Сякаш времето е остаряло
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят ...

Мина време, откакто двамата се запознахме
съвсем случайно в един прекрасен ден,
но денят не беше нито слънчев, нито топъл,
прекрасното му бе в това, че
именно тогава "срещнах" теб!!! ...

Сърце
Сърцето ми е корабно платно,
което своя цвят не помни вече,
че цяло кръпка е до кръпка то -
от урагана на живота вечен. ...

Очите, те всъщност много издават,
когато се вгледаш без капчица страх…
Пламтящи, студени, тия, дето прощават,
зелени, кафяви, с намек за грях…
Очите говорят, когато не питаш, ...

За мен си като небесен лъч,
който огрява всичко в мен като те видя.
Настръхвам от твоя допир нежен,
душата си пред теб откривам.
Само като те погледна сърцето ми тупти ...

А пътищата пак ще се пресичат
с обърканите мисли във нощта.
Скрила своя лик е ледена луна,
от погледите, втренчени във мрака.
Дълго скитали са двете ни сърца, ...

Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.
В неясни вълни. ...

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат ...

Легенда за майстор Манол
Народната памет е съхранила легендата за майстор Манол,
изградил джамията „Султан Селим” в град Одрин.
Тя била прекрасна и за да не съгради друго творение,
което да я надмине по красота, султанът наредил да затворят Манол в най – високото минаре на джамията, но стремежът му ...

Не е всичко любов, ми казва. Има и друго.
И кое е другото, го питам.
Секс, ми казва. Ей така, без любов. Без чувство, ми казва, само физика.
Не става, си мисля.
Не става, му казвам. Върховете на пръстите ти пипат някого, а не потръпват. Дъхът ти разпилява се напразно, не се поглъща. Устните ти целув ...

Какво му трябва на човек? Още древните римляни са го казали: „Хляб и зрелища.”. Аз бих добавила – и здраве.
Преди години имаше хляб, липсваха зрелища. После хлябът изчезна, зрелища – колкото щеш! Здравето изпадна в немилост.
Постепенно балансът се възстанови. Сега си имаме всичко: и хляб (поне в маг ...

Усмивката прикрива
вътрешното ти състояние,
но защо не лекува болката?
Сълзите успокояват временно,
като те отпускат, ...

С твърди и меки корици, с едър и дребен шрифт, стара и нова, хубава, по-хубава и най-хубава, страница по страница разлистена, скрита под възглавницата, бързо пъхната под учебника, замръзнала в работното ми чекмедже, разтворена на коленете ми във влака, в тоалетната вкъщи, притисната в скута ми... Сг ...

Винаги, когато затворя очи –
дали когато заспивам,
или само за миг,
потъвам в необятността
на две сини езера – ...

Аз не искам нищо в замяна
срещу любовта си към теб,
стига ми, че съм вечно засмяна,
че за тъга и сълзи не идва ред...
Не искам плеада от гръмки слова ...

Преди 40 дни си отиде Велин Елмаян.
Мой колега и приятел.
Моля, не оценявайте!
На Велин…
Спи, приятелю, спи… ...

С токчета тънки, с прическа каре,
с маникюра перфектен и дънки Фере,
качва се кака отпред в кадилака
с регистрация СО " I'm high".
Наперено слиза, гледа през мигли, ...

Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа, ...

Обичам те...!
Не казвам аз на теб!
Обичам те! Аз казвам на нощта...
Обичам те! Аз казвам на луната
и на вятъра студен... ...

ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влаж­ни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини въл­ни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...

СТРАСТЕН ЛЮБОВЕН СОНЕТ
Знаех си, че с тракийките шега не бива.
А аз попаднах на развихрена лъвица.
Сега се мятам в необрана, закъсняла нива,
без посока под увисналите жици... ...

Изгревът колоратурно проплака в нощта,
тя прокърви от звуци кристални,
под слънчогледов салют дефилира денят
и прелъстява измамно с форми банални.
Секундите задъхано гадаят на ръка - ...

Поздравления и благодарности към Марин Тачков
Когато чух тази музика, веднага ми се прииска да я допълня със стих.
В памет на Андрей Баташов
Отиде си, отиде си, Артисте...
Звезда самотна, паднала в нощта. ...

Горещ пясък
яйца по поморийски
върху pubis blond

И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник, ...

Един живот, небрежно елегантен,
сляпата любов за своя спътница избра.
Един живот, нехаен и потаен,
пулсира буйно във вените на вечността.
Един живот без дом във къщи се завръща, ...

облак луди пеперуди
зимата прокуди
лятото скача на ластик
01.12.2010 год.

Цял месец играх с думите ти
Пренареждах ги и ги предъвквах
Взирах се в нацупените ти устни
Без да разбирам защо си настръхнала
Цял месец оставих след себе си ...

СИЯЕЩО ОБИЧАНЕ
---------------------------------
на моето Слънце
Сега така внезапно, изведнъж
ще те превзема като плиснал дъжд… ...

Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена, ...

Снежна любов
Самотен айсберг плува
в самота царува
Бавно се разтапя
в мъка се потапя ...

Децата на съвременния град
Съвременният град?! Какъв е той? Жесток, безмилостен, тъмен, плашещ…Кара те да се чувстваш като малко дете, изгубено в гъстата гора: уплашено, плачещо от безсилие. Като сърна, която винаги е нащрек и не може да спре да се… страхува, която цял живот бяга, но без самата тя д ...

Винаги съм си задавала въпроса, защо хората обичат да пишат тъжни неща. Не отричам, че от друга страна има и много забавни произведения. Но определено ми прави впечатление, че не можем до край да опишем хубавите емоции и те не могат да стоят така добре на белия лист. За разлика от мрачните - те са к ...