Екзистенциализъм
Порив! Неочакван разрив на ума.
Патос или лета в символ на плода.
Като степен – трудност на живот,
настъпили обрати и мемоари на кивот. ...

Бъди отмора в тежките ми
нощи,
опивай като вино
отлежало,
бъди от обич бухващ хляб ...

Когато си се влюбил във надежда,
умело скрила се във твоите мечти,
обличаш я в най-дивната одежда
и... вярваш - Любовта ще се роди!
В дълбокото мълчание на златна рибка, ...

сърцето ми е полудял часовник
обезглавен препускащ конник
зъл и тираничен болник
откакто чака теб
превърнах се в морска пяна ...

Зима е. Вятърът - студен.
Капки алени обагрят белотата,
снегът се сипе уморен,
слънцето отстъпва на луната.
Нощ е. Звездите - безброй. ...

Странно как снегът затрупва всеки спомен,
странно как и чувствата изчезват без следа.
Всеки миг на щастие е от студа прогонен,
във всеки дъх умира по една сълза.
Странно как светът заспива зимно време ...

Аз плача (но не като нормалните хора).
Сълзите не капят от моите очи...
И готова съм все за трошички да моля,
за фалшива любов да се боря дори!
Борих се до край! Даже и след края, ...

Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи д ...

Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си ...

Такава люта и студена зима,
и двамата треперим, зинзибикаме...
Тя тест е любовта дали я има,
но любовта ни жива е, велика е...
Не съм си мислил, че едно момиче ...

Снежна пътека.
Колко хора минават,
а няма следи...

Свири на моята душа
Тя може да е нежна
Като морската вълна
Тя може звук от тъпан
Да извади ...

Прегърни ме, прегърни ме тази вечер,
просто за последно,
даже и да е нередно...
после си отивай и ме остави -
полугола и безумна, ...

Недей се взира в тълпата
да зърнеш моето лице
и мислено недей във мрака
докосва двете ми ръце!
Безкрайни дни и толкова години ...

Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели. ...

Надежда
Когато две очи отправени към тебе са,
уплашени, тревожни, молещи,
и виждат в теб жената, майката, надеждата,
опората и вярата от теб очакват. ...

- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...

Беден съм, казваш.
Сам.
Уморен.
Ето ти моята женска шепа - с три ореха
на нежната длан. ...

Като дойде скритото желание -
да не ме събуждаш!
Като дойдат похотта и сексът -
да не ме събуждаш!
И любовната въздишка като дойде - ...

Далече от всичко и всички,
по-далече от мисълта ни,
и малко встрани от оня път, знаеш го, Млечния,
какво ще попречи сърцето звездица да стане?
Какво ще попречи? ...

Хубавата песен
крачи по света.
Пеят я със думи.
Свирят я с уста.
Хубавата песен ...

Не ще остана равнодушен
пред твойта нежна красота.
В очите виждам плам бездушен,
но знаеш ли... дори така
в сърцето палиш огън жарък. ...

При минус 20
само Ти и олимпийският огън
стопля душата ми

ИСКАМ
Искам твоят дъх да ме докосва,
да ухаят твоите коси.
Сърцето ми без теб в земята пуста
не вижда взор сред ято от лъжи. ...

Не ми го казвай
1. Не ми казвай, че не виждаш ти
как светят очите ми
и все тебе търсят те.
Не виждаш ли, че обичам те? ...

По Долината на Лоара
... Най-прекрасната част от Франция бе посещението ми с Алекс по Долината на Лоара, която е река в Южна Франция и най-дългата река в тази невероятна страна. Замъците покрай реката са построени от френските крале Валоа през 12- ти и 14-ти век. Научих от Алекс, че по същото време ...

(На Сен- Санс)
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...

Хвъркай, кон вихрогон.
От гърди излиза стон.
По живот неживян
и по свят невидян.
Хвъркай, кон вихрогон, ...

Мисля си защо е вярно това,
че прасетата се хранят добре.
Услаждат им се все хубавите ябълки.
А добрите хора като мен
се облизват от въшки и бълхи. ...

Планина–магьосница в прегръдка ме примамва,
тя сякаш знае всяка съкровена моя тайна.
Обгръща ме свежият ú аромат на смола
и изцяло пречистена, нова е моята душа.
Дървета разперват дълги клони–пръсти, ...

Крилата ми пърхат безжизнено свити,
снагата изтръпнала в неуспешен летеж,
очите присвити хоризонта не виждат,
това съм аз -
изцяло в палеж. ...

И нищо не остава вечно.
А нашето... Дали даже е било?
Насън откраднато, далечно...
Губи се между илюзии и живот.
А нашето... Дали било е наше? ...

Аз винаги съм прав!
Посветено с искрени, добри пожелания на всички "тарикати".
"Не ми говори, бе! О! Я се разкарай! Смотаняк!"
Аз винаги съм прав! Така е!
Аз винаги съм прав! Туй то! ...

"Как искам моят стих да бъде прост,
съвсем обикновен! Като тревата..."
Дамян Дамянов
О, нека моят стих да бъде къс...
но нужен! Като насъщен хляб; ...

Представям си и се пренасям
в моментите ти истински от начина ти на живот.
Наблюдавам ги с мислите си
и се обогатявам, пречиствам се
със смеха ти, ...