(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...

Нетипично за мен, в тази студена и безсънна януарска утрин мрачните ми мисли от последните месеци си тръгнаха без предизвестие. Финансова криза, помийно състояние на държавата и създаваната изкуствено от нас безизходица ми се струват сега дребни житейски проблеми, към които човек трябва да махне с р ...

Живей, защото те обичам,
живей в този миг - сега,
живей, защото си обичан -
не го забравяй , моля те, недей...
За теб мисля всяка нощ и всеки ден, ...

На скъпата ми...
Защо крещиш, събуди и детето... и нашата врата не е от ляво.
Бутилката поне да бе изхвърлил, или пък да се бе прибрал по-рано.
Не ме докосвай! – чужди са ръцете ти, които в мен се впиват... до изгнило.
Какво ми се лигавиш? (стига псува) Поне да бе изтрил това червило. ...

Докосвам старите стени.
Историята се повтаря.
Незримо за човешките очи
един светилник пак догаря...
Б.Калинов. 10 Юни 2009 г. ...

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен бурк ...

В душата ми е мрак погрешен,
а сълзите ми се стичат като бавна песен.
Лято няма в моето сърце,
все е зима - студ зове.
Грешки непростими аз преодолях, ...

Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...

"Les loups"
Daniel Lavoie
Sur mes lèvres tu viendras boire
Comme les loups au petit jour
Dans le remous de mes eaux noires ...

Две очи красиви и думи мили,
две чаши кристални
и много усмивки,
заражда се в нощта
-тя „любовта”… ...

Цигара. Кафе. Бял лист.
Какво да напиша? Какво?
Мисля си за… нищо.
Тишина и дим… самота.
Не съм сама: ...

Сърцето ти сега е раздвоено,
чудиш се кое да избереш?
Дали любов чиста от сърцето,
или обич, за която да умреш?
Сърцето ти сега е толкоз тъжно, ...

Добри ли бяхме,
дето днес сме лоши?
И лоши ли сме – бившите „добри”?
Кой ни показа пътя към разкоша
и любовта с омраза замени? ...

Гост беше в моите сънища цветни
твоето вярно и нежно дихание.
Ах, как потъвам в спомени летни,
но всичко за мен е като съзерцание.
Цвете в косите ти, отдавна вплетено ...

"ЧУЖДО"
Трябва ли да започваме тоя разговор изобщо,
ясно е: "Моето е мое, а "чуждото" - общо!",
таз' максима всеки я знае,
докоснеш ли "чуждо", сърцето играе, ...

Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...

Пътувам в твоите очи безмълвни,
във край, скован от лед и самота.
И само страх владее тая тишина,
орисала те силно и без време.
Безпаметно сърцето ти замряло, ...

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...

Всички спомени пазя, грижливо, във ракла,
даже мириса свеж на едно диво море.
И очите ми помнят - две изгарящи факли -
често връщат смеха на щастливо дете.
Там, високо, където тихо приседнах ...

Самота

Моята душа – разкървавена рана,
моят дух бе молещ, хрипащ и сломен.
Прегърнах те и чудото за миг настана,
ти превърна в радост моя нощ и ден!
Милувка нежна, прегръдка топла ...

Обичам те, любима.
За мен ти си всичко
на света, най-прекрасна
на планетата земя.
Най-любимата жена, ...

ЗДРАЧ
Рози, пропити със тъга,
въздух - изпълнен със мъгла.
Път без изход,
дом без вход. ...

Преминала боса
през огън и вода,
оцеляла по чудо
дори в прегръдките
алчни на смъртта, ...

26.01.2010
В полунощ да ми дойдеш на гости,
с горчивото вино мълчим,
както в нощите на страстни пости
с погледи да се опияним. ...

Тази вечер не заключвай вратата,
бял гълъб в стаята ти ще лети,
аз го пратих да те пази
от всички тези злини.
Ти заспивай, ...

Можех аз да имам птичка -
волна, бяла като сняг!
Ней аз щях да давам всичко,
стига да ù е по нрав!
Но черен демон я налази, ...

Гледам, но не виждам - блея... А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата ù - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната ...

Прости ми! Трудно, но забравих те!
Не се връщай - намразих те!
След тълго търсене - намерих те.
Но! Бързо и лесно - предадох те.
Върви си! Не се връщай! ...

ВАЛКИРИЯ
Валкирия – това е Дева, богиня от Славянско-арийската митология. Според книгите от серията “Сокровища Валькирии” на Сергей Алексеев тя има своето присъствие и принципиално значение в света на гоите и сега. Това е женското присъствие, което е импулсираща сила чрез женското естество и силата ...

Есенен пламък, пленен от съхнеща шума, разнесе аромата на прецъфнал горски пожар, докато безнотната щурчова песен тънеше в студ и бенгалски искри. Слънцето притаи скръбен поглед в безкрайното златно небе и положи лъчи в посивяло облачно ложе. Безсилни молитви разнесе загиващата фауна, а течен прах н ...

Мисълта за теб обгръща ме като мъгла
и лутам се из непознати небеса,
търся аз усмивката ти нежна всякога.
Искам аз с ръце да те обгърна
и така да бъдем заедно във вечността. ...

Сънят успя, отново победи,
но болката започна да сънува
и впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.
Маршрутът явно бе определен, ...