Когато нощният светлик изгрее и звездите ярко заблестят,
запява свойта песен океана.
По вълните носят се невидими сирени и мълвят,
безплътни, тихички слова.
А черен дъх пълзи из дълбините ...

ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...

Времето спря и отвори прозореца –
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки. ...

Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.
Сънувал ли си ...

Ти ли си моят ангел пазител?!
Ти ли си моят родител?!
Ти ли си онзи, който трябваше да е до мен?!
Ти ли си причината, поради която проклинах всеки ден?!
Ти ли си?! Моля те, кажи! ...

Дойде в живота ми в кризисен момент.
Реших... Самият господ Бог те праща!
Отдадох се безмислено. Обрекох се на теб.
Сега... Сега разбирам колко съм грешала.
Че всеки ден ти правеше "поправка" ...

Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря ...

Ужасен студ, навън мъгла,
а в кварталното кафе,
с чаша топло мляко в ръка,
седнали са Той и Тя.
Първо той говори и с усмивка, ...

Толкова дълго, тебе ли чаках,
преминах през всички сезони,
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти, преди да те зная - ...

Защо?
Защо най–синьо е небето?
Защо звездите тъй блестят?
Защо широко е полето?
Защо лъчите слънчеви трептят? ...

Видя ли ме в
съня си тази нощ?
Нали ми каза,
че отдавна го желаеш.
Аз бях сега. И съм преди... ...

За да не боли,
когато се усмихвам
в горчивите сълзи...
привидно спирам
да усещам теб; ...

Под сенките на мислите се рони
задъхан, пожълтял страхът.
Съмненията - голи клони,
прекършени стърчат.
На вярата във топлата хралупа ...

* *
Мои мили деца, мои малки другарчета,
не ми стигнаха силите да погледна в очите ви,
защото не знаете - вашата майка е плачеща,
не намерила скитника, за да каже:”Обичам те!” ...

ТВОЯТА ПЕСЕН, ИЗПЯХ Я НА ДРУГ
И пея, пея днеска песента...
която ми нашепваше тогава...
И пея, пея днеска песента...
която не изслушах и избягах... ...

В събота вечер излизам
обръснат, излъскан, обгърнат в парфюм;
луната съня ми изгриза,
изящна Дидона облада моя ум.
Гърдите ù меки целунах, ...

ЗА ЖИВОТА НА ЕДНА МУХА
“Ученикът застанал с хваната в мрежата пеперуда и решен да изпита мъдростта ня своя учител, попитал : “Учителю, да я убия ли или да я пусна?” Мъдрецът отговорил: “Сине, животът е в твоите ръце.””
Нервите ми се скъсаха. Цяла вечер стоя права, като хипнотизирана, с очи, вперени ...

Очите, черни като небе,
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки, ...

Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...

*
"Няма сълзи...
просто вали!"
… само нещо
ме жегва ...

В играта на сенки
и пъстри петна
сияе паркова алея.
С усилие – мрачно,
под ласката на дневния пек, ...

Вятър роши косата ти тихо в нощта,
и сякаш тихо шепне ти думи във ума.
Опитай се да чуеш бързо шепота,
повярвай ми, това не е лъжа -
всяка дума е от моята уста. ...

През погледа на съпруга
Жена измислила е този ден -
да се изфука с някой като Мен.
Роден на празник, във Неделя,
жадуван гост във не една постеля, ...

Здравей, отчаяние!
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове. ...

С боя, четка, талант и малко магия,
художникът нарисува перфектната любима.
След година тя беше готова, беше красива -
с дълга черна коса и с очи като два сапфира.
Вдъхна ú живот, душа и чувства, но защо ли, ...

Той бе пиян и псуваше на воля,
блъскащ се, нещастникът, във вятъра,
двете му дечица му се молеха,
придържайки го нежно и старателно.
Но падаше пак той, пак той - баща им, ...

Върни ми любовта
Плясък на вълни,
чайки, гларуси,
морски звезди,
щастие неземно, ...

Белите мечки играят ламбада;
пингвините пият вино с мен;
моржовете с мустаци
ми лъскат обувките за танци;
ескимосите ми правят серенада, ...

Плачем, знаейки, че няма да променим нищо със сълзи. Обясняваме се в любов, знаейки, че няма да получим желания отговор. Вярваме, знаейки, че ще бъдем предадени. Всеотдайни сме, знаейки, че няма да получим същото в замяна. Забравяме, знаейки, че това не решава нищо. Обичаме, знаейки, че после ще бол ...

Таралежко с Таралежка
всякаква церят болежка.
В болестите тайни нямат,
че са доктори те двама.
Кой където го боли – ...

Ивайло отвори очи - беше тихо. Стана вяло, с безразличие погледна безпорядъка в стаята си и отиде в дневната. Направи си кафе, запали цигара и машинално защрака дистанционното - нищо не задържа вниманието му. Телефонът звънна.
- Здрaвей, мамо, как си?
- Добре, но ти не ми звучиш добре... Пак ли?
- Н ...