От мокрото крилата ми провиснаха.
В мечти се давех кални, заблатени.
И в ритъма на пулс ушите писнаха.
Затърсих сили - скалноустремени.
От нищото втъках се в цялото, ...

Като върха на пламъка горещ
от чувствата трептят душите
и там - под плачещата свещ
накапало е времето сълзите
намерило е восъчна тъга ...

Ти пита ли земята
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана
и нежелана! ...

Изправи се, пътят продължава
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...

Тото - Задръж силуета
Не е в начина, по който ме държиш.
Не е в начина, по който казваш, че те е грижа.
Не е в начина, по който се държиш с приятелите ми.
Не е в начина, по който остана до самия край. ...

Heinrich Heine
Fortuna
Frau Fortuna, ganz umsunst
Tust du spröde! deine Gunst
Weiß ich mir, durch Kampf und Ringen, ...

Disciple
Drones since the dawn of time
Compelled to live your sheltered lives
Not once has anyone ever seen
Such a rise in pure hypocrisy ...

Rammstein
Пролет в Париж
В рокля от светлина тя дойде при мен,
помня го сякаш беше вчера,
бях толкова млад, ...

Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...

Струна, тишина, клавиш -
сърцето й прескочи живо.
Най-щастливите са, виж -
имат свободата да направят
нещо диво. ...

Ще я преименувам. Мислиш ли, че няма?
На друг ще бъде буквата мастилена.
Ще допиша нещо. Друг смисъл ще влагам.
Не, нито ти, нито татуировката сте в мене инкрустирани.
Ще си сменя цвета на косата. ...

И М А Т Л И Ц В Е Т Я Т А Д У Ш А?
_____________________________________________
На В.
Имат ли Цветята Душа?...
Все тоз' вечен въпрос си задавам. ...

Сантиния отвъд мъдростта
- Шейн, не знам дали някой ти го е казвал, но си изключително глупав. Уби още един без да го разпиташ като хората. Не оставяй гнева ти да те води напред. Осъзнай се! От колко време не си бил истински спокоен?
В мрачното подземие двама мъже с тъмносини роби сваляха един труп ...

НЕЩАСТНОТО ЩАСТИЕ
Защо тъй бързо щастието бяга?
То тича силно някъде напред
и по пътя отминава нещастния човек!
Защо не го дари с радост? ...

Светците от съня ми…
Не мога да тълкувам…
Че болен е умът ми,
щом братята сънувам.
Със тез светци говорех, ...

Взряла поглед в екран от светещи ванадиеви кристали,
облъчени от тънки снопи монохромна светлина,
събира в поле магнитно хиляди поетови заряди
и ги изстрелва в безкрайни кванти от електрически слова.
Коя е тя – дали на Нютон някоя от дъщерите? ...

“All in all it was just a brick in the wall.”
(Another Brick in the Wall - Pink Floyd)
С какво може да те вдъхнови
една тухла в стената?
Какво може да ти разкаже тя, ...

Юли флиртува.
С обещания мами
небрежно-дръзки.
ххх
Гола девойка. ...

(Към моята Муза)
Вземи ме със себе си,
в ъгълчето на лятото,
скрий ме под пластове -
между поезия и проза. ...

С крилете си птицата
леко докосна върха
на самотно дърво
сред полето.
А обагрен в червено, ...

Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външе ...

Какво не бих дала да изчезне града.
Всичко бих дала да умра тук... сама.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с премрежени очи и празни ръце,
тук, със сломена душа и разбито сърце... ...

Хиляди зелени луни
в листата на орех -
спя под сянката на горещата тишина

Лято е, горещо от желания. Трепти.
Разлята в привидения е маранята,
но с твоя глас отвътре ми шепти
за купища вълшебни случвания.
Притварям си очите, как блести ...

Веми ме в своята прегръдка,
покажи ми що е любовта
и за сетен път нека
да те усетя в нощта...
Целуни ме тъй нежно, ...

Когато денят ми очаква те с трепет,
сякаш слана покосява копнежа му.
Плаче тогава, притиснат от тежест,
час подир час рони болезнено.
Когато утихне и влезе във празното, ...

И на тебе ти стана скучно оскъден светът,
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение, ...

Миналото из ведро ме заля...
Като възторг от успеха на първата крачка,
като депресия след първото публично падане.
В коридорите му вървя.
И усещам се като в хватка на иронична закачка, ...

...или нещо като Страшния Съд през очите на лирическия... е, този пък определено не го познавам...а и е с леви убеждения...
:)
Там далече, отвъд светлината,
дето всичко е в прах и шепти
странни думи и чезне оттатък, ...

Отива ми
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...

Хилядите бройки щъкащи природно в земята
за стената заковавам с ръждив пирон
в средата.
А под синия воал ситни мравки бързичко сноват.
Тъпчат, гълтат, давят се, изплюват ...

Мокри жита, посивяло небе и в росата оставени стъпки -
по тревата личи любовта...
И следите се губят нейде в ранната нощ,
тишината прегръща двете слети тела...
Песента на щуреца и ликът на луната - ...

Някога
Случи се!
Незнайно как.
Получи ли се?
Донякъде навярно. ...

Направих всичко,
което трябваше
да се направи.
Свободна съм –
да гледам как дъждът полива ...

Когато Музата ми отлетя,
покой намерих в планината,
избрах си малка пещера
и там останах да я чакам.
Проточиха се дни трънливи, ...

ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...