Мило момиче, което да обичам
и името нейно с трепет да изричам.
За близките хора живота си да дава,
искам я, искам я - точно такава!
*** ...

Издигам се с крилата на съня, в нощта…
Отлитам, ще погребвам любовта…
Изгарящата, сладка и опияняваща любов…
Изпълнила ме с трепет и мечти…
Изкъртила представите ми за морал… ...

Вярваш ли на птиците,
когато танцуват над града?
Дали не кроят нещо?
Трудно ми е да мълча!
Вярваш ли на дърветата, ...

Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти, ...

М А Г И Я Т А
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат ...

Дете усмихва се насреща,
плод на една любов гореща,
ту усмихва се, ту плаче,
иска да е другояче.
Детето прави ни щастливи, ...

Всяка сутрин той се събуждаше с мисълта за нея. Представяйки си аромата на косата й, цвета на очите й, перфектната й снежно бяла усмивка, усните й с цвят на ягоди, копринената почти прозрачна кожа. Тя бе толкова прекрасна. Той я искаше, сънуваше я, мислеше за нея, но тя никога не идваше при него. То ...

Мълния-лъжа.
Ослепяла истина.
Разцепен страхът.
...
Устни-спомени. ...

... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,
вятърът е още в косите й
и свободата е останала по кожата...
само морето й напомняше, че не е сама...
споменът за него я изпълваше цялата... ...

Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...

Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме...
Какво ще кажеш за П ...

Излишно е да споменавам, че живеем в материален свят, където всеки се опитва да прецака другия заради личната си изгода. Гледаме и достатъчно филми, където братя или бизнес-партньори се избиват помежду си, защото си мислят, че единият мами другия. Колкото и да е тъжно, реалността не се различава - в ...

Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...

Харесват ми мобилните мъже.
Тайнственост и дивост
в тях се крие.
На дивни водопади ми приличат -
свежест и бодрост ми навяват. ...

Подслон
Девойка млада, златокоса,
в душата твоя търси дом,
едничкото, което проси,
е малко обич и подслон. ...

"Виж се само", този път + бас и малко накъдряне по акустичната китара:) Текст:
Спри да дишаш, спри да мигаш,
да преглъщаш и да кихаш.
Спри да мислиш, спри да чувстваш,
спри да хващаш и да пускаш. ...

Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб, ...

В лабиринта на чужди откровения
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма - ...

Приятелство
Приятелство, какво ли е това?
Кой приятел истински е?
Който ти помага в беда,
или с който просто ти е добре? ...

Добре дошъл
Добре дошъл в новата къща.
Нямаш нужда от куфар и книга.
Няма смисъл и да се обръщаш –
в теб е всичко, което ти стига. ...

Между небето и земята
има чудно хубава страна.
Стаена тя е зад дъгата,
обляна в нежна светлина.
Това е свят на красотата, ...

Какво се случва с теб? Къде изчезна?
Защо забрави за онези, които бяха ти приятели?
Толкова ли тя прекрасна е? Различна ли? Неземна?
Постъпващите като теб, ги слагам към графа "предатели".
Дребнавост - може би ще кажеш? Егоизъм? ...

> Нощта.
>
> В лилаво сенките рисуват
>
> и цвят на еделвайс ...

Край... Това беше, нали? Сложихме край на мъките и на двама ни, или поне така си мислим. Олекна ли ти сега? По–добре ли се чувстваш? Отърва се от мен. Другата спечели битката за сърцето ти. А що за битка бе това, та аз бях с вързани ръце?! Това ли искаш наистина, това ли желае сърцето ти, или то веч ...

Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!... ...

Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...

От очите ти живот си вземам
и до гроб ще ме изгарят,
светлината им поемам,
топли спомени остават.
Очи, които ме изпиват, ...

Някои хора минават през живота ни и оставят такива следи,
че никога повече не можем да бъдем същите.
Някои хора дотолкова променят живота ни,
че е трудно след това да живеем по старому.
Някои хора ни объркват достатъчно, ...

Търсих начин да се справя,
но проблемите се трупаха като сняг,
опитах счупеното да поправя...
донякъде успях...
Вече не боли и не ми пука, ...

Разгърнати спомени...
Гласът на баба!
Усмивки отронени
спят в кутиите стари,
кенарени мисли препускат назад. ...

Моите невидими приятели
най-добре разбират самотата ми.
Моите невидими приятели
не нараняват никога душата ми.
Те говорят само хубави неща; ...

Като глухарчета отлитат думи.
Тонове във чувства се обличат.
Парченца гами, скътани в душите,
в мелодии, в акорди се преплитат.
Луната се прокрадва през прозореца, ...

Тишина
Тишина на прозореца ми чука.
Отварям и поглъща ме тя.
Къде да иде? Затова я пуснах -
при мен да търси топлина. ...

Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен, ...

Във дни празни и секунди безгранични,
и в думички разни, и моменти типични,
разбиваме дните, гледаме се порочно,
завинаги спите, преживяваме по-точно.
Няма светлина, без да го има и мракът, ...

ЧАСОВЕТЕ (учебни)
Ах, за тези часове!
Трябват много умове!
За решаване задачи има,
но трета ми е любима. ...

Не бях ученичка добра,
но стихове пиша сега
- литературата от мен
е много далеч,
а граматиката още ...

Изгряващо – туптящо,
огнено – безметежно,
окрилящо – закрилящо
сияние…
Огнена звезда – синя луна, ...

Силата си
аз съзирам -
в преспите
следа…
топлината ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Един способен, талантлив поет –
от скромност псевдонима му ще скрия –
от психотерапевта си съвет
веднъж потърси: „Докторе, от тия ...