Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...

ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Устните лепнат,
жадни отвътре – сухи отвън.
Някъде сякаш капе вода.
Чувам я. Време е! Тръгвам, ...

На:
А. - ИЦ,
М. - СП
и Р.
Аз съм жив, и мисля, и се движа, ...

Помниш ли мрачната есен, мътния тягостен дъжд?
Помниш ли тъжната песен, с капки изпяна веднъж?
Помниш ли тясната стая, тиха, безмълвна в нощта?
Помниш ли каната с чая как непохватно разля?
Помниш ли тежките стъпки, тихо потропващи вън? ...

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...

Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...

Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...

Имах нужда да се прочистя,
сякаш прояден от киселини,
кой ли може да ми причини
съмненията в моите истини?
Сигурно има някъде някой, научил ...

Да те нарисувам искам – с обич,
палитрата на масата до мен лежи.
И взимам част с кокетната ми четка,
пъстрата боичка като рокля ù стои.
Поставям щрих… а после втори… ...

Предвидимо изплъзна се и този ден
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота, ...

- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...

Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...

Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...

Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...

Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.
Снежинките ще се превърнат в кал. ...

психотрилър, ужаси
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...

Съжалявам.
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...

По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единств ...

Автори: Djein_Еar и Rudin
Небето във ширити се протяга
раздипля облаци в ефирен тюл,
а залезът със кадифе пристяга
градчето в капишоновия чул. ...

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ
Небето сякаш се разтресе,
разкъсвано от мълнии и гръм,
а рукналият дъжд отнесе
калта от уличния калдъръм. ...

Втора глава
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...

Комунизма всъщност си отива много бавно, много...
И разбира се, че не само той е виновен за тази ситуация, но определено е много, много виновен...
Поне за мен...
Защо... защото е деформирал манталитета на българина... засега трудно поправимо...
И, как така, Другари - се ока`за, ...

Александър Велики
„Сине мой, искай за себе си по-голямо царство,
защото това, което ти оставям е твърде малко за теб.”
Филип Македонски към Александър
На изток, в част от Елада, ...

Мой дъждовен ден, ще се втурна в небето ти,
да прегърна онзи цвят на изплакана рана.
Ще покрия с целувки от вятър лицето ти
и завинаги дъждовна вода ще остана.
Мой дъждовен ден, аз потъвам в очите ти, ...

След като се справи с вилните и митничарските селища, “Комисията Кушлев” дойде и при мене.
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки. ...

Това е композиция на моя приятел Тодор Бъчваров от Русе. Той свири на китара, а аз на тромпет. Записът е по време на репетиция и се извинявам за лошото качество.

Клубно звучене, танци до зори и т.н. (не че стъпвам в клуб принципно, но така си го представям)... Вокалите са на Мартин (немец), има забавен акцент...

В някаква магия,
сладко-плодоносна,
в сънната чаршия
влизам недоносно
в утро с недорасли ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В С Т Р А С Б У Р Г
Беше средата на октомври. Трябваше да отида до Париж, а след това и до Страсбург. На летище “Орли” ме посрещна представителят в Париж Коцев, който беше дошъл със служебния “Ситроен”. Навремето неговият предшественик Ковачев беше успял да убеди ръководството на СО МАТ, ...

Със цвят топъл, пастелен
листата есенни
в очите ми тъгата привличат,
ронят се сякаш сълзи,
болката от стария клен ...

Нажежена тишина
Мълчание...
в което оправдание лъжовно се е вкоренило;
Мълчание...
срам и свян от кощунството към любовта, с която сме дарени; ...