Стихотворни самодиви
Прилягам…
Веждите ми са превити,
отрупани от грижи клони.
Надвиснали са над очите- ...

Днес на улицата сляпа
видях аз млада жена.
Продаваше бели цветя.
Ръцете ù галеха скрито
малките слаби стебла ...

Може би единственият, на когото да кажа, че обичам,
може би единственият, на когото се обричам.
Кога успя в мене всичко да обърнеш,
не зная аз ли те оставих в сърцето ми да бъдеш.
Болка, радост, щастие, сълзи - ...

И ето, че се свивам в изречение –
побрало в себе си синтаксиса на грижите,
по-страшно от настойчиво съмнение,
когато ти изричат обичта си другите.
По-кротко е от битките насън, в които падам; ...

Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Казвате, напразно се тревожа?
Но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.
Чертата, знам, не е финал, ...

Небрежно вълните целуват
брега и златния пясък
и кораби бели, издули платната,
пътуват по пътния вятър.
Небрежно вълните целуват ...

Думите
откъснати -
премръзнали
листа,
дето вятърът лудо ...

Търся те, отчаяно те търся - без да спра.
Цял живот се мъча аз да те намеря
и ще продължавам, докато умра -
така желая те, че целият треперя...
Нощем... ах, нощем аз те чувам как крещиш ...

Според закона по-лесно бе да изоставиш своето дете, отколкото да осиновиш нечие! Това създаде не малко проблеми, през които приемното семейство премина, докато получи право на пълно осиновяване, в отговора от Директора на социално подпомагане.
Денят беше петък и за Мая щеше да е специален. Специален ...

Страхувам се да не сънувам -
такъв си, както те желах!
Така приятно развълнуван:
хем пламенен, хем много плах!
Не ме събуждай, ако сън си - ...

Вятърът тихо нашепва в листата
приказка тъжна, жестока дори.
Страда без думи, безмълвно луната,
бледи, нещастни са всички звезди.
Някога, някъде, много далече ...

Всеки иска да чува нежни, хубави, внимателни думи. Но ние често забравяме да ги употребим. На когото и да ги изречеш, той ще се зарадва, ще се усмихне и ще му стане приятно, дори и на най-лошия и злобен човек.
Както казва народът: „Добрата дума - железни врати отваря”. Точно това е искала да каже, ч ...

КОМПАС
Зимният вятър край мене
отвява години – сухи бодли.
Пътят към старост скъсен е.
Дано Бог над мен се смили! ...

Болка
Ти си болката в сърцето ми, огромната рана в душата ми,
сълзите на лицето ми и белегът на тъгата ми...
В теб вярваше мойта душа, теб възхваляваше мойта уста и аз
отново, отново съм сама... ...

Аз пак съм сама в дома опустял -
тежка врата от света ме отделя,
нощният мрак над града натежал
ме притиска под черна постеля.
Да крещя и да плача желая сега, ...

почти изгревно
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени ...

Сълза по бузата се стича,
една-единствена за теб,
как искам ти да я изтриеш,
ала няма те до мен.
Да!Липсваш ми, не крия, ...

Мисля си как да те извая,
от портрета истински да те направя
и да можеш от снимка една
да ми раздаваш целувки в нощта!
Мисля си и почти успях, ...

Бъди за мен и сън във рая
Бъди за мен и тръпка стара
Аз после самичка ще се спусна
С усмивчица към ада
Запазили са ми казан ...

Нито ред не мога днес да ти напиша,
излишно ще е всичко казано...
Изписа се моливът и се свърши листът,
боли, когато е отлагано...
Не бих могла за тебе да пробягам ...

Случайности
Океанът бучеше черен и прииждаше на талази, като поглъщаше всичко, което се изпречваше на пътя му. Вечерта беше тъмна, луната - скрита зад облаци, а звездите проблясваха от време на време. Плажът бавно се покриваше с вода, защото приливът настъпваше.
В далечината се виждаха светлините на ...

Минавам през живота си пеша,
между добро и злото криволича.
Търся любовта и сродната душа,
която без въпроси може да обича.
Аз много кръстопътища открих, ...

Сълза
Една сълза като снежинка
бавно се топи в нощта.
Една сълза като искрица
изгаря любовта. ...

Прекарах лято незабравимо
с приятели, които бяха с мен,
през всичките години,
в които бях в плен.
Ти чувсташе се пренебрегнат, ...

Това е дъжд
От изворите сенките потичат.
Каптираното време се разля
като менче на влюбено момиче,
като море... ...

С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е
Не са за мен тези,
които разполагат само със свойта красота.
Не разбират, че ще избледнее тя.
Не знаят ли, че ще се събудят в ден прекрасен като този ...

Когато далече си от мен
и налегне те тъга,
чрез слънцето във този ден
усмихвам ти се, не си сама.
Когато носталгия навява ти дъжда ...

Когато си отида -
някой мрачен, тъжен ден -
не желая да съм рамката със снимка
върху абаносовото ти бюро.
Или във стъклен саркофаг ...

Не ме търси - нямам нужда от обичане,
че времето да ме обичаш отлетя.
Не струва нищо твоето обричане,
измислил си поредната лъжа.
Не ми изплаквай сълзи безконечни - ...

Като огнена снежна топка сме.
Колкото повече
злите езици ни търкалят,
толкова по-голяма e
Любовта ни. ...

Ела
Ела, подай ми твоите ръце,
днес аз те водя.
Ще ахнеш като палаво момче
пред необятността на кръгозора. ...

Капка дъждовна в пороя...
Понякога искам от страсти досадно излишни
за спортната злоба едничка да влизам във битка.
Неприключил още със стари рани предишни,
със памет краткотрайна, неразумна и плитка, ...

Клиника за влюбени „Авлига”
В 8 часа без 10 минути сутринта телефонът в сестринската стая иззвъня продължително – външна линия. Старша медицинска сестра Фръцкова го погледна с досада, точно в този момент слагаше червило върху нацупените си устенца, а очакваше всеки момент Д-р Чародейски да я извика ...

Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!
Не си роден да влачиш потен чуждите окови, ...

Изгаря ме отвътре сякаш съм жарава
и сякаш си до мен ми се привижда...
До мен си пак, ала те няма
и само болката отвътре ме разбира.
Не искам, но мога да забравя ...

Колко нежност в тебе има,
в твойте утринни лъчи,
сякаш, че са от коприна,
златни твоите коси.
Сплетени са в плитка тънка ...

Минават месеците топли
и бързо идва есента.
Вървя по улиците празни,
празни като моята душа.
Намерих себе си, пораснах ...

Навярно този цветен дъжд
изсипал се е през нощта...
........................................
Вървя по пътеката наша,
обсипана с толкоз цветя. ...