„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...

Любов от пръв поглед.
Разряза глупавата ми способност "оценяване".
Остави ме без мисъл и без дъх.
Дори не бях видяла малките кафеви точици в очите ти,
видях движения ти заразни, покориха сърцето ми ...

Тежко е да имаш човек до себе си, а километри да ви делят, макар и разстоянието да е малко - пак пречи. Тежко е вечер да искаш да си с любимия, гушнати под завивка, но да не е до теб, а само да си мислиш, че е така. Тежко е, когато си в труден момент да искаш да споделиш болката с този човек, а той ...

Прогноза
Днес ми предсказаха, че ще вали.
всъщост някой бил чул по ефира,
че облаци черни от изток били,
навлезли и към мене напират, напират. ...

Създай живот!
Не трупане на вещи...
Дари любов!
Не безполезни срещи.
Изпитай болка! ...

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо... ...

Д В Е Л О З И
___________________________________
На теб, Поете.
Дорде е младост още,
посади две Лози. ...

Всичко във живота ми се срива -
щастието, болката, скръбта...
Всеки от мен си отива
и аз оставам пак сама.
Изгоних любовта и чувствата, ...

"Въздух"
Когато нямам птици, съм безветрие,
което слива се с времето,
останало на ъгъл с гара, отронвам се
за да се свия в огледало - ...

Знаеш мили думи да изричаш,
да ме караш да се чувствам прекрасно,
но умело мрежата си ти оплиташ,
а казваш после, че било заразно.
Гледаш със любов във твоите очи, ...

И отново вървим
в този мрачен ден,
само двамата - хванати за ръце.
И тръгваме, все едно къде -
хванати за ръце. ...

ПРЕСЕЛНИК
Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви насън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе ...

Някой, някога, поет се нарече,
но беше той чудо-поет
и, в мислите си вечно отнесен,
той написа стих в редове.
Това, което го ядоса, ...

- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...

ІV
В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви. ...

За кой ли път
компютърът затихва.
И все пак -
да натисна ли REPLAY?
*** ...

Питаш ме дали те обичам,
дали ти се вричам,
дали те искам!
Питай звездите и те ще
потрепнат, попитай ...

Сънени в утробата на идващия ден,
клепачите лениво се отварят
и сънено звучи познатия рефрен,
по радиото често го повтарят.
Сънени ръцете се протягат, ...

Златният залез вплита в сърцето ти лъчи,
нежни ласки стели в копринените ти коси!
Под дългите ти мигли светнали са твоите аквамаринени очи,
в усмивка разтегнати са устните ти рубиненочервени!
И минало, и бъдеще ти забрави! ...

Тази нощ те каня, мили,
на тежък пир да се гостиш;
да вкусиш ти от мойте сили
и после тихо да заспиш.
Сред сенките и балдахина ...

Чакам...
Чакам ли? Чакам какво?
Дъждът. Капките.
По тъмните улици
плъзнала сива мъгла. ...

На трамвайно билетче написах
няколко важни неща,
после го сгънах и май се залисах,
оставих го нейде така…
Дано да го намери някой, ...

Глава 1
Събуди се и помириса свежия въздух. Зърна скрежта. Усмихна се на зимата, а после усети как ледена ръка гали шоколадовите й коси. Усмивката изчезна от лицето й. Тя се надигна, за да види кой бе прекъснал насладата й. Когато погледна кървавочервените му очи, първоначално се изплаши. Тя бе гото ...

Обичта и той не е заслужил.
Не се е борил, не я е пожелал.
За нейната любов не би се трудил.
Да каже "НЕ!" не е посмял.
Усмивката му ведра, дяволита, ...

Мила, усмихната, учтива
и съвсем мъничко приказлива :) ;)
такава съм и много себе си обичам,
винаги бързичко тичам,
по цяла вечер аз ви забавлявам, ...

Втора глава
Писмото
Мила мамо,
Реших да направя нещо. Не се паникьосвай - не е като да се запиша за следващата мисия до Антрактида и да плувам с пингвините и тюлените (макар да мисля, че всичко това е страхотно - на мен идеята много ми допада). Знам, че не обичаш екскурзиите и екстремните преживяван ...

Защо тъй бързо тръгваш си от мен?
Заглъхват бавно стъпките ти в мрака...
а мисля си, че, като всеки ден,
отново ти на ъгъла ще чакаш...
За менe всичко сякаш беше сън. ...

Ресторантът беше хубав, през последната седмица ходеше толкова често в хубави ресторанти, че вече не й правеха впечатление. Пък и винаги беше толкова напрегнато в тях – вниманието към дребните неща в поведението на другите, пазенето да не изтървеш неуместна дума, старанието да си на нивото, което оч ...

Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цу ...

Little Lotte
Защо ли малката Лоте в ъгъла ридае?
Защо не се смее, защо не играе?
От толкова чакане тя се отчая –
дали Angel of Music ще слезе от Рая. ...

По мотиви на Димчо Дебелянов
Аз мечтая, летя и унивам -
непокорна, капризна душа,
окрилен и възторжен съзиждам
и отчаян отново руша. ...

Тъжна неделя
Днес е моята тъжна неделя
и небето пролива сълзи,
този дъжд от света ме отделя,
а напук все по-силно вали. ...