Любов
Всички казват: любовта минава.
Казват, че и болката след нея преминава.
Но защо тогава на мен не ми минава?
Страдам всеки ден по теб и от теб. ...

... каквото е било, ще го забравиш...
един момент, когато щастието спи...
събудиш ли го - няма как да не пропишеш...
стихове, в които от любов боли...
pureblack (Георги Колев) ...

М А С А Т А
Да, това е нашата кухненска маса. Ще кажете - какво толкова има в една маса. Има, разбира се, че има. Защото, когато става дума за един предмет с история над 70 години, винаги има какво да се каже. Масата като цяло не е хубава, дори отдавна е за смяна, но как можеш толкова лесно да подме ...

Време е - ето, идва с дива страст
времето, в което аз станах аз,
естествена и мила
добра звезда,
в която се вижда само светлина. ...

И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи,
поглъщат урагана, птичия.
Не–искана, не-чакана, не-звана. ...

Твоя съм,
неизвестна
и не твоя по кръв -
просто дивеч,
подгонил ловеца… ...

Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове. ...

Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота! ...

От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа, ...

Бягство от кокошарника
Беше горещ следобед на село. Всички си почивахме. Баба и дядо на първия етаж на къщата бяха потънали в дълбок сън, а аз и братовчедка ми Мили, която е колкото мен, си говорихме на втория етаж за наши си работи. Историята, която ще ви разкажа, е случка с по-малката ми сестра Да ...

Поредното начало ново
завършва с край познат –
изкушена от сърцето,
отново връщам се назад.
Заричах се до вчера, ...

тази нощ ремедиос
съм залък на дъното на чиния
и посърнали в дрямка стволове
и дъга през море
сглобявам секунди ...

По голото ти рамо лазят светове,
с нито един не успя да се разминеш -
няма такова място, което да допринесе
толкова много, колкото и вредно да е
и в колкото и процепи на времето да се провираш. ...

Опушена и мрачна - ограбена душа,
кръчмата квартална спасител е в нощта.
Препълнена и шумна с бохемската тълпа,
несретници в живота тук пият по една.
Една голяма водка на екс ми спря дъха, ...

Разбира се, в сезона на мъглите малшансът не ме напусна нито за минута. Най-напред ме ухапа кучката на Карамфила, после един полицай ми открадна книгата Феноменология на духа от Хегел, когато лежах мъртвопиян на една пейка в градинката пред кварталната кръчма и бях я подложил под главата си. Така че ...

Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...

Ах
тази мисъл
влудяваща
ме на моменти
безсилна съм ...

Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата - ...

РАЗДЯЛАТА
Росица стоеше на ръба на пропастта, но нечий глас я спря. „Животът е красив, а ти искаш да скъсаш нишката с него.” В далечината изсвистяха гуми на лека кола и тя се върна в действителността. Всичко беше само един сън Откакто Даниел замина за Щатите, не можеше да си намери покой. Някой вънк ...

Магия
Полунощ. Тела преплели,
стрелки се любят
върху цифрата дванадесет.
До мене спиш. Така... ...

Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...

Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже. ...

Не разбрах кога се влюбих,
но обикнах аз света.
В мен отекваше просторът,
роза майска разцъфтя.
Виждах всичко по-различно, ...

Всяка сутрин
Умираща есен
Но ще те помня дълго
Оранжева принцесо
* * * ...

Нарисувах те,
такъв, какъвто си
в моята душа.
Моята душа ридае,
ронят се сълзи ...

Туп, туп, туп... Дочувам сякаш стъпки.
Обръщам се, но само тишина.
Туп, туп, туп... И плахи тръпки...
Преследва ме една душа.
Туп, туп, туп... Сърцето лудо бие. ...

И нека Бог отсъди вината им!
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...

... всичко започна така... Трябваше да бъде моят ден, моят месец, моята есен, моята година... А сега, 10 дни по-късно, чувствам как ноември си отива, а с него и моята мечта. Бавно, но сигурно. Дори бих могла да се закълна, че когато се събудя посред нощ, чувам как времето внимателно приплъзва своите ...

... не поглеждай в очите ми...
никога...
нощем в тях
ще откриеш тъга...
и сгъната болка ...

Във всяко нещо тебе виждам.
Поглеждайки се в огледалото, пак тебе виждам.
Имайки предвид, че обичам да те виждам,
в момента просто не желая да те виждам.
Защото видя ли те, виждам нас, ...

АКО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМ
Ако трябва да избирам
сто години самота,
летен студ, гореща зима,
или остров без вода, ...

Кажи ми... Прошепни ми... Сподели ми... за твойте слабости и страхове. От какво се боиш? Има ли нещо, в което вярваш и ако има, какво е то? Любовта плаши ли те? Можеш ли да бъдеш искрен и открит? Разкажи ми за твойте тайни... Какви са мечтите ти? Разкрий се пред мен. Защо си сам? Какви бяха нейните ...