Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък, ...

Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни, ...

СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...

Не се оправдавай
със времената!
Били страшни
и много опасни...
От страх забрави ...

Той беше до мене,
когато ми трябваше,
когато се чувствах,
безкрайно сама.
Той обич ми даде, ...

Смъртта ще дойде, приковала поглед
в твоя леден лик.
Без страх ще срещнеш нея,
а твойто племе ще остане под небето.
Не унивай. Стъпките ти бяха ...

Дори как да започна въобще не знам,
но искам всичко от себе си да дам!
Всеки ред е оставил в мен ярки белези,
знам, защото ги намирам вътре в себе си!
Време ли е да тръгна по своя път ...

Не вижда утрото щастливо и засмяно,
човекът обречен е да бъде зъл,
Но времето си отшумяло -
да го върне той не би могъл.
И движат се високите тополи, ...

Аз често идвах тук -
при спокойното море,
за да си отдъхна от живота,
чиято тежест носех
дни и месеци наред, ...

Една къща, пронизана от писъци. Една майка, коленичила в кръвта на рожбите си. Тази нощ Енеш се беше явил в къщата на воина Ашибари Шанг, най-смелият от всички, най-силният боец и доблестен мъж вече не беше същият. В очите му горяха пламъци, а ръката му уверено стискаше кинжала, с който беше пробол ...

Мислиш ли ме? Аз те мисля,
в подножието на приспаните ни страсти,
представям си те и доизчиствам,
тона на неслучайните ти нотки.
Събуждам ли те ? Аз бълнувам, ...

Времето се
увисва
прозявайки се
и обръща
бледото ...

Жив
От живота недоволен,
дни и нощи пропилях,
от живота недоволен,
помня ли дали живях? ...

Плаче объркано стихотворение,
ненаписано докрай.
Започва с "Любими..."(следва сравнение),
идея за края ти ми дай.
В него да има от всичко по малко, ...

КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...

Изповед.
Обичам ви, деца мои! Къде сте?
Липсвате ми…
Липсва ми близостта с вас…
Липсва ми обичта ви! ...

Внезапен гръм едно дърво удари.
От него падна клон.
Той се стовари
върху ми и в земята ме затисна.
И моментално дъжд пороен плисна! ...

I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...

/на Ди/
Протегна се слънцето - в края на лятото.
Целуна очите ми бяла зора.
Разплетох съня и го хвърлих в морето,
където просторът разстила снага. ...

Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...

И с дъх душата ти ще галя
Стига игри, потанцувахме вече достатъчно.
Слагам надписа „край” и си тръгвам от този парад.
Нежен полъх бях аз - ти се рееше в космоса,
а се срещнахме сред тълпата на един маскарад. ...

Невъзможно болиш в самотата
и раняваш деня ми от изгрева,
пълниш шепи от мен без остатък,
нежността във зародиш прегризваш.
Идваш слънчево, тръгваш с дъжда ...