Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.
Въженият мост остана ...

СТРАННА ПТИЦА Е ЛЮБОВТА
Странна птица е любовта! Долита отнякъде на безшумните си криле и никой не знае защо каца точно на твоето клонче, и никой не знае защо си отива. Отвърнеш очи от Нея само за миг, кажеш си „Аз само за малко...”, а когато отново погледнеш, вече я няма. Иди я гони! И колкото и да ...

Не се ядосвай, казвам си, не се ядосвай!
Че яд по старовремски е отрова.
Нима си враг на себе си, щом доброволно
поглъщаш всекидневно вредна доза?
Не се гневи, гневът е злост, си казвам също. ...

зомбирам се
с измислена омайница
гипсирам се
и
страдам ...

Е...
Образа ти свиден
Близо до сърцето
Исках да запазя.
Чаках те и тичах, ...

Зараснаха следите ни по росната трева,
където листи рони кленът в есенна мъгла.
И всяка строфа, литнала край тихата вода,
напомня ни за времето на нашта свобода.
А спирахме се с тебе, морни, често тука, ...

Разтворих вечерта
във чашата с мастило.
От копчетата
си заших звезди.
Сълзите ми изпраха ...

Във света на джуджетата
се родил великан,
който искал планетата
да блести като храм,
в който нищо са расите, ...

Лъка на Ерос аз откраднах,
с колчана, пълен със стрели,
и всичките ги до една изстрелях;
неточен бил съм досега, уви.
Но ето ти срещу ми се зададе, ...

Изгрява утро и е светло вън.
Лъчи целуват с обич небосклона.
Денят изплува, като ангелския звън,
занизан в белотата на живота.
Докосвам със очите си мечти, ...

Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балери ...

Изминалият месец донесе много промени в монотонния живот на господин Цигулков. Сякаш неочаквана пътеводна звезда го преведе през трудното му битие и го насочи към нови, неочаквани брегове. Наистина есента беше в края си, плажните ивици пустееха, вятърът разпиляваше последните им спомени от лятото, с ...

Лъжа - последна или поредна.
Трясък. Крясък.
После дълга тишина.
Порой от сълзи... Сълза.
Гръмотевични прегръдки, ...

Ако можех, щях да съм до теб.
Ако можех, никога нямаше да те напусна.
Ако можех, щях да те накарам да не ме забравяш.
Ако можех, щях усмивката да си върна.
Ако можех сълзите никога да не пусна. ...

Животa си безпътен руинирам,
под път и над живея. Уринирам
върху така красивата метафора
за щастие. Напразно. Мета-нафора
е моят и единствен антидот. ...

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно, ...

Минута е много… или малко…
Често се питам кога една минута е много... или твърде малко време. Минута е много, когато трябва да изложим гърди срещу свистящ куршум към приятел; когато трябва да хванем ръката на дете, тичащо към летяща кола; когато трябва да кажем „Обичам те” без да мислим за условия… ...

Написах тази новела преди доста години още като ученичка. Тя е в три последователни части. Намерих я днес, докато триех ненужни файлове и я публикувам без редакции и изменения.
Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн
На H., защото няма по-достойна и славна победа от онази в битката, в която с ...

* ако звучи зле на стрийма - може да се дръпне оттук: http://dox.abv.bg/files/listtree
Искам да - М.Т.Е.
целува - Ш.М.
Искам да - М.Т.Е.
прегърн - ЕШ.А. ...

И ще е тихо, много тихо,
когато се сбогувам със вълните.
А как обичах, как обичах по тях
да се разхождам – сякаш птица...
И ще е тъмно, много тъмно, ...

***
Жужат звездите
около лунната пита.
Небесен кошер.
*** ...

Събуди се със странно усещане за започващия ден.
С една такава много приятна тръпка около стомаха.
И мисли, с ясни очертания за нещо хубаво.
Изненада се… усмихна се… и… се опита да си представи какво ли би могло да бъде то, притваряйки отново очи…
Странно усещане. ...

БЯГСТВО
Отива си по нещо
всяка нощ от нас,
от уморената ни същност.
Ти бягаш, ...

В душата мрак настана,
не чувствам ни тъга, ни радост,
а единствено пронизващата мъка,
че изгубих обичта и безчувствена стоя.
Ни желая, ни ридая... а какво остана? ...

Само още миг и ще съм удома,
ще протягам към теб двете си ръце
и лице ще сгуша с мъничко тъга,
ветре мили, с уморените нозе.
Пътят ми донася тлееща бразда, ...

Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те - ...

ТЯ
Морето често се къпеше в очите й.
Слънцето обичаше да се оглежда във тях.
В сърцето й пееха птиците
на целия свят. ...

Сиви са нощите.
Сиви и лепкави.
В сън те докосвам.
Зората е сенчеста.
Целувам очите ти. ...

Частица от твоята безмерна самота
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана ...

Върни ме в реалността. Там, откъдето започнахме.
Където всичко бе песен и радост. Където нямаше суета.
Върни ме в реалността – в онзи чуден свят,
където цареше хармония и красота.
Сега аз съм другаде. На непознато място, ...

ИМАМ
Имам ръце за ръцете ти,
имам небе за очите ти.
Любов имам за тебе...
Само поискай.

Навън времето е слънчево и приятно,
ето че лятото пак дойде.
А вътре в мен вали ли, вали,
капка след капка попива сърцето ми и боли.
Къде останаха слънчевите дни и за мен, ...