Любов, заключена между четири стени,
а сърцето дращи и проклина болката зловеща.
Любов, преплела се между влюбени очи,
а душата бяга и изгаря в жар гореща.
Любов, приела своята съдба за наказание, ...

Аз не търсех вярност, нито нежност,
само кратко развлечение.
Връзките отминавах с небрежност
и търсех само забавление...
Аз не търсех нечия подкрепа, ...

"Пазя листа от отминали есени.
Ти си до мен като вятър понесъл ме..."

Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...

Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал. ...

Бавно приспивам деня.
Една болка
Задържа го буден.
Навярно за нещо скърби?
Аромат на тъга ...

Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна. ...

Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...

Tова е едно ДЕМО на демото запис от репетиция с gsm :) извинявам се,
но все пак парчето става.

"Приличат си!" - ми казват, не отричам -
"Имат тук-таме обща черта!".
Ще лъжа себе си и тебе ще обичам,
виновен си, че мамя любовта!
Той има твоите очи, ръце ...

Самотно в есента жълтее
дърво – раздало плодовете.
Пчели за него ще жалеят
до пролетта, до цветовете.
И мойта кожа се набръчква, ...

Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън. ...

Бягайте към хълмовете
Бледоликите дойдоха от морето,
донесоха ни само болка и мъка.
Избиха племената ни,
заличиха символите на вярата ни, ...

В цъфналия лен
Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,
искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен! ...

Годините ми - златни листи
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...

Казват, че дъждът скрива сълзите,
добре прикрива болката в очите.
А измива ли тъгата от лицето
и лекува ли самотата на сърцето?
Ще изтрие ли спомените за теб сега ...

Трева
Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,
пулсираш, усетих, под боси крака,
неканен съм гост аз във твоя оазис,
не бой се, не ще да повдигна косa. ...

Слънчеви лъчи
Дали вървя по пътека от слънчеви лъчи,
покрита със цветен прах,
стремейки се към твойте очи,
но може би пак изпитвам страх. ...

Не се сърди, когато искам
по-дълго да те задържа при мен,
не се сърди, когато казвам,
че искам те единствено за мен!
Ти караш ме да виждам слънце, ...

~~&*~
ВЪЛШЕБНА НОЩ
Гърдите ти се издуват Ухаещи...
И искат ли... Искат
Тялото ти мирише на сок от малини, ...

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:
дето сенките ходят по двора, ...

В догонване на Слънцето
бодилчетата-сънища –
поемат към безбъдното.
Какво ли търсят…
Опорна точка? ...

Може би някога,
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...

Защо е тази красота,
когато във очите ви пирува
на дансинга на завистта
пияна ревността. Танцува
и с пълна чаша във ръка ...

Не се плаши,
въжето ти се къса,
с бездействие ръбато
го протри.
Света ти плачеща пустиня - ...

Дворец от светлина
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...

„Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше...”
Хр.Фотев
Но лятото към мен не гледаше.
Кръжеше на есента във погледа, ...

Боже, колко простотия Как да направя сандвичи с хайвер,
трови нашия живот!... показва ми в шоуто блондинка,
Как от нея да се скрия, а после с ватман и сомелиер
да не стана пълен идиот? говори за изкуството на Глинка.
Нямам връзки, нямам име, Ден рожден празнувам скоро, ...

Отдавна хората се опитват да намерят начин, по който да бъде нравствено спасен светът. Колко популярна стана фразата "Предай нататък" от едноименния филм. Но... като че фразата си остана само фраза. Никой не предаде нататък сторената му добрина - егоистично я запази само за себе си, без да я споделя ...

Аз "гащи връзвам",
а Бог и гол е велик -
коленичило женско мълчание.

Няма да бъда ничия сянка
Няма да бъда сладката дрямка
Нито камък на шия
Нито удобна мека хавлия
Няма да бъда спасителен бряг ...

Любовта на Али и Ноа
Само в книга описана бе тя,
но бе истинска като сребристата Луна.
Една любов неописуемо красива,
неостаряваща и винаги игрива. ...

на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...

Не мисля, че това е краят,
длъжник си ми и ще се боря,
това и ти добре го знаеш -
за дълговете всеки отговаря.
Получих удари под кръста, ...

Минало нямам,
от зора съм родена.
Любови не помня,
нито те мене.
Нямам за даване, ...

Очакване
Навярно ти ще дойдеш тази вечер
очакваме те... с моята душа
била си цяла вечност тъй далече
самотна уморена без крила ...

Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...