„Хората успяват, защото работят здраво.
Късметът няма нищо общо с успеха.”
В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето - тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим, е пътят, по който са вървели нашите деди, път, осеян със страдания и радости, ...

***
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен. ...

Животът ми е кръстопът
на вечното съмнение.
Душата е конфликт
безкрайно стълкновение!
Не мога вече да се боря ...

Когато
дочака
цветето
часа на
най-пълния цъфтеж ...

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.
Изписа ти възторга, радостта си, ...

В Салем, сред вихъра на страст,
от буйна ярост породена,
попаднах неочаквал аз,
сред грях безмълвен що превзема
девойки с нежна красота, ...

Красива луна сред безброй звезди,
спокойна нощ и тихи вълни,
съдба човешка под лунен пейзаж,
красива любов и пламък горящ.
Той ù шептеше тъй мили слова, ...

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...

Излез от мойте строфи
и стройни стихове,
бъди не принц измислен,
а истински бъди!
Мечтите ми ги сбъдвай, ...

Няма смисъл да живееш,
щом не знаеш как?
Няма смисъл да копнееш
по любимата жена,
след като не можеш да ù кажеш ...

Спри да пишеш! И без това -
стените са издраскани достатъчно.
Зазидан в тях е и последният ти вик,
откъснал се във миг на отчаяние.
Сега навред обхожда само самотата, ...

Прегърни самотата...
С топлина заличи я,
стигни до душата
и сълзите изтрий.
Воала тъга ...

В края на произведението е използван момент от "Реквием" на Моцарт. Останалото - музика, текст и аранжимент са мое дело.

Произнасяме думи тежки,
обичаме, мразим.
Душите човешки
заложено е да горят на огнени клади.
Кълнем се във вярност и чест, ...

Слепотата ражда ли лъжа,
щом сърцето може да обича?!
Любовта е с крехки сетива,
но е силна и на теб прилича!
Срещам с поглед твоите очи – ...

Време
Ти се движиш към мен като ледник.
Смилаш всичко пред себе си в себе си.
Аз стоя срещу теб и те гледам.
Омагьосан. Направо обсебен съм. ...

Вали ми на раменете тишина
и я дишам чак до задушаване.
Плъзва ми по вените - като отрова на змия
с горчиво-кисел вкус на пристрастяване.
Пристрастена съм с мисъл все да бягам, ...

1. Ти не можеш да обичаш и в любов да се вричаш.
Но знай, че всяка не можеш да притежаваш.
Ти жена не заслужаваш и само ще се надяваш.
Един ден ще съжаляваш и в краката ми ще падаш!
2. Не ще ме видиш повече в краката ти да лазя, ...

Погледни в очите ми, очите никога не лъжат,
усети целувката ми по-дълбока от вселена,
надникни в душата ми и виж болката ми,
болка от мълчанието ти, празния ти поглед,
без капка любов за мен, това ме убива, убиват ...

Черният кладенец на моето щастие
събираше сълзите на сърцето ми.
Безвластен участник от болка тресях се,
на бледия облък в мъглата на небитието си.
Призрачни сенки край мене кръжаха, ...

Бавно ме отпивай, сякаш
последна капка съм,
която те опиянява.
Останала е чашата ти празна,
затуй се наслаждавай. ...

Говори ми!
Нека чуя
още толкова слова –
сладки, мили, нежни
като утринна роса. ...

От този миг отпих горчива глътка.
Дълбоко в мен, до дъно се разля.
Горчиво ми е!
Смисъла обърках
и ...

Търся те! Защото позволих да те изгубя. Защото трябваше да ме забравиш. Защото толкова много те обичах, че пренебрегнах себе си и моето „искам”. За мен беше по-важно ти да бъдеш щастлив, да стъпиш сам на краката си и да се изправиш, да тръгнеш в желаната от теб посока, с човек, за който твоята любов ...

Комуникацията ще убие контакта, рано или късно, или още тази вечер в чата...
Прекалено многото взаимодействия с цел взаимоотношения ще ни оставят напълно самотни и погълнати от пукащи се зелени балончета с отметка в тях. Какво лекуваме там? Търсим? Кого? Жив мъж/жена дали е тъждествено равно на псев ...

Сълзите са черни
и нескрити…
не ги попивам,
нека напояват!
Сълзите са солени ...

ПЕСЕН
Когато човек е обвързан и
тежести дръзко крепи.
Стоварват се тъй непотребни,
ужасни и тежки беди. ...

Този пролетен дъжд!
Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък. ...

Там дълбоко в тъмната гора,
извън погледа на всички хора,
лежал вълкът, роб на срамотата,
доживотен пленник на самотата.
Бил той тъй нежен, мил и тих, ...

Харесваш ми дори рогата.
Обичам те, дори че всяваш страх.
Не ти е мястото до тези ангели хвъркати,
ти същата си, дяволице, като мен.
Ела, не ми е нужна честност свята, ...

Ще бъда твоя, с блясъка на миналите дни,
когато ти бе мой.
Ще бъда твоя, в сянката на белите мъгли
и с тайнството на звездния порой...
дори когато ти не ме желаеш, ...

Посвещение
Роден на тоз прекрасен свят,
с толкова желание и трепет,
ти, сине мой, ти, слънце мое,
си радост моя, си слънчев лъч, ...

Царският син беше на лов. Цял ден преследва една сърна и сега тя стоеше пред него. Красива, млада сърна и с големите си очи го гледаше. Как да я убие? Докато той ù се възхищаваше, тя изчезна. На мястото ù беше застанала девойка. Царският син не сваляше очи от нея, но и тя като подета от вятър, побяг ...

Бедното сираче
Живяло някъде само
сираче бедничко едно.
То нямало си нищо на света,
ни брат, ни майка, нито пък баща. ...

- Но, скъпи, запуши на тоз Барон устата,
отделяй му от твоята заплата,
дай му мисия, най-вече благородна,
например - Емисар на практика свободна,
дори съветник Кралски може да ти стане ...

Как така се събуждам, та ми липсват пантофките?
И краката ми някак непристойно разтворени.
Ето - принцове няма. Само жаби из локвите.
А къде са се дянали тези снощните спомени?
И главата ми просто ще се пръсне от болка, ...