Пролука сребърна в стената сива
(на съпруга ми)
Слънцето със обич те поглежда:
Здравей, скиталецо, с печал устрелен!
Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден, ...

Искам да те грабна,
само за себе си да те открадна!
Искам да те имам,
нима други чувства в теб провокирам?!
Желая те тайно, ...

Аз съм Муза-манекенка,
анорексията ми е фенка -
непрестанно ме следи,
не ме изпуска от очи.
Знам, че много съм красива ...

С усмихнато лице,
но с разбито сърце,
е тъжният клоун,
безименно наречен.
С почернена душа, ...

Сама в мрака
И пак летиш във тъмнината -
със огнени крила дарена.
Очите с блясък те издават –
ти, бързата, безстрашната вълчица. ...

Ти не знаеш
как всяка нощ тихичко
се качвам при тебе на пръсти
и с устни
отварям вратата ти ...

Планетите, за мен неподредени,
се хилят на проклетото ми Днес!
С прокоба осветяват мойте вени
и се редят под нечий интерес...
А казват, че животът е харизма. ...

Престорих се на твоето отсъствие
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите. ...

На една планета
Отлистваше на нощите ми времето -
като страници на книга.
И зачетен в тях,
така и не разбра, ...

В претъпкания "седем две"
едно момче се припозна във мен:
"Здравей" - ми каза
и смутено се захили.
В усмивките му ...

Късно е...
Да лекуваме души наранени,
да пожелаем да си простим.
Късно е...
Да потърсиш в себе си мене, ...

Аз съм земята ти суха,
изпръхнала,
ти си небето ми,
натежало от дъжд.
Влага очаквам, ...

Хей, ваканция, ура,
дойде време за игра!
Сбогом, химикал и чин,
и прощавай, клас любим!
И гората, и морето ...

Колко тетрадки изписах,
но за пръв път те моля – Прости!
Че някога те обичах
и оставих по тебе следи...
Тръгвам си, време е вече, ...

Забравих вече чудните градини
с притихналите в клоните синигери.
Изминали са оттогава толкова години,
дошли са тук на есента вестители.
И бледа пролет някъде назад блести, ...

Можех да продължавам напред и сама.
Винаги можех и винаги виждах далече.
А после ти се случи, а с тебе - любовта.
Без никого до себе си не мога да съм вече.
Не местú планини, не ми сваляй звезди - ...

Незнайно как, но влюбих се в тебе аз.
Нищо няма на Земята,
което да ми радва така душата!
Няма ли те около мен, чувствам се,
сякаш съм в плен! ...

На
24-01-2009г.
Еееееех, доня Валочес,
само ушите ли?
Че започни и със ноктите, ...

Такова - тракийско - ми е семето,
вършано в угари от черни коне.
И в дяволски впряг да е времето -
пак от моя тъмен поглед ще спре!
Такава е кръвта ми - като виното, ...

Потърси ме!
Ти, където и да си.
Намери ме!
Аз те чакам всеки ден!
Потърси ме ! ...

По мъж така не съм копняла,
сърцето ми обърка ти -
защо накара ме да залудея
като ученичка в ранните зори.
За мъж така не съм мечтала, ...

Случаи природата не знае,
крави от телета да бозаят.
Но и този пример се намери –
туй са български пенсионери!
Вярно, разходи големи нямат, ...

XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...

ПО БРАТЯ ГРИМ
Реших и тръгнах за Мадрид,
през девет планини - в десета,
че тъй бленувах за пари,
с които щастие да сетя. ...