни ме с очи
и, преди да е станало късно,
нежността ми в тях приюти -
като роза, за тебе откъсната. ...

Загубих пътя, преследвайки поема,
заровена в пясъците на времето,
древен ръкопис или изгубена мечта,
блян, който ме издигна, а после погреба
толкова дълбоко, толкова навътре ...