Колко още ще живеем по този начин? Едва ли дълго...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...

Удари гонгът. Никой не умря.
Съдиите се сгледаха свирепи.
За жив човек ли ще са без душа?
Нима ще ги усетят, че са слепи?
Залата неистово крещи. ...

Някъде, в далечен град,
за мен една любов гори.
Спомням си онези дни.
Море, море, къде си ти,
с любовен дъх, с весел смях и с мечти? ...

Не вярвах, знайте, че сърцето може – да,
стена бетонна в себе си да изгради,
да впише в нея тежка каменна врата,
ключа й във морето да захвърли!
Не питах го аз често то що иска, ...

Тишина
27.01.2009
Усмихва ми се образът от старата ти снимка,
а болката душата ми безмилостно гори...
И иска ми се пак поне една усмивка ...

Стърчи над земята -
забита на кръста,
с черни багри пропита,
а някога - може би- пъстра.
Стърчи и се моли ...

За национализмът в последните години или се избягва да се говори или се използва като нарицателно за нещо много лошо и провокиращо омраза между хората. Но защо е така ? Какво лошо има в това да обичаш държавата си и народът си и същевременно да се бориш против несправедливостите и нелегалните дейнос ...

На милият тържествен юбилей
за нейните пет жизнени декади
мъжът й, достолепен корифей
на словото, със титли и награди,
реши да вдигне тост; „Аз пия, мила, ...

Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. ...

Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...

Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите ...

Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...

Evergrey - Unspeakable
In a time and a place where I had to bit my lip
To not be crying
Through the embers of the 2nd phase I had to
Chose another way of dying ...

Жестока любов
Всички мои песни аз ти посветих
и сърцето си пред тебе аз разкрих.
Вземи от там каквото пожелаеш,
за тебе то тупти, това го знаеш. ...

Трамвайна спирка,
уморени лица,
коли, изпреварващи се
крещят,
закъснели срещи, ...

С цел лекарствата да се продават,
медиите фобии създават.
Било пълно
покрай нас с микроби!
Върху дланите ни, по ръцете, ...