Светът се обърка
Светът се забърка
Каша голяма
Навсякъде стана
Метла и в казана ...

Passionate Dance
Танцувам. Танцувам сякаш утрешният ден няма да дойде. В приглушената светлина на клуба мога да съм която поискам. Избирам да съм себе си. Не силната, независима жена, която ненавижда мъжете. Нея съм през деня. Сега е нощ, а тук никой не ме познава. Позволявам си да съм женствена, ст ...

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...

И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина ...

Излез ти бойна артилерийо
истински да погърмим
Със снаряди взривове премерени
врага да заличим
един по един ...

Младеж позапазен, минал шейсетте,
във нета потърси мома,
не мина и много, направи сефте,
там срещна девойка сама.
То беше поезия, после и проза, ...

Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...

Една дилема те зове,
какво желае твоето сърце?
Дали ще си обичан в живота,
или ще живееш в неохота?!
Казват – сърцето не греши, ...

Тази вечер съм цялата тайна.
Не искаш да знаеш
защо съм си в тежест.
Сричаш живота си бавно и тягостно
и на кръст разпъваш живота си. ...

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...

Винаги си искала да започвам на чиста основа, било то взаимоотношения, било то работна среда, но за свое голямо съжаление, установих, че тази работа с „начале” става много трудно, за съжаление, винаги има разни призраци от миналото, които напомнят за себе си.
Защо не можем да зачеркнем опита, който ...

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...

Любовта... загадка, а може би мечта?!
Чакаш я, но кога ли ще дойде тя?
Ще бъде ли истинска или ще е поредната лъжа?
Обичал ли си някога в живота си?
Знаеш ли какво е да боли? ...

Ден след ден се изнизват
дни като мъниста!
Остават ли следа, не знам,
в отчаянието на живота
се изнизват дните ...

Думи погубени,
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно, ...

Опий ме ти, ръката ми трепери, като ръка на грешник пред кумир,
кажи ми кой такъв те изнамери - отровен и целебен еликсир.
Опий ме ти, сърцето ми е рана, а мойта лудост - въглен догорял.
Опий ме ти, златиста гъста пяна, вълшебен сок от слънце полудял.
Опий ме ти и свойта кръв сурова във жилите ми пл ...

с благодарности на lotos (Ирина Костова ) за прекрасната фотография и за
вдъхновението
Там, където в розово шептят тревите
и влюбените облаци се гонят,
може би забравили сме си мечтите, ...

Тревожно
Луната се е скрила,
тъмно е навън,
тревогите си носиш,
на две си се превила ...

Когато в мрак си ти облян
сред хиляди звезди, за теб далечни.
Търсейки ти своя блян,
се луташ в тъмнината безконечна.
Когато мракът те обгърне ...

Една бълха с добър отскок
си завоюва пост висок.
В царствената грива се завря
и с този "подвиг" тъй се възгордя,
че обяви на своите събратя: ...

Ти заслужи обичта ми,
с песен взе моето внимание.
Ти излекува моите рани,
причинени от страдание.
С усмивка - самотата ми погуби. ...

От утре спирам алкохола
Каква ли полза от пиянството?
Какво ли като се напием?
Най-много да ни сцепи канчето,
или пък с някой да се сбием! ...

Очакваш да ти кажа остани,
очакваш, ти обичаш да си важен.
Очакваш да не казвам престани.
За ласките ми знам, че ти си жаден.
Очакваш аз да правя всяка крачка, ...

Съмнения и болно недоверие
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето ...

Не съм красавица от лъскаво списание
и не блестя, ни с чар, ни с остроумие...
Смущавам се от нечие внимание, и да, чувствителна съм
често до безумие.
Аз просто съм една жена обикновена, ...

Водата камъка прегръща,
а синевата планините снежни
и мойта мъка пак се връща,
че няма ги ръцете нежни.
Ела кацни на мойто рамо, птичко, ...

Изтеглете оригинала от тук -->
Ремикса от тук -->

Как да кажа нещо ново,
когато всичко вече е изречено -
ще извикам силно,
ще поканя гладния
да се нахрани ...

К О П Н Е Н И Е . . .
_________________________________________
Искам да ме облечеш със ръцете си.
Във шепи да ме скриеш...
Със устните си жадни да ме нарисуваш. ...

В приказката имаше лъчи и аромат на пролетни цветя.
В приказката имаше усмивка и дъх, разплискан между устни топли.
В приказката имаше и песен. Имаше и залез със дъга,
имаше и сълзи във смеха, и смях през разтуптяни вопли.
В приказката имаше поток, в чиито недра бълбука ...

Мечтание-сияние!
Мечтание,
бляскаво сияние.
Черно кафе,
бяло фрапе. ...

Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,
като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,
като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,
като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.
Като зной, като студ, като есен по мене болиш ...

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...

Намисли ли поредното желание –
при тебе те се сбъдват скоротечно –
мечта в завоя и… топло признание...
С очите си притиснеш ли, крайречно
газела до гърдите си, с потаен вик, ...

НА БАБА ВЕРА
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външ ...