Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...
Забравих го.
Припомни ми звука му.
Кога беше,
когато за последно ме извика по име... ...

Светкавица, гръм, черен облак и капка,
глас, лице, сълза не солена, а сладка!
Проблясък, кинжал, кръв, болка и писък,
скърцащи панти, черен косач, ново име в черния списък!
Дървен ковчег, кръст от дрянови пръчки, скорошна пръст, ...

Минаваме през мъки тежки, през изпитания, душите ни горят.
Но това животът е човешки, да ги преминем, сърцата ни зоват.
И бродим ний през тъмнината, с бляскав меч пробиваме си път.
Знаем, там е светлината, надежда свята, неземен кът.
Намираме каквото търсим, то винаги било е в нас. ...

С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези, ...

Облаче
На облаче качих се вчера,
не казах му посока.
На него доверих се и
полетях сред небесата. ...

Когато погледна луната, си представям теб!
Най-голяма сред звездите...
Така красива и същевременно единствена...
Трудно е...
Трудно е да си единствен... ...

Очите ти, очите
как палаво искрят!
Сближават ме мечтите
с вълшебния им свят.
- На отпуската лятна ...

Когато се съмнат сини полетата,
ще дочакам късния изгрев,
оболял до основната гънка на утрото,
до първичния залезен порив -
реактивно самотен, ...

За хората, личностите и личинките
Идеята за това писание е провокирана от няколко събития, които станаха едновременно в Панагюрище или почти така. Знам колко е лесно отстрани да се критикува и да се дават съвети, когато яйцето се пържи на нечия друга… глава, а не на собствената ти. Затова се извиняв ...

Под падащия пролетен дъждец
усещам аромата на косата ти.
Вдишвайки от диханията на цветята,
аз те чувствам до себе си.
Вглеждам се в малките капки роса, ...

В хилядите думи,
в хилядите мои грешки,
намират се хиляди постъпки,
постъпки и не до там човешки.
Миналото ми изпълнено е с много кръв и жар, ...

Скитам се фриволно по поляни,
търся моя цветен дъх останал.
Искам да улавям слънчев блясък
и за мен цветята да танцуват.
Грея с цветната дъга - усмивка, ...

Разминаване
Много години се търсих,
но не успявах да се намеря.
Мигове отмервах,
чувства разлиствах, ...

Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...

И пак към телефона
протягам аз ръка.
Обичах те до болка,
но ти така и не разбра.
Моменти хубави, прекрасни, ...

Страст ли е тоз летен вей,
огън сред безбрежни океани,
идва с трясък, гръм - бесней
и туй е мойта душа!!!
А сърцето се от огън запали, ...

За любовта
Любов - ще кажете всички -
тъга - отвръщам Ви аз.
Нима има любов без разлъка,
нима има беда без поука? ...

Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...

Суета и вятър -
ето това е човечността.
Нищета и театър,
под маски черни засенчваме същността.
Вечна драма, мъртъв смях, ...

Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...

А мислех си, че отлетяло е,
когато го накъсах на парченца
и като глухарче из въздуха разпръснах.
А то ме чакало зад ъгъла,
потропвало с краче, премръзнало, ...

Забързаните хора
Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят. ...

Повика ли ме?
Тихо, че е късно
Незабравима (Кремена Стоева)
Всичките ми делници
и нощници ...

Падна ми окото,
след него и далака...
Последва го ухото
и двата криви крака!
Отчупи се зъбче, ...

Вчера, днес и утре
ще да ме прощава
миналото мое, тъй честито,
загдето някой с хули го кръщава
и аз с носа си в кюпа се навирам. ...

На гроба ти не ще заплача,
отдавна зная - там не си,
не виждам образа ти в здрача,
а само в малкия ти син...
Сълзи недей от мен да чакаш - ...

Един откраднат миг -
безкрайно стенеща надежда.
Слънце! Топъл вик -
в миналото пак отвежда!
Една открадната целувка - ...

ВСИЧКО СВЪРШИ
Знам че бяхме двамата потайни
И срещахме се в трети свят
Където всичко бе далеч и тайно
Където всеки чувства се богат ...

Тишината е заспала.
Мълчаливи мисли
се гонят в безпорядък.
Ромонът на дъжда
подрежда музиката, ...

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...

Българинът разбира от всичко! От това, за което е учил и което му е работа. И най-ама най-вече разбира от това, за което никога не е учил и въобще не му е работа. Толкова много разбира, че и без да го питаш за съвет и мнение по някой въпрос, от която и да е област на човешкото познание, той ще те об ...

Когато залезът заспива
и мами с устните си тихата зора,
и с огнен свян покрива се нощта,
на вятъра със златните крила,
тогава аз ще дойда във съня ти ...

Гальовна, ласкава и страстна,
красива, мъркаща, добра.
Тя грация е елегантна...
чаровна котка е... жена.
Край теб пристъпва, неподвластна ...

Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...

Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба ...

Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...

Нямам стимул да живея,
щом не знам какво е любов.
Нямам сили аз да пея,
няма кой да чуе моя зов.
Нямам сили да вървя напред... ...

Искам любовта да връхлети във нас,
като вятър преди буря!
Искам в див екстаз да крещим на глас -
нека страстта в нас пробудя!
Нека слеем телата си ...

Човекът отдавна на човек не прилича,
научи се мрак, а не светлина да обича.
На грозното и злото стана роб послушен
и да върши неправда е тъй изкусен.
Двуличие и неискреност в себе си посади ...