Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...

Тичам по утъпкани пътеки
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...

В онези кратки и безделни дни,
когато слънцето се любеше с дъгата,
след мокрите им сънища следобедни,
откраднахме си само наше лято.
Tогава младо вино от любовен цвят ...

Обичах те....
Обичам те...
И винаги ще те обичам.
Макар че вече си съпруг на друга.
Сбогом! ...

Момичето ти
Момичето ти отдавна те чака… горката.
За нея чак ми става жал, разбираш ли.
На любовта ви нахално отрязах крилата.
Сега ми е съвестно, мили, не виждаш ли? ...

ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката, ...

В главата ми живее насекомо,
което е откъснало краката си.
Не мърда, не жужи. Като след кома
забравило е сякаш за крилата си.
И вече не лети, дори не жили. ...

Роден от любов
Преди четиресет и три години,
в голяма болница софийска,
едно новородено, сладко бебе
показа, че е живо и изписка. ...

Измъчих тънкото перо на словото...
Безбройни думи, празна суета!
Тежи в душата ми на времето оловото...
Попивам сивотата на деня.
От Хаоса се раждали вселените. ...

Бумеранг
Създадохме объркани деца
с промити мозъци с халтура.
На родители ли вярват те сега,
или на просвета и култура. ...

Ненавиждам хладното спокойствие във теб,
тази сигурност, увереност и мир,
сякаш в глухо, пусто кабаре
аз танцувам на един вампир.
Мразя да съм вечната и все покорна, ...

Казват мъжете, че писнало им така,
да имат всяка красива и лесна жена.
Да била умна, възпитана, изящна...
уж сериозна и в любовта блестяща...
Дрън, дрън... Ех, тез мъже от класа, ...

ххх
“Два на миру у меня врага,
Два близнеца – неразрывно-слитых:
Голод голодных – и сытость сытых!”
Марина Цветаева ...

Планирал ли си някога желание,
печелил ли си някога мечта,
когато на пресечка разстояние
се крие всяко чудо на света.
Обиквал ли си някога оръжие, ...

Ще направя хиляди неща,
от които светът ще възкръсне -
но утре...
Мислите си в розово ще облека,
пред светла икона ще се прекръстя - ...

„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...

No need to hear your voice
Or see your face
To know that you are with me
No need to kiss your lips
Or hold your hand ...

Ти - любов, а аз
във тебе плувам.
О, море на надежди,
безобятни на пристани,
в морето далече потънали ...

Красота и нежност,
омая,
бисерен звън
ехти,
вибрира - честота ...

Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...

Вървя през мрачен коридор,
на стените начертано е,
като във адски пъзел,
невъзможната любов.
Всичко свършило е вече, ...

всяко утро е дълго очакване…
(като в празен
салон…
по стените)
в който още ...

Необятни лазури
пред очите са блеснали.
Там, отвъд хоризонта,
слънцето пали огнено синевата,
предчувствайки слабостта си. ...

(... смисъл нов)
дали е истина... или пък – не,
самите ние истински ли сме...
жадуваме едничък миг поне,
във който не разискваме ...

Малинините устни на небето,
докоснали гръдта на планината,
изпиват мургавата вечер
и нежно галят тишината.
Ще литнат чайките по изгрев - ...

Тази тераса е толкова дълга и бяла, докато върху нея кротко ляга издължената ти сянка рано сутрин, когато бързаш да изпиеш дългото кафе със двойната сметана. И очите ти все още си почиват от взиране в асфалтовата лента и галят нежно и разсеяно особеното, някак по-наситено и по-дълбоко синьо в небето ...

Таванът на мечтите днеска ми се вижда нисък...
И сякаш малки са стените, кърпещи пространството до него.
Ръцете им са прекалено къси,
за да рисуват с устни върху всяко белезникаво таванно рамо.
Рамената - пълни с татуировки, ...

музика: http://www.vbox7.com/play:853302df
Прощален гръм раздра небето -
заплакало бе с моите сълзи.
И капки по стъклата се изливаха,
оставяйки в прахта следи. ...

Навън вали.
И в мен вали.
А как е мрачно, сиво и безцветно...
тук някъде отляво ме боли...
и настроението ми - кисело,оцетно... ...

Кученцето мое Люси
ненадминат е талант!
Знае песни наизуст и
е танцьор и музикант!
Ако ли не вярваш ти, ...

Обичаш ли да целуваш роза,
приятно разлистена от пролетния дъждец,
загледан в очите на цвета ù
да изпиваш нежно свежата роса,
а отнейде в утринната тишина ...

Птица за обич
Къде си, моя нежна болка и желание,
жадуван мой, но неистово отдалечен,
жар птица е моето послание,
политнала с нежност в изгряващия ден. ...

От простото сиво ежедневие
душата сгушена лежи,
обвита в самота и недоверие,
обидена от многото лъжи.
Една усмивка, блеснала в очите, ...

Звездите трепкат и танцуват,
звездите трепкат и лудуват:
да обичаме света
сега ни карат нашите сърца.
Като две капчици роса ...

В чантата ракия влача,
в тоя град какво да тача,
дано поне мъката,
болката да изплача.
Надигам шишето самотно, ...

С теб се чувствам винаги прекрасно
и ти се чувстваш с мен добре,
всичко толкоз просто е и ясно,
забрави за свойте страхове!
Не се съмнявай в красотата си, ...

Днешният ден беше като вчера. Слънцето изгря с утрото, а пердетата губят смисъл, когато лъчите засияят в стаята. Въздухът - все така тежък, както вчера; небето - синьо; стаята - същата.
Анн отвори очите си, изгарящото й лице поруменя от слънчевите ласки и събуди малкото момиче. Тя стана, разтърка оч ...