една песен от сърце... :):):)

Загуби ли се онзи гъдел
Дали сме живи или овехтяли
Загубили поредния дуел
Със самотата ни венчали
Живот като на призраци ...

Подранил щъркел
от червените му крака
като въздишка изпарява се зимата

Аз.... Аз съм себе си? Една единица като всички други, която не може да не бъде себе си. Какво съм аз, човек ли, или просто един призрак, затворен в черупката на човек? Не знам, няма и да разбера.
Талант... Какво е талант, умение, различно от другите, или просто една лудост? Талант ли е да те пресле ...

Пролетта ме подлъга.
След дни топли скова студ.
Цветовете, разкъсали пъпки,
отново се свиха
и... окапаха за кой ли път. ...

Днес много грешки към теб направих
и към теб нямам извинения...
Но това само тъжни спомени ми навя
и само болка ми донесе...
Исках извинение, но и това е малко, ...

Белоснежната ми ръка сграбчила малко късче от живота
Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха толкова бързо, ...

Пак нощ.
Не, не спя.
Не бълнувам.
Плача.
Ровя ...

БЕЗГРЕШНИ КНИГИ
На Елена Нинова /Enena/
Не се измъчвай, че написа с грешки
поместения в този сайт роман!
Грехът е част от същността човешка, ...

Пролетно слънце
посади лъчите си
в мойта градина.

Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. ...

Счупено клонче.
Първа пролетна птичка
кацва щастлива.
...
Кълбо въпроси. ...

Принцесата и синьото топче
Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога ...

Живяла някога една принцеса -
съвършената жена.
Но... както всичко съвършено,
намирала дефекти в себе си завчас.
Четяла книги като „ЗДРАЧ” ...

Ако зависеше от мен, щях да те върна,
защото виждам теб, накъдето и да се обърна.
Ако зависеше от мен, щях да те прегърна,
искам просто времето назад да върна.
Ако зависеше от мен, щях да те целуна ...

М Е Т А М О Р Ф О З И
като вретено пея
гладът върви по нишката и
се умножавам по себе си
за да се върна в къделята на хурката ...

Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -
нехаещ и сляп за проблемите, ...

Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...

Извинявай, че ще ти го кажа в рима!
Знам, че мразиш всеки мой стих,
но нещо за казване между нас има.
От този филм вече се уморих.
С другите борих се, за да бъдем двама. ...

КОЯ СЪМ АЗ
Коя съм аз? Каква съм аз?
Рано или късно всеки човек се изправя пред този въпрос.
Според мен, да се описваш винаги е трудно, защото рядко човек може да бъде обективен спрямо себе си, да се причисли към един или друг тип хора; романтици, скептици, реалисти, оптимисти, песимисти, или какъвт ...

Днес играеш със слънчеви зайчета, сине,
но те гледам как бързо растеш,
други зайчета утре ще гониш, по "мини"
и по тях ще въздишаш с копнеж.
Колко стара ще бъда тогава, ...

Няма го страхът,
А неизбежни са въпросите.
Те чакат своя тъй жадуван отговор.
Уви на вечни търсения са обречени.
Дори и без страха остават те отворени. ...

Много думи има в сърцето ми... Все неизречени!
И толкова, толкова болка, която ти не видя...
Много мечти, безвъзвратно обречени,
много красота, която ти не възпя!
• ...

Казват, всичко се забравя,
ала спомените не гладуват.
Те се хранят, пък аз чакам
те да спрат да съществуват.
Замръзват принципите вече. ...

След утре,
точно по обяд
ще тичам босонога
по тревата,
ще бъда ...

В началото
свил медоносно
пълничко личице
вятърът драска
тебеширени следи ...

Късно е, седя на морския бряг
лунната пътека е пред мен
и чудя се да тръгна ли по нея!
Оглеждат се звездите във морето,
чувам тиха музика, ...

ЧРД
със закъснение.
Подпис: ... твоят чакан Мрак.
Отвори прозореца -
със вятъра ще вляза в твоя свят, ...

Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...

Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...

Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен - ...

По сухите ми устни тихо капят,
токсични, спомените. Жадна съм.
Събирам, че и ти си ми остатък,
покълнеш ли около мен – загнивам,
покълнеш ли – ...

Опитвах се да стъпвам в преспите на пръсти,
а след това в снега заравях колена.
Този декември падна сняг до кръста
и къщата потъна в самота.
И само аз и ти останахме до огъня. ...

Влюбена съм в него,
обичам го дори,
но никой не разбира,
че мен ме боли.
Не мога да излизам, ...

В очите на момиче,
дяволски прикрито,
сълзата му прилича
на сърце обвито.
Скрито тъй добре, ...

Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...