Нямам нищо! Това ми остана –
мътен спомен, сърце от дърво.
От очите ми призрачна пяна
все се спуска по сухо стъбло.
Банкрутирах душата си рано, ...

Аз обичам теб,
Родопа планина!
И възхищавам ти се
постоянно и на мига!
Искам с теб да расна ...

Изтънчените
невинаги
са чувствителни.
Хитреците
невинаги ...

Не е нещо определено,
някакви думи нахвърляни, не искам ги свързани,
започвам да мисля, за коeто
и не искам да бъдат прибързани.
Дали да бъде нещо мрачно, тъжно? ...

Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...

Изгарят старите греди,
планетата на миналото
поддържали и пазили
И светлото, и тъмното -
оковите се счупиха, ...

Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата, ...

Твоя
------------------------------
Ще изпъстря
в стих
прегръдките ти ...

Надигам се бавно,
поглеждам наляво,
сама съм и мога да дишам.
Събудих се плавно,
кога съм заспала? ...

Когато върху устните си не усещаш устни,
когато нощите останат безразлично пусти,
когато утрото пристига стенейки и сълзите
вече не отмиват болката...
когато болката... и тя те изостави ...

Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!
И болката усеща се чрез неговия вик.
Сълзите застинали, студени веч на лицето,
разкъсват бавно всеки тежък, дълъг миг.
За последна молитва сили събира сърцето! ...

НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми. ...

Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...

1. Всеки нов ден
очаква да бъде описанчрез магията в мен,о, ти, ден, от съдбата орисан.Не изтръпвай... по стъпкаот случки нищожни,струва си всяка тръпка,всяка... от нощите тревожни. 2. Навярно чувстваш коя е Йожени.За малко беше ти подвластна.Поредният завой я скриот твоята магия сластна... 3. За тв ...

С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...

За теб
Брод ще открия
в бурната река
и на ръце
със радост ...

сам съм в тази нощ студена и опасна
но мислейки за теб тя става омайна и прекрасна
спомените за твоето сладко личице
ме огряват като топло слънчице
от твоите очи се зареждам с огромно вълнение ...

ЗАВРЪЩАНЕ
За кой ли път в родния край се връщам,
пред очите редуват се пейзажи.
На залез слънцето хълма прегръща,
мълчаливи гари стоят на стража. ...

Премислях всеки ход и пак грешах
Опитвах се да правя план след план
Но пак да те запазя не можах
Оказах се в поредния капан.
Измъквах се и продължавах да упорствам ...

В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник... ...

ГОЛОТА
Неудачно скроен
с отеснели минути -
в този ден провален
аз напразно се лутам. ...

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

Искам днес
отново да съм
лека,
мека!
Като есен - ...

Надявах се отново да те видя,
пак тъй във някой слънчев ден,
надявах се да пресека отсреща
и ти тогава да стоиш пред мен.
Надявах се да видя твоя поглед, ...

К Р А Д Е Ц Ъ Т Н А М Е Ч Т И
_____________________________________________
Той беше сляп, глух, еднорък...
Крадеше си Мечти.
От едного открадна си очи. ...

Не искай да ти вярвам сляпо пак.
- Изминах вече този тъжен път.
Не мога да съм същата и няма как -
с жестока болка за доверието си платих!
Да, знам, че нищо няма да е същото, ...

Ако Смъртта е с образа на героя от едноименния
филм, с удоволствие бих се оставила да ме отведе.
Смъртта е може би прекрасен сън.
Защо ли се страхуваме от нея?
Затваряме очите си. Отвън ...

Недей да наказваш дъжда!
Той няма вина, че всяка нощ тъжа.
Че се давя в сълзи, Той не знае дори!
Това е нещо, което ми остави,
целуна ме, тръгна си и ме забрави... ...

Безгрижен и млад бях и много грешах,
и стихове пишех, и просто летях,
унесен в мечти със радост и смях.
Във прелест цъфтеше, от слънце огрян,
край мене животът прекрасен и мил ...

Какво си ти, какво от мен желаеш?
Кажи си името, от хора дадено!
Прищявка твоя ли е или се нуждаеш?
Защо се храниш с мисли крадени?
От сътворение горящо блед отблясък, ...

Какво наистина е любовта?
Понятие до днес неразгадано.
Първичен поход на плътта
или чувство в сърцето голямо?
А може би е страх от самота, ...

Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Случката отново се повтори,
сърцето ми започна да се бори.
Внезапно светлина ме озари, ...

През месец юли
нощите са дъхави
и топли,
навяват мисли
за любов, мечти. ...

В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмос ...

Звездица
Да те обичам вече не желая
Боли ме само като мисля за това
Омръзна ми все напосоки да гадая
Дали пък точно ти си любовта. ...

Студен, жесток и мрачен, и безличен,
равнодушен, жалък, апатичен,
безмилостен, излъскан и суетен,
отчаян, облачен, безцветен,
протрит, изтъркан, пародичен, ...

Безкрайност.
Плъзнал леден дъх прозирен.
Летейки, сбрали се ята души,
из въздуха понесени ефирни,
изпъстрени от райските дъги. ...

Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.
Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищ ...