веднага, щом се приберем!"
Тя вдигна благодарна нежна лапа
и с кал крачола ми изцапа...
1998

Пролетта пак бушува безмилостно.
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето ...

Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това. ...

Когато си решил да си отидеш,
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш, ...

От слънцето си взела светлина,
от майката земя – топлина,
от Бога Всемогъщи – любовта.
Бъди сол на земя.
Да, тук и сега ...

Бяла перла
Бяла перла
край морето
пази ми сърцето.
Вятър нежно ...

Enigma - Principles Of Lust
The principles of lust
are easy to understand
do what you feel
feel until the end ...

Нощта догаря като свещ,
а утрото е лумнал огън.
Отдава се денят горещ
на сладостния щурчов спомен.
Южнякът тих с дъха си свеж ...

Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал някол­ко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюда­ваш. Но и в двата ...

ако зависеше от мен
бих ти дала всичко
можеш да вземеш
радостта ми от изгрева
детската ми паста „Мечо Пух” ...

Не спирай
вятъра да гониш
и все на път да си!
Не казвай - нямам
и не мога! ...

По този начин вече да живея,
омръзна ми от всичко без това.
Не трябва да тъжа, че днес си с нея,
как другаде посяваш самота.
Нестихващата болка ще познае ...

Имам нужда от твърдост,
на която да сложа
дъха си,
спрял
за ...

Попаднах на отдавна затворени страници.
На невероятни моменти от красиви неща.
Забравил бях как с оголени длани и рани
посрещах нещата в своята млада съдба.
Открих сред тях две туптящи сърца, ...

Седя в стаята сама,
а от прозореца ме лъха
пролетна тъга...
Слънцето огрява улиците
през деня... ...

С кон вихрогон ще препусна в нощта –
с огнена грива и яростно стреме!
Птица да стигна по ранина,
мойто сърце и душа за да вземе!
Ти да си птицата, с теб да летя ...

Тръгват тъжни гларуси
след нас на ята...
Вятър с голи тръни флиртува.
Аз съм тук - ей така, на шега,
или просто така ми се струва... ...

Събуди ме Луната в крещяща самота,
избрала с мен да разговаря,
среднощно да тъжи,
за любовта си невъзможна
решила да ми сподели, ...

Не се разделяме и ти го знаеш.
Душата ми... Отдадох ти я цяла!
Но, мила, колко светла е нощта!
Приканва ме да ти отнема дара.
Под призрачното, необятното небе ...

Аз съм като теб -
вечнозелена
слънчева
изгаряща
от нежност ...

Щом настъпи нощ, очи затварям,
мисълта ми морна да блуждае,
а сърцето само "обичам те" повтаря,
но кой обича и то не знае.
Легнал там, в легло студено, ...

Прости, че винаги ще те обичам!
Прости, че ще заспивам с твойто име!
Прости изобщо, че ме има!
Прости или ела, вземи ме!
09.03.08 ММ

Вчера във гората
сбрала се тайфата -
Зайо Бързобежко,
Ежко Таралежко,
Кумица Лисана ...

Колко спомени оставихме зад нас...
Колко много хора мечтаеха за нашето щастие...
Всяка вечер заспивам с мисълта за теб,
а от утрото боли, защо ли?!
Защото теб те няма до мен... ...

Помниш ли малкото дете, мамо,
детето с босите си мечти.
И колко честичко плачеше само,
а ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.
Виж, това дете порасна, мамо, ...

ДОМ
От любовта направих дом.
Съградих го от ласки и мечта.
Възкръсва след буря и разгром.
Щастлив съм там дори в нищета. ...

Пиленца
(басня)
В едно селце, до град голям,
(търси си го на карта сам!)
добра и спретната старица, ...

Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...