Случвало ли ви се е някога да искате да викате, а да няма кой да Ви чуе? Да искате да блъскате, да удряте, а да нямате сили? Случвало ли Ви се е някога да гледате как с всеки един изминал ден любим човек угасва? Да се чувствате безкрайно уморени, безполезни, никому нужни, а Вие самите неистово да же ...

Тя бавно гаснеше, потънала в мъка. Очите ù, все още мокри и изморени от поредната безсънна нощ, сякаш се взираха в нищото, чакайки края на болката. Никой не беше около нея, нито приятели, нито близки... Просто я бяха оставили насаме с болката ù. Знаеха, че нищо друго освен него, няма да може да нака ...

Ще седим на брега и аз ще ям от твоята ябълка, защото ще ме мързи да стана и да взема още една или може би ще се страхувам, че ставайки, би могло да се пропука съвършенството на възцарилата се, няма красота. Ще мълчим и това щe е достатъчно. Шумът на разбиващите се в краката ни вълни ще е заел място ...

* * *
Прегърни ме,
целуни ме,
разкажи за мен на своето сърце.
Да ме чува, ...

Да претворяваш
болката във красота –
умееш ли?
Бъди ми Вярата,
когато най-боли. ...

И ето ни тук.
Само биенето на сърцата издава звук.
Ето ни очи в очи,
без сълзи и без лъжи.
Ето ни тук, както правехме преди... ...

Тази нощ ти дойде в съня ми.
Нещо лошо бе разстроило нощта ми.
Затича се и ме целуна,
погали ме и ме прегърна.
От очите ми сълза покапа, ...

Всеки ден без милост отминава,
а ти от мен си толкова далеч
и мъча се аз тебе да забравя,
в сърцето ми забит е сякаш меч.
И образът ти в ума ми пак изплува, ...

Нов живот
Всичко около мен, погледнато през твоите очи,
е пъстро, слънчево и красиво. Казваш, че и аз съм толкова красива.
Но какво виждам аз, когато погледна навън?
Как изглежда светът през моите очи? ...

Сърце
Пусти улици, безкрайни небеса.
Усмивки, глъч и смях, а после тишина.
Плачещ стон пропуква нищетата.
Вятърът се губи в мъглата. ...

"Харесвам това място", каза той ухилен. "Обичам да седя тук и да гледам към плажа и да си мисля за всички хубави неща, които бих могъл да направя с един Люгер."
Хънтър С. Томпсън
Aко не заспя сега, ще умра, което само по себе си не е чак толкова лошо, но пък звучи някак си тъпо – умря от недоспиване ...

Днес изпитах чувства - неудържими,
сблъсках се с хора просто нетърпими!
Мразя хората двулични,
не издържам техните игри безлични!
Пред тебе все добра дума ще кажат, ...

От месеци наред се питам,
защо е толкоз странен,
защо е толкоз труден тоз живот?
Защо не може да е лесен,
да е хубав като песен ...

Майка ми пред мен застана,
ръце протегна и ме приласка.
Моля ви, не ме будете,
аз зная, че е сън това!
Сърцето мое радостно затупа, ...

Любов усмивка и сълзи
В моите очи това си ти
Облечен в мразовита нежност
Превърна се в неизказана избежност
Слънце а след това мъгла ...

Авторска песен изпълнена със Светослав Иванов.

Ще се превърна в миг от вечността,
тогава, когато
отново наддумам звездите...
В един, тъй мъничък,
кратък миг, ...

Не стана както си бяхме обещали,
не сбъднах ме нашите мечти,
а любовта ни някак си я няма,
тя се скри зад стени от лъжи…
*************************** ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
На Жоро Търнокопа,
от бандата на Попа,
във клиника „Сен Лазар” роди му се момиче.
Чевръста акушерка ...

Изплаках те, през всичките години,
в които есени валяха тихо...
И още малко да те недоимам,
но дъждове сълзите ми изтриха.
Покапаха след тебе и листата ...

Разпръснах се като глухарче над полето,
загубила се някъде в света.
Със залеза политнах към небето,
за да забравя болката на любовта.
Но всъщност искам още да съм цяла, ...

Сънувах се със ново амплоа -
най-касова поп-порно-фолк звезда,
Паричков със портфейл ме спира,
а Мераклийски черпи ме със бира,
отказвам с гордо вдигната глава - ...

Не си познал -
пред никого не коленича!
С теб беше различно,
но свърши.
Всичко сам проигра. ...

Подари ми малко нежност,
ако искаш - даже я продай
и ще отвърна аз на твойта щедрост
със сърдечно, истинско БЛАГОДАРЯ...

Бе денят преди Коледа и забързани минувачи купуваха последните приготовления и подаръци за близките си. Навсякъде се усещаше настроението за веселие и усмивки се бяха появили по зачервилите се от студа лица. Снегът тихо се сипеше на големи парцали и застилаше мръсните павирани улици с невинна белота ...

" Мъжките сълзи текат навътре! –
бе писал мой добър приятел.
– Днес трудно е да си мечтател,
но пò – да бъдеш простосмъртен..."
Не го отричам: на осмисляне ...

Понесъл под вежди пожара на залеза,
зелена искрица и дяволски нокът.
Ръцете му – две огромни копани!
- да загребат и дълго да месят тестото,
което набухва под тънката риза ...

В съня ти тихо ще пристигна. Като фея
от приказка вълшебна ще простра ръце
към теб, а ти ще гледаш ме, несмеещ
да се помръднеш. И с трепкащо сърце
със имена безчет ще ме повикаш нямо. ...

В къртичите тунели на отчаянието ми е нужен слепецът -
да ме изведе.
Имам очи - не виждам.
Той няма, но знае.
Орисан да е верен - без очите си... ...

Трима на малката маса седим -
аз, душата жадна и гъстият дим.
Бавно изтича поредният час,
гасне животът на сетния фас.
Две сълзи уиски и бучица лед ...

С прилики, с различия
Най-обичах в тебе
да се сгуша,
вечер, когато се прибирахме,
ти залавяше роман, ...

Два пътя пред мене се вият,
къс и дълъг,
- по кой да вървя?
Две бури във мене бушуват,
вярвай-не вярвай, ...

Виждам те в тъмнината как се криеш зад дърветата. Чувам как дишаш тежко, сякаш пронизан от нож. Търсех те да ти помогна, но така и не те открих. Ти имаше нужда от помощ, но се скри и аз не успях да те видя отново. Пак отидох при нашето езерце и мечтаех над него. Виждах в него как двамата танцуваме с ...

Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи. Миришеше на нещо умряло. И разлагащо се. Когато се опита да помръдне, усети, че е завързан. Наведе глава, за да погледне и някаква ужасна болка го преряза през тила. Миришеше му на кръв. Собствената му кръв. Усещаше главата си мокра от кръвта си. ...

Не, недей! Не тръгвай! Остани!
Уморих се от самотни празни дни…
Не, недей! Не се обръщай! Забрави!
Спомените в миналото остави…
Не, недей! Не казвай нищо! Замълчи! ...

ЕСЕН В ГОРАТА
Дойде ли този сезон шарен,
Вълкът става много коварен.
Мечката бързо заспива,
а катеричката жълъди събира. ...

(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...