Сбъдната мечта
Пари кожата,
от твоите милувки!
Горят очите ми
от взиране в нощта! ...

Синьо…
Разлистих си душата…
в далечна синева…
Поисках с нея да се слея…
И синьото в просторите ...

Приятел ли си ти,
или най големият предател,
измамник с ангелско лице
на моя враг дори не пожелавам,
да има приятел като теб… ...

Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели ...

Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта ...

Къде си, братко, та днес да ме видиш,
сърце да видиш, че е клето-проклето.
Как още стене за пуста свобóда,
за близко рамо, за гнева на народа.
Как още тежко, мъчно се живее, ...

Пробягах градове и магистрали,
понесла агънцето на ръце.
Ще бъда ли щастлива пак? Едва ли.
Та как да бъда с половин сърце?
Ти тръгна си. Безмълвна аз стоях. ...

СЪННА ЛУНА
Ухаят цветята, потрепват листата
и стъпки долитат на плаха сърна.
На ручеи чисти водите сребристи
проблясват с очите на сънна Луна. ...

Отново правиш стъпките нелепи
пред рафтовете със луканки и кайми,
отново гледаш шарени пакети,
запълнени с безжизнени котлети и псувни.
Сияеш като слънце пред маслини ...

Изгубили се две души
в гората на живота необятен,
малката пътечка със своите сълзи
покрили със завивка златна.
Навлезли във дълбоката тъма ...

Сърцето ме боли когато си с нея
Имам чувството че ще полудея
Боли че ласките ти трябва да деля
А аз оставам безмълвна сега
Убиваш ме бавно любими ...

В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни, ...

Аз познавам змията
Тя е майка закрилница
тя избира живот
Винаги се движи напред
знае мислите, ...

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...

ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте, ...

Души и глутници
На дълъг път
в сенките на забравите
душата лута се
и търси ...

Това съм аз
и съм такава.
Оцелявам в реалността.
Всеки ден ме бута към ръба.
Това съм аз ...

Не беше с рокля най-красива,
а с дънки тесни и жилетка.
Косата дълга ù отива,
не бе наплетена на плитки.
Не беше даже и с пантофки - ...

… А Фениксът бил птица
изваяна, създадена от жар,
обгърната била във пламъци.
И се прераждала с пожар.
И колко векове наред ...

Апел към влюбените
Когато спре дъжда,
появява се дъга,
когато дойде старостта,
идва бавно и смъртта. ...

Стоян:
Гергана, думам ти, Калине,
от радост място не намира -
очите тъмни и големи
все Колчо богаташа дирят. ...

Навярно, само
в мойте мисли
препускат
два вихрени коня
в небето... ...

Време ли е
усмивката си аз да сложа.
Време ли е
да се пременя във нова кожа.
Време ли е ...

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...

ЦВЕТНО СТЪКЛО
В тишината на храма.
Подвити колене.
В очакване на службата.
Когато идеалисти със схванати ...

Взриви ме! Нереално ме разкъса
на няколко последни обещания!
Не виждаш ли, че времето е късо
и няма как да излекува раните?!
И няма как мечтите да отплуват ...

Ще носиш ли ти мъката? На крилата на вятъра нежен понесена,
ще търпиш ли ти болката, насън в тъмата дето е оплетена?
Ще обичаш ли? При все че все по-трудно ще да става вече…
Ще повярваш ли – та моите думи са на пътник, идещ отдалече!
Не мож’ търпя, тя твойта светла мощ с мечти е окрилена, ...

Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.
Какво като не мога да запея?! ...

СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА
Дойдох на срещата последна и спътник беше ми дъжда,
и дълго чакахме се двама, но ти отново закъсня.
Когато дойде, беше вечер, дъждът валеше все така
и аз, омокрена до кости, стоях на пейката сама, ...

Тъгата ми свободно се разходи
Всяко кътче тя преброди
Навсякъде по тялото ми мина
Пролет лято есен зима...
Опита се да ме прегърне ...

Зайчето страхливо за Китай замина:
- Каратист ще стана,
чакайте ме догодина!
Кой му вярва, то се плаши
само лист да шумне! ...

2. Харесвам черупката си...
Ей така, на път за град Б. минах през родното си място. Отдавна не бях идвала тук, но още по пътя, карайки към града, усещах някой да опипва мислите ми, а "разговорът" като докосване и връщане на времето към себе си, сякаш се оглеждах във всеопрощаващо огледало. А имаше з ...

Седим. Мълчим.
Минутите прозяват се във валс.
Сега сме от различен тим,
а някога ти беше мойто първо Аз.
Сервитьор. Поръчка. ...

* * *
Буря. Гръм. Пламък.
Мъртво дърво над река.
Между два бряга...

Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът ...