ДА ДАРИШ КРЪВ НЯМА ПРИЧИНА
Да дариш кръв няма причина,
ала умират хора стотина!
Те са като глина -
счупих я, а тя с живота се размина. ...

"Safe From Harm"
Midnight rockers
City slickers
Gunmen and maniacs
All will feature on the freakshow ...

В миговете ли пулсирам
или те живеят в мене?
Чувствата ни са взаимни,
всяка тръпка - споделена.
С тях съм истински богата - ...

провлачено
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре ...

В нощи неспокойни, в зряла тишина,
с мислите нестройни, с мирис на жена,
знам, че те вълнува тази тайна скромна
и към теб пътува радостта огромна.
Ти си ми небето – вихрена орлица, ...

Как на орела
да отрежа крилата?!
И да му сложа верига,
макар и от злато...
Как да искам ...

Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...

Аз съм тази, която ще те обича…
Пресичайки светофара на червено.
Ще летя, когато с тебе тичаме…
Обичай ме и жизнено, и уморено.
Аз съм тази, която ще рисува с дъха ти ...

Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...

"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...

„Убийствена комбинация сме с теб! Анализатори и половина! Ако кажеш, че можеш да анализираш до припадък (като мен), съвсем ще взема да се влюбя в теб!”
Не, това не ми го пише някой млад и много красив мъж. Съвсем не! Това ми го пише една колежка от сайта, с която си пишем от известно време. Опознава ...

И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...

Седях на пясъка, гледайки небето. Чувах голямата и шумна тълпа около мен, звука на китарата, която някой беше донесъл, пукането на запаления огън. Потреперих нервно, а вятърът се вкопчи в косата ми, играейки си с нея като с малко дете. Ето ме тук. Мирисът на пушек и море ме опияняваше, караше ме да ...

Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...

Добрата Фея - ли те прати,
от... Юг ли - вятър те довя?
Или... във Царските палати,
аз, теб спечелих - за Жена?
Огряла моя свят - с усмивка, ...

НЕОБЯСНИМО Е
Любов и кратък миг
Силен вик...
Ехото повтаря
Някой го забравя ...

Когато нощта се затваря във длан
и пръстите стават корона,
милиони звезди падат в нашия храм,
любовта се превръща в икона.
Коленичихме с теб първо аз, после ти. ...

Не мога да намеря думите,
с които да разкажа болката.
Сърцето ми разбито е от бурите
и бягам, крия се от хората.
Да вярвам вече трудно е. Не искам ...

Всички мисли накуп... какво да правя, като мисля прекалено много.
Понякога ми се иска да не мисля, просто да стоя като котка в твоите прегръдки, завряна там, където няма лошо и страшно, там, къде всичко е спокойно и хубаво. Не искам да мисля за утре, когато отново ще трябва да си тръгна и да живееш ...

Написана на: 2010-03-06 12:30:20

Отсреща малкият си тръгва вече...
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено, ...

Пролетта се пукна, обаче явно не го знаеше, защото цяла нощ валя сняг и натрупа толкова много, колкото не се случи да натрупа нито веднъж през почти отминалата вече зима... Този факт от своя страна беше нещо, което други не знаеха, за това, когато сутринта Ко Та Рак излетя на бегом през вратата, не ...

БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия ле­тен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на зами­сления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...

СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с п ...

За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...

Дамян и Христина се зарадваха на връщането им. Стояха вечер до късно в градината и Дороти възвърна стария си начин на живот. Иван носеше закуската ù в леглото и както преди я хранеше с плодове и сладолед. Глезенето ù харесваше.
- Не е ли време за сън? – Гушна се тя в Иван. Утре ще ставаме рано. Хайд ...

Какво ви дават те, което
не бих могъл да дам и аз?
Пари и власт? Или пък трето.
Прекрасни рокли от атлаз?
Поискате ли, ще са ваши, ...

Моята кукла
Имам кукла голяма,
може да казва „мама“,
нейните сини очички
светят като звездички. ...

Сняг вали, сняг вали.
Сякаш някаква бяла магия
прави света, в който с теб сме били,
ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали. ...

моля те спри ме преди да си разбия главата окончателно
в първата купчина сняг и луга
знам че знаеш всички стъпки към рая
покажи ми ги
и всички трикове за оцеляване в март и всички други месеци с р ...

По брега на морето въздишам.
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев ...

"Спазвай дистанция!
Един СМС на вечер, редувай
с кратък разговор сутрин!" -
такова лечение ми предписа джипито
и си продължи да стачкува. ...

Ники, ще ти разкажа една много стара приказка. Разказвах ти я много, много отдавна, когато беше малка. Искаше все нея да чуеш. Слушай сега!
В една дупчица под пода на къщата живееше семейство мишки - Мама мишка, татко мишок и малкото мишле Миша. Всеки ден майката и таткото излизаха навън за храна и ...

Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...

Сам с мислите си
се замислям
за смисъла на въздуха да се вдишва.
На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже, ...