Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...

В мастилени пътища ние се движим.
С желания и страсти в очакване,
бледи погледи, дълбоки въздишки.
Премигване.
Все още сме там. ...

Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлес­тата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...

Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...

Предлагам ви едно парче, което създадох като елемент от практическата част(видеоклип) за изпита си по Семиотика на рекламата. За онези, които се питат какво означава абревиатурата ФЖМК ще отговоря: Факултет по журналистика и масова комуникация/ към СУ. Приятно слушане, приятели.

Под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
Са ти припомнили да ме забравиш
Под острото на ножа
Дланите ми се показаха ...

Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко, ...

Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...

Ще скръстя ръце и ще се помоля,
но дали ще си простим, не зная!
Как имам нужда от икона
отново в мене вяра да извае!
Тук сме, а сме толкова далече! ...

Не идвай
внезапно в съня!
Искам спокойно
без теб да заспя.
Все ме навестяваш, ...

Сън да бях останала във мисълта ти,
да не бях се случила в дланта ти,
да потрепвах по клепачите ти будни,
жаден да сънуваше ти мойте устни.
Да не бях прегръщала те, ветре, ...

Залязваш над мен
и тази нощ
прекрасна,
когато навън играят звезди.
И щом последният слънчев лъч угасва, ...

Вечерна прохлада.
Сама жена
разпилява косите си.

заспивам върху хамак от паяжини
без страх от Арахна
опрела отдавна и гордостта и пръстите си
излишни
когато всичко е жлези ...

Продължавам да мечтая,
да се рея и играя,
да копнея и да пея,
да лудея и живея.
Продължавам да мечтая, ...

Когато нощем на сцената
пея сам песента,
когато верните фенове
пеят мойте слова...
И се раздавам тук и там, ...

Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...

Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели... ...

Когато се науча да те имам
за себе си – единствено възможен...
Когато все потъвам в най-тъжното
на твоите очи, дълбоко...
Когато все към теб протягам длани, ...