След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак, ...

Първите неща
Първа учителка – Ангелина.
Кълна се, ще я помня вечно.
С нас бе четири години
строга, но мила, човечна. ...

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...

2+2=5?! Математически е невъзможно. Но в крайна сметка животът не е математика и понякога резултатът от уравнението е именно 5... Само трябва да повярваме, че подобен резултат е възможен!
Наистина е много трудно да се повярва, защото 2+2=4 е генетично заложеният във всеки един от нас правилен отгово ...

Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...

Бог създал жената.
Дарил я с красота.
Дарил я с доброта.
Тя е нежна и любяща
като утринна роса. ...

Аз не съм те преборила, Обич!
Аз не съм ти ушивала дреха...
И къде те открих, не си спомних...
Но ме топлеше тази утеха -
щом те имах и щом те делих, ...

Гълъбите пак накацаха
на моя светъл прозорец.
Гълъбите пак са край мен.
Хора, чуйте ме! Има и обич,
и нежност... в този свят ...

Надявам се на милост.
За болката,
обидата
и мъката,
които причинявам ...

Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха, ...

Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега. ...

Изтропкани лежаха две говежди
у коловозите накъм’то градо,
и през тревата се споглеждат:
- Е’бати, колко е красив свето!
Отгоре пееха им птички ...

Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени ...

ПЪТУВАНЕ ДО ТУРЦИЯ
Първа част
Осемдневната екскурзия до Анталия и областта Кападокия аз спечелих през март 2010 по време на туристическата борса във Виена. При една от наградните игри имах шанса да изтегля пътуване за двама до Турция. Трябваше да си платим само самолетните билети и да изберем кога щ ...

Сънувах те снощи, моя първа любов.
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...

Съмнявах се в твоите чувства, забравяйки да те погледна.
Съмнявах се в мойте чувства, пропускайки, че съм забравил...
Така, пропускайки, че съм забравил, те нараних.
Затуй те моля аз с цялото сърце, с моя собствен глас - НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ДА ПРОПУСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯМ ДА ТЕ ПОГЛЕЖДАМ!

Епоха
по Вапцаров
Сега, когато няма мъни
и кредитът е от мъката по чер,
един е лозунгът: лихвите долу, ...

Интересни цифри.
Събрани правят осем.
Ако започна суеверно
да ги смятам...
Отбелязват времето ...

Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ
ще разказва за карма
отляла се в една рана ...

Най-тъмна преди изгрев е нощта...
Най-тъмна
преди изгрев е нощта...
Не иска да отстъпи пред зората...
И лепкав мрак ...

В кофата с боклук
Имаше счупени стъкла,
Снимка, обвита с памук
И две-три смачкани цветя.
Снимката беше скъсана на две, ...

...
Защото тротоарите са безпощадни,
записват стъпките ни върху тях
и всичките ни викове площадни,
и всяка болка, порив или смях. ...

До-ла-ре
Зъл, начумерен, чевръсто крача
смет да преровя, преварил здрача.
С яд тананикам: до-ла-ре, до-ла-ре…
де ни натика, доларе, доларе?!… ...

Прости!
На вратата се звъни,
бързам да отворя,
дано да си ти,
за прошка ще те моля. ...

на Хари
Чака ме дълго, дълго пътуване –
колкото дълго, дълго мълчание,
колкото дълго, дълго признание.
Чака ме дълго, дълго пътуване. ...

Да те обичам вечно не ще ти обещая,
но да изгрявам всеки ден за теб - ти обещавам!
(та нали съм твойто слънце)
И всичко земно че ще мога да ти дам - не ти го обещавам,
но че ще си винаги във моята душа - ти обещавам ! ...

Защо отиваш си тъй бавно?!
Дали защото бързо си дошла?!
Не искам гостенка такава,
не те желая у дома!
Неканена пристигна. ...

В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...

Червена роза
Червена роза ти ми подари –
красива като любовта ни.
Уханието нежно вдъхнах аз...
В очите ти погледнах с обич ...

Когато на душата ми е тежко,
при теб, море, отново се завръщам –
изричам свойта изповед човешка
и пясъка ти с две ръце прегръщам.
При тебе идвам, искам да те слушам, ...

Ти, копеле, пестил ли си...
Ти, копеле, пестил ли си...
Пестил ли си от баничките сутрин
(е с тоя първи въпрос е свързано
всичкото ни пестене в държавата). ...

Старите чувства са все още във мен...
Като че ли вчера бе онзи прекрасен, есенен ден...
Когато срещнах те и ти се вгледа в мойте очи...
Аз погледнах твойте и усетих как сърцето ми тупти...
Усмивка на лицето ти се появи... ...

Страх я е, като съм зад нея,
цялата тръпне, погледи хвърля,
сянката ми цяла я грее,
лудостта ми я цяла прегръща...
От какво се притеснява, ...

И. Димова
... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина...
... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде...
... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец...
... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... ...

… дойде непокорна и странна
без въпроси и даже без думи
издълба по ръцете ми рани
и в клавиши погреба гласа ти…
окова с бледи сенки стените ...

Черно-бели преливащи се квадрати.
Мраморни фигури подредени.
От едната страна са черни.
От другата кристално бели.
Започва люта битка за победа. ...

Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.
Търся с пръсти ...