САМОДИВСКИ ОБРОЧИЩА
Щом слънцето облече червената си нощница
и се зави под синята трева,
посърнала под самодивските оброчища,
душата ми остана сам-сама. ...

НЕЗАБРАВИМО
Зима е. Притаена гората мълчи.
Пелена от искри покрива света.
Вали. Спират ме разни чудаци -
странни дървета, които обичат снега. ...

на милото...
Затрупана с проблеми в сиво ежедневие,
забравям за мигове сладки със теб.
Живея непрестанно под жестоко напрежение
и дните си отброявам подред. ...

На Раздяла
Колко пъти трябва да говорим, мислите?
Да те позная дори и аз вече не мога…
Колко пъти трябва да избърсваме сълзите
и лицемерно и наивно да се кланяме на бога? ...

Победа! Победа над самите нас,
над нашите страхове и малки агонии...
Победа!
Над нашите черни мигове,
над нашите болни умове, но обвити в бегонии... ...

Всяка нощ сънувам съня ни,
вълнение бликва в моята душа,
хиляди терзания обземат ума ми
и все не мога да реша!
Любов ли беше, живот ли беше, или мъгла? ...

Зъзнещи чувства.
Дълбоки преспи-мисли.
Навява тъга...

Тъй много липсва ми сега
спокойствието на душата.
Да се отпусна и заспя,
тъй както спят децата.
Тъй много липсва ми сега ...

Смях
Там, където се породи грехът,
започна страхът,
отвя се плявата и се появи – Нищото.
Пред угрозата от плача ...

Коледа
Разказът, който не пуснах за конкурса.
Много съм добра, много! От септември се готвя за този празник, за да ми е по-леко от финансова гледна точка. Още от януари започвам да подслушвам какво си говорят моите хора. Не, не, че съм клюкарка, а просто искам на всеки да угодя и обичам приятно да г ...

Изгубено е времето зад нас,
остана само жарта от нашата свещ.
Изникна от бодливия храст
малка роза за спомен горещ.
В листата ù виждам твойто лице, ...

Исках те, толкова силно те исках, а те загубих! Направих грешката да те напусна, а сега не мога да се върна! Ти си всичко за мен, но те загубих заради глупоста си, как да те върна, как отново да усетя целувките, ти как да те докосна! Позволи ми да те обичам, позволи ми да поправя грешката си!!!
Бях ...

По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич ...

или за някои "палеоисторически" аспекти на сугестологията
Хората се различават от животните, въпреки, че според много хора свойствени на човека били единствено животинските му черти. Така поне е удобно за много хора. Все пак единственото по което човек се различава от животните е наличието на реч (с ...

Сънувам бели сънища –
кокичета
до бели преспи свели са камбанки.
Повява бял ветрец
и като в бяла приказка ...

Днес е един ден, в който ми се случиха много нестандартни и интересни неща. Днес е един доста обикновен ден за повечето граждани, но не и за мен. Доста хора не можеха и да си представят какво е да си влюбен. Доста хора си мислеха, че това са само илюзии и че това чувство не е съществувало никога. И ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
По някаква прищявка на Съдбата
любовницата млада на Петров
замина на почивка, баш когато
замина на почивка и жената ...

Принцови цитати
"Сивотата на зрелия свят
задушава и роза и пламък" - малък принц, неизлизал от замъка.
"Във затвора и луксът е ад,
търся просяци волни, за трампа" - принц безволен, кариран и с щампа. ...

Тази зима едва е започнала, Герда…
Блести от запалено, бяло сияние.
Аз забравих. За градината с твоите гербери,
сам съм със стари предания…
Болят ме очите. От чистото синьо на севера. ...

Преплитат се животите човешки.
Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.
Съдбата-кошничарка носи ги на гръб
и пътища измерва с крачки.
Не ни е нужно много, за да сме щастливи, ...

Вятър свири,
пустошта мълчи
и ухание на пръст навява...
синева отвъд блести...
някой, някому копае гроб наблизо... ...

Душата ми докосна се до твоята
преди известно време.
И аз усетих, близка си ми...
И сякаш те познавах от години.
Какво ни свързва? Може би ...

Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.
Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има п ...

* * *
Говорело се - горе в планината,
близо някъде или пък на върха,
били съкровищата на земята,
на златото и... на духа. ...

Бели птици, ще си идете и тази есен,
а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...
Ще живея пак без капка милостиня
и студ в душата ми ще вее непростимо.
Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно, ...

Две очи влюбено блестят.
Както звездите на небето
вечерта искрят. Моля те и ти така.
Цяла нощ безспирно
ме люби.

Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха ...

Две птици
Ти търсиш път,
а аз - посока,
ти искаш топла обич,
аз искам двете ти ръце ...

Когато заспиш вечер,
ще прелетя и ще кацна до главата ти,
няма да има кошмари, няма да чувстваш студ.
Парещият ми поглед ще те топли,
ще те прегърна, както никой друг. ...

Една идея се спотайва
там нейде из земята.
Подът леден наблюдава
на статива красотата.
Поглед замечтан, отнесен, ...

Небето плаче,
а сълзите му се стичат по прозореца.
Гледат ме печални
и ме молят да ги пусна вътре.
Небето плаче. ...

Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...

Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...