Защо отлита любовта
и ни нанася тежки рани?
Защо ни иде да крещим
и чувстваме се изиграни?
Но идва миг в живота колеблив, ...

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

Spill out my heart...
But you don't hear a word...
Cause your busy thinking bout how long til its your turn...
So you can go on and on, about yourself
Go on and on, about yourself... ...

ТРУДНО Е
Трудно ми е да виждам как ù отдаваш сърцето си,
а тъй силно все още те желая.
Трудно ми е да те гледам как ù подаваш ръката си,
а аз във самотата съм обляна. ...

Звезда ли там изгрява в тъмното небе?
Самодива ли запява в близката гора?
Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?
Това са все въпроси, отговор не щем...
Ответа ний ще търсим на нашия текущ проблем! ...

(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...

Моят любим
Моят любим, както изглежда,
не иска да ме види.
Изпраща ми думи на нежност,
обаче остава невидим. ...

1. От твоето до моето сърце...
пътечката е като паяжина,
изминава се за въздишка време
и е постлана с глухарчев пух.
2. От моето до твоето сърце... ...

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш, ...

Тишина във мрака,
някой някого чака,
дали любов изоставена,
или тъга незабравена...
Препускат звуци, но в тишината ...

Ден и нощ
Как ухаят чудните простори.
Как росата весело искри.
Птиците политнаха нагоре,
слънцето огрява ги с лъчи. ...

Не стъпките аз чувам,
а тишината,
разливаща се по паважа.
Не думите аз помня,
а звуците, кънтящи ...

Животът ми не струва и пукната пара.
И ще умра.
Да.
И тихо.
Знам. ...

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...

„… не пройдет и полгода и я появлюсь
что бы снова уйти на полгода…”
Ти пак си с любимата Влади,
и пак за алпинистката стих пишеш.
И бъдещите души в звездопади ...

Кога ли се ражда сълзата?
Когато заспи радостта,
когато разцъфва тъгата,
когато умира мигът...
Къде ли се ражда сълзата? ...

Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...

Разбърка коктейл
от звезди и комети,
от слънчеви нишки
изплете хамак,
лъчите на слънцето ...

Когато до теб гарван долети
и тъжна песен ти заграчи,
на твоето рамо го покани
и тъжната песен ще ти разкаже.
Ти в черните очи го погледни, ...

СИЯНИЕ СЪС ИМЕ НА ЖЕНА
Заслушах се в полъха на вятъра
и чух думите ти как звучат.
За миг останах като няма
от това, което те шептят. ...

Да спра дъжда не мога, но сълзите си ще скрия...
Да преборя огъня не мога, но болката в сърцето ще затрия...
И както аз сега се сривам - и тази болка ще умре...
Тогава ще съм силна и никой няма да ме спре...

Една звезда си ти,
една звезда в небето.
Имахме щастливи дни,
но отмина времето!
Покаже ли се луната, ...

Събудих се, а нещо не беше наред.
Всичко сякаш си беше същото наглед,
но в мене само беше преобърнато.
И беше мрачно и посърнало.
Събудих се, а нещо ми липсваше. ...

Приемането на себе си, на уникалното си вдъхновение, означава понякога да изпреварвате своето време и да бъдете упорити, настоявайки на своето, доверявайки се на посланието на сърцето си, дори когато хората ви смятат за нелепи и глупави. Това е, което касае верността към себе си.
Обществото ви чака… ...

Недописаните ми думи
разстрелват съня ми,
деня ми разкъсват,
ръфат от плътта ми,
алчни и хищни, ...

Как искам само искрица
от твоята истина безкрайна
да зърна
и да притихна
пред нейното величие и простота. ...

Несвястен ще ме търсиш в луди пътища,
да ме откриеш като сянка в мрака,
но твоята невяста - аз - и своя съдница,
несретница, която все до теб си ляга,
ще прелети през девет планини в десета ...

Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да с ...

(по Оксана Стомина)
Дадох ти шанс да бъдеш свободна от тази любов.
Дадох ти право да ме познаваш отблизо, без болка.
Нощ след нощ редях за теб благослов...
В нямо мълчание звъняха само осколките... ...

Когато си щастлив, от радост грееш...
Всеки от теб неволно се привлича
и лесно е и песен да запееш,
и всеки се кълне, че те обича...
Когато си нещастен, в изпитание - ...

Щом научих
от учителя по история,
че България се е мила на три морета,
веднага си помислих за нея,
че навярно ...

Животът ми се струва като чудо,
в едно прекрасно измерение,
от сън вълшебен е събудено
или безумно е явление.
Едно-едничко знам - че е дихание, ...