Зазидано сърце
***
В нощта безследно се изгуби –
столетни кошери разбуни...
Със лед зазида ми сърцето, ...

Тръгвам си! Довиждане, любими.
Обичам те и ще ми липсваш, знай.
Оставям тук мечтите ни красиви,
но надявам се тайно това да не е край.
Тръгвам си! И няма да се върна вече. ...

Поникна.
Расна
и порасна.
Напъпи -
после разцъфтя. ...

На двора, под клонатите овошки,
живееше семейство от кокошки.
Случайно ли, нарочно ли, не знам,
но всичките кокошки там
се пръкнаха с окраска сива ...

Ако изкачваш Еверест
и бързаш към върха,
ще си пропуснал ПЪТЯ,
блестящ от красота.
Еверест е само целта. ...

Заприготвя се Стоян Памука за нощна пусия. Трима баш ловджии - той, Дончо и Иван Фурлина, се бяха наговорили да идат на лов за диви прасета. Стоян смаза пушката си, зареди патроните с бренекета и даде заръка на невестата торба с ядене да му напълни. Сетне отиде да нахрани кучето си - Джони Хитрото, ...

там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам ...

... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губ ...

Гоним слава,
забравяме за честта…
гоним пари,
забравяме за любовта…
гоним вятърни думи, ...

Цигарено червено
проблясва в тъмнината...
единственото цветно
нещо в тишината...
Поемам дъх. Издишвам. ...

ако имаш чифт бели обувки
и лято лежи в малкия ти джоб
несвързано някак си
нарисувай дансинг
от зелени букви ...

Мога да бъда друга.
Мога да оцелявам.
За броени минути
мога да се сглобявам.
Мога да дойда утре ...

Аз искам да се преродя,
да търся, да се променя,
да бъда капчица роса
или в очите нечии сълза.
Аз искам да се преродя ...

Защо ме искаш - тъй съм черна,
защо те привличат дяволските ми очи?!
Обичаш душа тъй неверна,
обричаш сърцето си да гори.
Защо продължаваш да ме целуваш?! ...

Не питаш, ама ще ти кажа
сега, понеже му е времето,
а и защото си е важно -
аз съм жената, Съвършената.
Една-едничка, друга няма, ...

Вдигнал очи, във небето се взрях -
да потърся отломък от вчерашен грях.
От грешки, трупани уж без вина,
да видя останала бледа следа.
Взирах се, молех се - нищо, уви! ...

Любов в сезони
Тихо се почука на вратата,
с леки стъпки приближих,
плахо подадох си главата -
тя пред мен, Любовта, стои. ...

Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...

Звездички много има,
блещукащи в тъмното небе,
но СЛЪНЦЕТО за тях едно е,
докосващо изстиналото им сърце.
Когато нощем в небосклона ...

Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...

АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда. ...

Звезди ли искам да ми сваляш?
Звезди не искам!
Във тях откривам само студ.
И теб.
Едно-едничко нещо пожелах си... ...

B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...

ДИВА НОЩ
Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ. ...

Ще си ида. Няма нищо за казване.
Без сълзи. Без довиждане. Просто така.
Ще повярвам чак до отказване
във всяка своя нелепа лъжа.
Ще си ида. Ще пусна ръката ти. ...

На работа върнах се скоро
и почнах със устрем голям.
Но шефът бе друго планувал
и бързо угаси моя плам.
Задачка той нова постави ...

Ах, тази сладка тишина
звучи във моята глава.
Пищи, крещи и не престава,
но без нея какво ми остава.
Без спокойствие, без почивка, ...

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

"Мамо!"
„Мамо!” неспирно ехтя в тъмнината
и сляпо протягам към тебе ръце,
и ти прогонваш с размах самотата,
настанила се в моето тъжно сърце. ...

В море от пясък
проблясва блясък,
чува се крясък!
Вървиш напред,
но все в кръг обикаляш. ...

За миг затвори очи
и мен си представи,
за малко пожелай ме,
припомни си дните ни
и се усмихни, ...

Когато менструалното й тяло отвори вратата на мрака и издуха в лицето ми дима от цигарата на спомените, Пълнолунието вече беше отгризната ябълка, захвърлена в кошчето на Вселената. Всяка нейна пора по тялото менструираше от докосването на сянката ми по нейната кожа, като фотографираше учестеното диш ...

На жена ми Нури
И защото до вчера пилях се по чужди планети,
в тъмни свлачища хвърлил слънца и вини,
бях затулил душата ти, дето из тъмното свети
и съшива над мен висини. ...

Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки. ...

Ненормален свят
с изкривени представи
и изгубени сълзи и смях.
В този примитивен ад
сред чувства най-дребнави ...