Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...

Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,
не съм го заслужила!
Сама съм, сама! ...

Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.
*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете г ...

Боже мой, какво е Твоят кръст?
Жертва неприета
или Извор животворен?
Стълба към небето
или пък стълп позорен? ...

1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...

Лунна светлина и езеро, пълно с лъчи. Пия шампанско, а под мене светът блести, блести, блести. А колко боли.
Не, не душата, днес си контузих коляното. Май ще ми се наложи да ида на лекар. И сигурно ще ми се наложи да ида до поликлиниката... Драма, драма. За сметка на това лекарката ми е изключително ...

Поседнал в пейката самотна,
в градчето тук, полу-щастлив,
попивах гледката страхотна
насред планинския масив.
И дълго хълмите сравнявах ...

Ще бъда тук, на стъпка от сърцето ти,
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея, ...

Аз съм твърде различна от тебе,
(може би това в мен те привлича)!
Когато смирено стоя си,
на теб на любов ти прилича!
Аз дори не съм като нея, ...

Аз ли се побърках, или светът спря за миг.
Ха, такава ми била съдбата!
Не знам кога и кой ще ти попречи да съзреш
сред тълпата изгубената си душа.
Бил си друг? ...

Ослепях от взиране,
онемях от викане,
окуцях от търсене,
остарях от чакане!
Оглушах от тишина - ...

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър, ...

Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове ...

Сякаш
призраци от нищото,
пращат
яростни стрели…
В хаос ...

Тази вечер дъждът ми проговори
и със приказен шепот ми заразказва.
Облече костюм и сложи декори –
"Имало едно време много отдавна..."
Аз слушах, а той по перваза звънтеше ...

Каквото си оставил
в душата си,
забрави го.
Каквото си сторил
на сърцето си, ...

Медена роса
Със мед не се?
-Лекува диабет!
* * *
Напява гладната ...

Не ми достига напоследък времето,
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?
Децата ми пораснаха за мигове ...

Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака. ...

УЧИЛИЩЕН ДВОР
,,Деца, боя се зарад вас.“
П. Яворов
Училищен двор. Междучасие. Врява.
(Най-сладката глъч на земята!) ...

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама, ...

"Опоетизирай,
моля те!
Как искам
красота да блика
от твоите три стиха!” ...

Soni.Andonov

притихва
денят в нощта и само шепот
на листа стелещи се кротко
за живота напомнят
захлупено сякаш селото ...

Влизал ли си в зоомагазин
да видиш колко животинки се предлагат -
котки, риби, кучета, змии...
Какво се чудиш, че човекът се продавал?!

Едно на ум си има всеки,
когато цифрите брои
и по житейските пътеки
той от тринайсти се бои.
И разни дребни фаталисти, ...