Ризката на моя скъп любим -
реквизит от касов еротичен филм,
нарочно снежнобяла му я правя,
така съм он лайн с новините от канала.
Въоръжена с лупа, тайно аз следя ...

Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...

Да си шеф у нас е сладка работа. Не е важно да притежаваш необходимите качества за това - достатъчно е да се чувстваш значим и всички да ти се кланят. Думата на шефа е закон, той никога не греши и тежко и горко на онези, които дръзнат да му се противопоставят. Особено опасен е шефът-интригант – исти ...

Ти не знаеш името ми,
не знаеш нищо за мен.
Играеш игра,
в която аз не искам да участвам.
Ти не знаеш какво е чувството! ...

Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?
За философията на живота ми - ...

… онези думи
не винаги
изричат ме
напълно…
дори ...

И силната жена
в любовта си
е безумница...
Наказание
или благословия ...

Изглежда животът е просто театър
и всички участваме в този спектакъл.
Всеки посяга към главната роля,
но не всеки слуша гласа на суфльора.
А той е душата, лишена от грешки, ...

Кажи, малко човече,
свършиха ли се игрите ти жалки?
Мина ли вече,
битките, които водеше за малко?
И виждам, поглеждаш ...

Ще си мисля за тебе в неделите
Ще лежа зад гърба на поредната
Ще опитвам със нея да свикна
Но ще мисля за онази последната
Която без да знам ме обикна ...

И двамата знаем,
пътищата се разделят.
Дори и след като те няма,
ще живееш в спомените ми.
Изгубихме цялото щастие, ...

Стресна мъ, жено, как можъ
пуртрето си да туриш у сеното?
Рикията си там държъ,
кат' го видоф,
изпрай ми съ косътъ. ...

ТЪЖНА ВЕЧЕР
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...

Защо трябва да се сбогувам с теб?
Тръгвай си и толкова.
На мен ми остава
да разчистя
след заминаването ти - ...

НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...

Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...

АПОСТОЛЕ,
колко време се взираме,
а не можем да те видим на бесилото,
където толкова пъти те бесиха.
Кажи ни, Василе, ...

Една дъждовна капка в дланта ми се стаи. Кристално чиста, не искаше да се топи. Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче. Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!" И се търкулна, и разля... Сега отново под дъжда стоя и чакам я да дойде... Ръцете си напред държа и моля се без г ...

Не си измисляй правила!
Водата няма да пресъхне,
да почернее любовта
и мъката да те прегърне.
И няма да си ида аз, ...

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах. ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...

Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...

Стоя там, откъдето съм.
Не мога да остана повече.
Виждам снимка – твоя е, искам те.
Покажи ми как да се боря – не мога сам.
Искам те, виждам те, чувам те, усещам те… ...

Болката не се споделя,
тя не се дели на две.
Вечно се е впила в мен...
усещам я с цялото си тяло!
Вече не е просто чувство, ...

Когато слънцето целуне планината
и глава отпусне леко на зелената и гръд,
а залезния небосвод завива му снагата
и с воал от нежност го приспива всеки път,
тогава звездното сияние ни прегръща, ...

Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...

Реките потичат на юг
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат. ...

Миличко вълшебниче,
ще тръгна първо от челото.
Ще го целувам бавно с устни.
Едва докоснала очите,
от езерата им ще вкуся. ...

Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя? ...

... понякога си спомням колко много те обичах
и капят от очите ми сълзи...
Името ти хиляди пъти до втръсване изричах,
а ти живота ми изпепели...
... понякога искам пак да ме прегърнеш - ...

Поледна нощ приканва ме в самота,
последна нощ опита в болка и тъга,
последни мечти, заровени от тъмнина,
последни думи, крещящи без любовта.
Не, аз няма да умра. ...