Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...

Мой живот си...
аз пък - твоят блян.
Любовта ни -
истински роман.
Мислиш ти за мене ...

Облечена с червен сутиен,
прашки - бели дантели
и на токчета смело качена -
уговарям среща эа утрешния ден
в метрото близо до мен. ...

Здравей!
Пораснахме...
нали?!
А искаме ли - никой
не ни пита! ...

ЧИСТА ВОДА
- Какво е нужно, отче, за да влезем в царството небесно? - обръща се към божия служител една възрастна жена.
- Писано е какво. Много неща са нужни.
Отговорът е много общ и не удовлетворява питащата. Той забелязва изписаното недоволство на лицето ù. Налагаше се да потърси по-конкретен отго ...

Кръгла нула съм.
Ти си единицата.
Любов? Софтуер...

Може би
Ще се скрия във дъжда, ще потъна във мъгла.
По ветровете ще бягам дива и сама,
в дълбините ще се сгуша, далече от хорска суета.
Ако можеше да съм птица, щях да отлетя, ...

Цигу-мигу, цигу-мигу...
Като почне още в здрач,
та му цяла нощ не стига.
Свири чудният свирач.
Кой го вижда, кой го знаае? ...

Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...

Бе отдавна, случи се в града на любовта,
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,
устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг, ...

"... Преди много години в една далечна галактика" - така започва STAR WARS. На това изречение реагирам условно-рефлексно като експерименталното куче на академик Павлов - потичат ми лиги! Гледам втренчено в една точка и си отварям широко устата. Само където не си изплезвам езика съвсем по кучешки...
...

Гълъби
Похапвал си в парка човек слънчоглед
и гълъби два му следели ръцете,
подхвърлял им той, а след малко отпред,
да храни се с тях, приземил се и трети. ...

- Тази дама - посочи седящата като статуя котка. - Е нашият сътрудник Ге Пард. Гепардът - продължи лекцията си Сержант. - Е най-бързият индивид на сушата, а вашата задача е някой от вас да го надбяга.
Отделението се спогледа за момент и си кимнаха утвърдително.
- Аз ще бягам - вдигна лапа Но Щен Въл ...

Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи - ...

Вторник е...
Ден за разпятия.
На мъртвите спомени непогребани,
възкръсващи, непотребни,
които бавно в очите ти се разтварят... ...

Погълнал дим от фрази непристойни,
закашля се добрият тон,
обърна взор към мислите достойни
и влезе със съвестта в спор.
Прииска му се да е доста злъчен, ...

Те имат огромна лимузина,
с вентилатор в нея,
подобно на свръхзвуков аероплан.
Тя е тънка, рисува веждите си,
напудреното ù лице - ...

На истинската В.
Във всеки от нас
грозно патенце дреме,
не знаещо, че...
лебед красив е открай време! ...

Танц
Танцуваме с теб танца на брака -
две напред, крачка назад, после встрани...
Някой настъпан е - сбъркал е такта,
но не спираме танца, дори да боли. ...

БЪЛНУВАНИЦИ
Омръзна ми и тая суета
веснощ да тичам след звездите,
весден след ветровете да вървя,
да ме наричат всички скитник! ...

Гладен петел, надменна кокошка!
Ти си хубава и млада -
за очите лакоми, наслада!
Колко жалки кандидати
само с поглед ги отпрати! ...

Дай ми, гълъбче, крилата си,
високо с тях да полетя.
Дай ми поне за минутка съдбата си,
да се издигна тайно над града.
Да гледам, гълъбче, през твоите очи, ...

Малка народо-патриотична фантазия по случай празника.
Честит Имен Ден на всички ИМЕННИЦИ!!!

Si muero
Dejad el balcón abierto
Federico García Lorca
Искам из Тия поля да умра!
Нека, докато ми спира сърцето, ...

Гримира се с завидната умелост
на обучена елитна проститутка,
светове неразклатими преобръща смело,
държи се като пълна луда.
Не я интересуват хорските слова ...

И понеже не бях като всички мъже,
дето сменят целувка за плен,
на дъгата по крехкото пъстро въже
ще си тръгна оттук някой ден.
Ако пък се забавя... не се кахъри, ...

Истински лъжи...
Мътни идеали...
Мечтите са реални насън...
Живея със затворени очи...
Изплувах, давейки се. ...

Непонятно... Учестено...
Дишането, искам да кажа.
Как, защо идваш при мене?
Сън ли си, или видение важно?
Високо... Непреодолимо... ...

КРИВАТА КРУША
В сравнение с дърветат отдясно и отляво,
на всички хора в селото изглеждаше им крива,
а всъщност крушата си бе напълно права -
тя просто бе израсла в крива нива.

Една история за необяснимите поврати в любовта
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...

Светлината ми танцува за теб,
изблъсква изоставените страдания,
подрежда копнежно букет,
смалява големите разстояния.
Тишината ми нахлува за теб, ...

Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки, ...