Завръщах се отнякъде,
от лош сън.
Застинали писания
в безкрая на нощите.
Измръзнала от гаврата ...

Бързо литна новината -
издават книжки във гората.
Ежко Бежко листа сбира,
а Кълвачът ги набира.
Баба Меца е поетеса - ...

Не искам бисери, отчупени насилствено,
горят в ръцете ми като в пожар...
Сърцето ти, любими, днеска е убийствено,
щом къпе се в наченки на умряла жар...
• ...

Самотен в черните си дни,
не чувам как душата в мен крещи,
страдам от мислите си неспокойни,
от болката в съня си вия,
но няма кой да чуе крясъците страшни. ...

Без теб съм недовършена...
Липсва ми онази част
от пъзела,
в която сме заедно.
Не мога за бъдеще да си ...

Всяка мисъл - болка!
Всеки звън - надежда!
Всеки миг отмерва
времето без теб!
Щом за теб се сетя, ...

Причина винаги ще има
Щом душо си така ранима
Силна си и крехка
Даже си чуплива
Грешна и горчива ...

В дванадесет часа на обяд
сещам се, че и аз съм бил млад.
Влакът ми малко сега закъсня,
а никога, никога нямаше да се спра.
Спомням си, че усмихнат бях аз, ...

Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди, ...

Идилия из кафеникавите тоалетни
и смели са бълхи на плаца,
касапница със червеи в ръцете,
червена, твоя и позната.
Издути вени в коленете, ...

Годините минават неусетно.
Гимназия завърших преди миг,
ожених се ужасно мимолетно
и даже не успях да съм войник.
Обичах, страдах, влюбвах се, пропадах, ...

Един човек,
невярващ в любовта,
написа стих.
По-лошо –
даже го изпрати. ...

По пътя на същия блус стар
срещнах те аз и слънчева жар
проблесна сякаш над нас,
родена от бурен екстаз.
А Бог сълзите ми брои ...

Десет години са много
за частица загубен живот.
Десет години са много
за една разрушена съдба.
Когато създаваш живот, ...

Да нарисува по очите ми надежда
-
денят избърза. Даже му повярвах.
-
Опита да ме стопли. Но изглежда ...

Пролет разпуква.
Къде ли са пчелите?
Пусти поляни...

Експериментален теч в поезията - предизвикан от безконтролното разхищение на природни ресурси отразено от обектива на абоната
Пепа Деличева (Пепина) – притежаваща водомер абонаментен номер
Първа месечна вноска:
Изцеден живот
Две капки… ...

Д-р Чародейски, началник на клиника за влюбени „Авлига”, и старша медицинска сестра Фръцкова влязоха в стаята за ВИП-влюбени за сутрешна визитация. „Влязоха” е малко неточно казано, защото те просто потънаха в 6-звездния лукс, който царуваше вътре. На шикозен фотьойл тип "Версаче" като на тръни седе ...

Ти пак дойде и в мен раззелени се,
стопи с усмивка всички ледове.
Цветенце нежно разцъфтя във очите,
щастие грейна на тъжното лице.
Донесе трепет, страст и топъл спомен, ...

Животът ни така ще мине,
като трамвая в шест.
И ангелите върху клона
ще закарфичат скръбна вест...
Опечалените ще хапнат... ...

Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно". ...

Плаши ли те моята дързост – свиквай!
Учудваш ли се на моята същност – преодолей го!
Казваш ли си, че съм лека – грешиш, „тежа” си на мястото!
Мислиш си – какво ù става, имам изненада за теб – отвикнах да съм наивна.
Гледай как го правя – виж какво изпусна. ...

Ще плача
Не плачи! - Толкова лесно това звучи,
но да е лесно май не личи.
Успокоявам ранената си душа аз
и се опитвам да я стопля от този мраз. ...

Не можеш ти духа да угасиш.
Плътта ще мачкаш, ще кръжиш
и смърт зловещо ще мълвиш,
духа не можеш ти да угасиш!
Очите виж, ...

Порив
Слънце в душата,
злини в краката!
Eто това желая аз!
Липса на злоба, ...

Уморени очи
от гледане в слънчогледи -
ирисодиагностика

Тихо е, а искам да извикам… да ти кажа всичко онова,
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми, ...

Ще се разминем с теб
като ята в насрещен полет,
забързани към тъй мечтания си юг,
но няма никога да срещнем пролет
и вечно ще летим един към друг... ...

МИРИСЪТ
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладо ...