Толкова сме различни,
че чак ме боли...
от близостта ни непривична -
играем май опасни игри...
Толкова ни е хубаво, ...

Кръговратът... пак
неясно те извлича
от утъпкания коловоз.
Захвърлен някъде
- извън, ...

Пада
тъмнина
над
челото любимо
потъвам ...

Есен, октомври, неделя - вали,
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат ...

Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони, ...

Славеите пеят, когато са влюбени,
и аз запях, но ти хареса песента на друг...
Тогава вик нададох,
рушах със глас стени, прегради,
рушах мечти, изпитвайки наслада. ...

СЛОНЧЕ ... НА КЛОНЧЕ
(Стихотворение – загадка)
Знам, че слонът не лети;
че се ражда - не цъфти!
Затова и занемях, ...

За Камито:)
По клоните дъждът се лее,
а гарванът зловещо пее,
хвърлил той черното си наметало
и злото сякаш остаряло. ...

Ти печели,
аз печелих
и двамата загубихме...

От черно-белите клавиши на нощта
ти в роза се разпукваше със изгрева
и раждаше се музика от светлина.
В прегръдката си беше ме обвила.
Така ме носеше и в шепи ме люля. ...

Тази нощ всеки спомен е горест,
всяка мисъл се впива в плътта,
а Сънят се изкисква доволен,
че не трябва да страда в това!
Търся грешки, а който... намира, ...

И най-голямата радост не е достатъчна,
ако няма с кого да я споделиш.
Един ден знам, че ще сме приказка,
която ще разказваме на внуците
и ще разлистваме любими страници, ...

Разрази се буря над тихите полета и клоните извиха се
под натиска на друг, два гълъба дома си там съзряха,
поели небесния си път. Живели тихо, реейки се в небесата,
разпилели хиляди мечти, любов и раздяла подарили
на безбройни, множество души. ...

Как се пишат думи,
които никога няма да бъдат изречени...
Как се споделят спомени,
които не са се случили...
Как да не боли онзи мускул, ...

Един поглед -
цъфна пред нас пролетта!
Едно докосване -
златен дъжд заваля!
Едно нежно погалване - ...

Ти имаш вече красотата,
любов си получавал, знам.
И всичко дава ти съдбата.
Какво аз мога да ти дам?
За да обикнеш в мен душата ...

Унили хора с уморени сърца
пулсират във града безлик.
С вълшебна пръчка вечерта
променя ги за миг...
Бълвоч и гнъс – вулгарното дете ...

Нищо не мога да ти кажа.
А и ти не питаш защо?
Искаш ли да ти го покажа?
Това тук, скъпи, е просто любов.
Не искам да живея твоя живот! ...

Новородени
Високо горе, там, на връх Балкана,
задъхани, зората ни настигна.
И беше тихо, бяло сред хармана
от облаци, но слънцето изригна, ...

Очаквах те и нощите броях, проклинах се, че неуверен бях, не исках всичко, нямах и куража - "аз те обичам" тихичко да кажа. Отдавна споменът е избледнял, как скришом гледах те, живот бих дал да те поискам - млада и красива тогава, но уви, момента си отива! И днес, макар и вече помъдрял и от любови р ...

Човекът е самотник сред тълпата, когато някой нещо му отнеме
и бори се за малката отплата - незабелязано сърцето му да стене.
Не иска никой да отгатне за скритите му тайни и стремежи,
ни болката от личните разпятия, ни унизителните Му копнежи.
Очаква с пламенно старание да сгафи с нещо и Съдбата ...

Нови изгреви, нови надежди,
ще докосвам и нови луни.
Нови блянове в нови одежди,
нови пътища с мои следи.
Имам още и сила, и вяра, ...

Астрологична раздяла
Спотайват се – мишчици сиви -
в сърцето ми тягостни чувства.
Ще съм ли достатъчно жива,
когато Лъвът ме напусне? ...

Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее, ...

І
ДЕЛЯН
Бай Димо вдигна чашата, пълна догоре с ледена Mahou и се усмихна широко над отрупаната с чинии масичка:
— Хайде, наздраве, моето момче!
— Наздраве, Бай Димо! ...

„Американското ФБР годишно разследва по около 3600 убийства, като в края на годината представя най-куриозните случаи, по които са работили неговите агенти.
Те твърдят, че не съществува съвършено престъпление и убийство без улики и макар че убийството е само по себе си ужасен акт, някои случаи са тол ...

ЗАВРЪЩАНЕТО
Иван започна всяка нощ да сънува, че лети. Понасяше се на невидимите си криле през дъжда и падаше. Събуждаше се и мислеше, че сънят е малка смърт. Тъжеше, когато „ смъртта” беше хубава и свършваше, и се радваше, когато бе мъчителна и се е събудил.
Дамян и Христина стояха до късно с него ...

Без обич,
животът ти е празен миг, във вековете.
Докато се усетиш, той вече е изтекъл!
Така и увяхваш, като откъснато цвете,
от което, дори и Бог, се е отрекъл! ...

Когато самотата спре да кърви,
в болката своя претръпнала,
когато и тишината замълчи,
отдавна в мрака си отдръпната,
нима ще сетя аз тогава ...