Откакто Бог е сътворил небето,
над всички то „ту плаче”, ту „се смее”,
но всеки има свои си небета,
в които, всъщност, вярва и живее.
Откакто Бог е сътворил планети, ...

Върху тях с теб рисувахме мечтите си,
докато река от сълзи не ги отми.
Ти казваше, че от тях по-истински няма,
ала тетрадката, в болка след това обляна,
изгуби силата си и те отлетяха, ...

Прости ми - забравих коя съм била
и коя се опитвах да бъда.
Прости ми едничката моя вина,
че мислено в теб се изгубих.
Прости ми за скритото и пропиляното, ...

Искам да танцуваш с мен,
само с мен
и с никоя друга.
Очите ти, пълни с презрение,
да целувам - ...

И какво да ти кажа – ти отдавна забрави за мен.
А аз дали те забравих, дали промених своя ден?
Дали снимката до леглото си смених. Твоя лик?
Или за друга написах по-нежен стих. По-велик?
Дали вървя пo други пътеки? Не с наш’те имена. ...

Душата ми отдавна ме напусна,
отнесе с нея болката и радостта.
Любов, тъга и слабости пропусках,
изтрих сълзите си и тебе в паметта.
И тръгнах да намеря портите на ада, ...

ПЛАВНИЦИТЕ Й БЯХА ОРАНЖЕВИ
Двамата с нея в морето,
плувахме и се плискахме,
плискахме и се кискахме.
Плавниците ѝ бяха оранжеви, ...

Дан на миналото плащах -
в плен на идното бе ти.
А реално настояще
сбъдна плахите мечти:
с щедра всеотдайност сбра ни, ...

ЧИКО ЧИКОВ ВЧЕРА
(Или новите приключения на маймуната Чико)
Боже, каква зима. Сняг до коленете. Улиците хлъзгави като пързалки. Край тротоарите преспи черен сняг. Хората се пързалят като Соня Хени, но за разлика от нея падат и си трошат крака, ръце, глави и хоп в Пирогов. Доктори няма, сестрите са м ...

Незаучен усет
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...

И какво, ако те заменя със друг?
Нима от твоите стрели по-малко ще боли,
нима сюжетът няма да е твърде груб,
нима в очите ще пресъхнат немите сълзи?
Да кажем, че те заменя със друг! ...

- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...

Бюджетът на София - пица с шунка.
Бойко пак задници ще цунка.
"Никой не може да ме критикува.",
каза Бойко и пак мишкува.

Тъга в душата ми се свива
и на чувствата ми израз тя намира.
Като нож пронизва ме жестоко
и следи оставя надълбоко.
Животът бил радост и тъга, ...

Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно ...

Корабът разпъна пак платна.
Отплува през морските вълни.
Демонстриращ своята свобода.
Корабът - търсещ любовни океани.
Отново вдигна своята котва тежка. ...

НАТЮРМОРТ
На тази видна особа,
познавам ù гардероба,
но при вида ù на плажа –
явно е сдала багажа. ...

Седем крачки към просветлението
*
Смиреният няма нужда от гордост,
за да се докаже някому за нещо.
Затова е смирен. ...

Прости неща
Някой ми каза, че нещата са прости.
Ала аз не ги чувствам така,
сякаш наредили са пред мене мостри,
как да правя нещата пò така. ...

Автори: Николина /автор/ и Тодор Трайчев /автор-редактор/
Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Николина Методиева Маринова – род. 9 май 1986г в гр.Самоков
Обичам да се усамотявам и да мисля за приятелите си. ...

Слънце жарко грее в небето,
със оптимизъм изпълва сърцето.
Лято - любовен сезон,
време за безкраен купон.
Морето всеки приветства ...

- Чувстваш ли, усещаш ли я?
- Кое?!
- Самотата, как се пропива в костите ти и започва да разлага и последното човешко останало в теб?
- Това ли е болката, която ме дели от съня ми?! Това ли е целодневната агония?! Тя ли е?
- Да... ...

Грешница или светица
Бягайки от деня
и сливайки се със нощта,
открих аз истината за света.
Някои ме наричат грешница, ...

ТАГРИД,
защо дойде сега?
Тъкмо щях да си отивам.
Кръчмарю, дай
още две вина ...

Толкова истини - понякога безразлични и ненужни.
Толкова думи - понякога сложни и трудни,
понякога са копнеж и тъй силни,
преобразувайки света ни.
Сред думи ненужни, истини безразлични и чужди, ...

Поисках много, много и заложих,
превърнах те в актьор от сериал,
не бях новатор, но сърце си вложих,
ти блесна по добре и от кристал.
Ти беше мой, но само по сценарий, ...

Избираш си роля,
(и ти като мен)
може би живееш
в съня си студен.
Един ден си клоун, ...

Веднъж тишината ми каза:
- Затвори очи и опитай се да поспиш.
- Не мога. Не искам. Защо?
- Нея ще видиш и в рая ще полетиш.
Послушах я и оставих листа. ...

И още едно вдъхновение от lotos (Ирина Костова)
Върху ръката ми да кацнат пеперуди.
В душата ми да кацнат... по-добре.
Сред воя зъл на грешки и заблуди,
на грижите във сивото море ...

Не съм от тук и съм за малко
Веднъж ми каза спри и погледни в очите ми!
Душата в тях се отразява.
Веднъж ми каза спри и чуй сърцето ми!
Твоето сърце е с моето в едно туптяло. ...

Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята ...

Остави ме да спя,
искам всички летá да сънувам,
пясъчната жена
във кръвта ми все още танцува.
И пази тишина, ...

Часовник, който се върти обратно.
Виждал съм го в някакъв музей.
Кой ли го е сътворил?
Може би е бил отчаян.
Светогледът му дали е субективен? ...

Ако опънеш
струните до скъсване
на недопятата мечта...
Ако развържеш
и отрежеш плитките ...

- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...

Много са звездите на небето,
и цветята в полето,
но ти си единствен за мен,
и нощ, и ден!
Всяка вечер те сънувам, ...

Зазидано сърце
***
В нощта безследно се изгуби –
столетни кошери разбуни...
Със лед зазида ми сърцето, ...

Тръгвам си! Довиждане, любими.
Обичам те и ще ми липсваш, знай.
Оставям тук мечтите ни красиви,
но надявам се тайно това да не е край.
Тръгвам си! И няма да се върна вече. ...