Провокирано от фотографията "Реквием за една..." на isd (ИгорСД)
и стихотворението на Дамян Дамянов "Не трябва да те търся"
Последни есенни цветя...
Сред тишината прецъфтяват.
А в трепета на бледите листа ...

До вчера, сине, беше дете,
с млечни зъби и светли косици,
днес пораснал с глава си над мен,
възмъжал и безспорно умник си.
До вчера, сине, с теб се люлях, ...

Славата е плячка,
ловецът - ти,
духът - опияняващ,
фанфарите - орли...
Когато липсва щастие, ...

Днес ще си намеря детелинки,
специални - с четири листа.
Трепетно за теб ще ги открия
и ще ги нарека - съдба.
Усмихнато тревата ще погаля. ...

Случайна среща
***
Далечен спомен бездушно ме жегва.
Сърцето бясно, не спря да ръмжи.
Чаровен поглед дръзко ме преследва ...

РОДНО ПЕПЕЛИЩЕ
"Тракийският български погром
няма себе равен
в най-новата ни мъченическа история"
Проф. Любомир Милетич ...

Стои жена във блок панелен,
с душа ранена, с дух сломен,
а друга в къща с вход отделен
повтаря вчерашния ден.
И двете са с мечти разбити, ...

Обичам порива ти
да ме любиш -
лицето ми да галиш,
тялото ми да целуваш,
да ме изпълваш цялата ...

Каква е моята действителност?
Люта зима, прогонила всички слънчеви лъчи.
Притъпени чувства, само остра бдителност
и вътрешен глас, шепнещ: "Бъди силна, не плачи!".
Змийско гнездо, пълно с отрова - ...

Музикален портрет на Втората световна война. Всичко е направено с луупове. Не е предназначено за танци. Използвал съм части от речи на Сталин, имитации на Хитлер (актьорът Бруно Ганц е по-убедителен от Фюрера), семпли от "Реквием" на Моцарт. Завършва с китари в стил Пинк Флойд. Надявам се, ще разбер ...

Тъжно е, когато теб те няма,
а навън не спира да вали.
И всички капки дъждовни
в очите ми всъщност са сълзи.
Тъжно е, когато осъзная, ...

Върви си
Вземи си всичките спомени,
иди си,
остави ме в самота,
махни ръцете си от мен, ...

Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това ...

Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...

ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят,
живите не могат да те разберат,
за родените сега си край бездомен,
Родино, днеска си на кръстопът. ...

Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...

Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
Сърцето окрилено. ...

Блудни сме, Господи, блудни и грешни
в помисли, в срещи, в мечти!
Блудни сме тъй, че делим по човешки
блудни животи,с ъдби!
Блудно създадени, до невъзможност ...

От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумоли ...

Преживях те... Остави ми рана!
Да зарасне? Едва ли... А ти,
щом усетиш, че вече ме няма -
прочети ме. Родих се във стих!
Знам, не беше типична раздяла, ...

Спи. Първото, което чух от теб от много време насам. Спи. Сънят беше дълъг, но беше и далеч по-различен от един обикновен и преживяван сън. Сънувахме с месеци, че сънят ни изглеждаше като ежедневие. А може би и беше.
Повече от 4 месеца минаха в сънуване, за да се върнеш и да кажеш, че спиш. Та аз по ...

Някакви натрапени си ценности -
майка, татко,
дом, родина,
свобода.
Кое е важното за мен? ...

Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...

По Жо Дасен Joe Dassin
На Евелина посвещавам
Зима е в Нанси и посред мокрия сняг
влезе младо момиче в моето кафене.
А аз бях вдървен, и изнежен, и плах ...

От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...

Знам, че ти си ме виждал.
Знам - и аз те видях.
Оттогава е толкова тихо
зад прозореца. Толкова истински
след онази нощ в мен побеля. ...

Какво е смъртта?
Откакто на този свят сме дошли,
все същият страшен въпрос
ума ни вълнува.
Какво е смъртта? ...

КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...

Ти плачеш тихо във нощта,
от хората сълзите криеш
и болката стаяваш в себе си,
не искаш друг да разбере, че страдаш.
Ти, малко и тъжно момиче, ...