Аз помня всичките писма,
написани до стареца с брада.
Изпратих ги в далечната земя
с надежда, вяра и мечта!
И молех аз за влакче с гаричка, ...

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея. ...

Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!

По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...

АНАПЕСТНО–АНОМАЛНО
Свежа яркозелена трева
и дървета с оголени клони –
декемврийски контраст...

... и на всички мои сродни женски души
Какво да я правя
Тази моя вечно гладна за любов душа
Която никой никога не успя
Да нахрани... ...

Умопомрачение
Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах ...

Аз съм водата в очите ти, така солено езеро, в което твоят образ се къпе и открива там онзи поглед на желание, с мощта на призрак пръска сетивата ти.
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...

Животът ми разтапя се в тишина,
скоро даже ще се изпари!
И не ще остави диря в таз земя,
не ще си вземе сбогом дори!
Живея в своята трагедия, ...

ПАЗИ СЕ ОТ ОБЛОГА
Спомняш ли си стария Дъбак
и облога му с левентата Христина?
Ако засвири ръченикът пак,
страхувам се, че аз ще те надмина. ...

СЛОМЕНО СЪРЦЕ
В бездната потъва всичко гнило.
От мълния са покосени - правилата.
Обречена душата се гневи.
Животът е поставен в смъртен грях. ...

Неповторима, дори нереална,
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...

Огън
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...

Понякога съм толкова раним от Теб,
че искам даже силно да крещя:
Недей разбива моето сърце
на хиляди отделни късове!
Недей разкъсва моята душа ...

"Признание":
текст - Николай Спасов
музика - Теди Генев
аранжимент - Красимир Илиев
Песен от първия самостоятелен албум на Теди Генев - \"Мое цвете\". Песента участва в класацията за българска музика на БНР Хоризонт - \"Ескалатор\". Може да гласувате за нея тук - http://www.bnr.bg/sites/horizont/Sho ...

Очи-сърници клонка скършиха по заник - в моя свят...
Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.
Не те попитах нищо. Из млечен път се нейде запилях...
И нощите ми звездобройни станаха. И чудно побелели.
От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах... ...

По пътя на мечтата...
Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз. ...

Някои неща са възможни само в приказките и сънищата, но
са по-истински от всичко реално...
Спи, моя чужда любов,
аз съм тук и те пазя,
спи - в люлка с вълшебен обков, ...

И той ми каза – Самотата
на облак повече прилича.
Узрява в мислите ти бавно,
вали внезапно и се свлича
като порой, а после в мрака ...

*1*
Мастилено-синята нощ
балдахина си звезден
в косите ми спуска...
В тишината ...

Със себе си не искам вечно да се боря,
не мога да заровя спомените в кът потаен!
Мечтая пак да вляза в храма на душата твоя -
не в миналото, а напред поели път безкраен...
Как искам времето назад да върна ...

Тишина, спокойствие, неземна пустота,
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...

Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега ...

Виждам те сега,
очи, изпълнени с тъга,
усмивка на лицето няма,
въпреки че тя е твоята дама!
Всички гледат и завиждат. ...

С бесовете си трябва да се преборя,
изтърбушили мойто сърце.
Хей, нищо лошо не съм ви сторила!
Не го мачкайте в косматите си ръце!
Караконджули, не карайте плътта ми да стене ...

С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...

Когато адски ми е тъпо,
отварям "Откровения".
И знам, че ще открия лек -
за моите съмнения.
Много пъти съм самотна ...

Ти си видял!
Ти си живял!
Ти знаеш твърде много!
Но си запомнил, също си копнял...
Но сам си лъгал - твърде много! ...

Крещя... Но май във себе си. Някак е пусто, а отвън още не вали.
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...

НЕ ЗНАЯ
Не зная какъв ще е утре денят,
дорде нощта да тъче не започне
от светлосини откъслеци плът,
които на ден да приличат. ...

Художникът, накуцвайки, стативът си под мишница изнесе, платно опъна и градската чаршия оживя. Калдъръмът се развълнува, задиша на пресекулки, а сетне кихна и дори се разсмя. Врабчо клъвна от едно геврече отронена троха и навреме отлетя. Котакът, засукал мустак, не издържа и ядосан - изръмжа. А лате ...

Сън
Мислех си за теб, за мен, за нас.
Сладки спомени пробудиха носталгия.
"Липсваш ми" изрекох аз на глас.
Сън ли е всичко между нас, аналогия? ...

Знаеш ли, че...
Ако имам теб, никога повече няма да поискам нещо за себе си.
Ако имам теб, ще съм реализирала най-голямата си мечта.
Ще съм постигнала непостижимото, невъзможното.
Ако имам теб... повече никога няма да плача от болка... ...

Кой ми открадна
омагьосаните сънища,
в които душата ми пътува
и някой ме целува
насън... ...

За виждане напред - не знам,
какво ще се случи с нас?
Бъдещите пиксели вече са там
и няма да се измъкнем от тях.
Дали ще са бъдещи разговори, ...

Ела с мен да отплаваме на борда на кораб с платна от пеперуди.
Или бавно да изчезнем във влак без релси.
Да тръгнем на автостоп на албатрос извън одрани облаци на живота.
На кораб с платна от пеперуди.
На един влак без релси. ...