Може би...
“Може би” е граница, която
“тук и днес” задържа ни... за миг,
в който няма минало... навярно
няма бъдеще, но няма и лъжи... ...

Осъзнавам, че е глупаво да мечтая,
за теб, за любовта.
Осъзнавам, че за теб ридая,
а ти си нямаш понятие от това.
Осъзнавам, че аз съм играчка за забавление, ...

Мозък върху бялата стена,
пистолет сивее в студената ръка.
Девет грама оловото тежи,
спира болка мъка и сълзи.
През клона преметнато въже виси, ...

Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти, ...

Тя не е от тези котарачки
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...

Кой тук за душата спори?
Как да няма дух? Един
даже още е затворен
в лампата на Аладин.
Ходим, мачкаме земята ...

Първи януари, 3009 година. Земята празнуваше 500 години от успешното изпълнение на проекта „Анти-Вавилон”. Всички земни жители говореха на един език – вселенски, който овладяха много бързо и също толкова бързо забравиха старите, разделящи ги езици. Освен това, границите бяха премахнати и най-важното ...

Спомням си деня, в който
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми. ...

Синьо цвете.
Синьо небе.
Сини мисли.
Сини светове.
Синя коприна. ...

RyanDan - Tears Of An Angel
Cover my eyes
Cover my ears
Tell me these words are a lie
It cant be true ...

"My Lover's Gone"
My lover's gone
his boots no longer by my door
he left at dawn
and as I slept I felt him go ...

Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен - ...

Мислено си сътворихме есен.
Малко дворче. Къщичка в гората.
Пейка дървена от теб скована.
Седнали сме двама под леската.
Пръстите ни вплетени стебла са. ...

Бягаш ми, криеш се в мрака,
потъваш в тъмнина и мъгла,
човек да си каже,
че те преследвам,
а аз също се крия от теб. ...

Без да съм те виждала, те знам -
лъскава като измама,
като лъжата нямаш срам
и имената ти край нямат.
Обичаш да си между двама, ...

… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...

Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех. ...

Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...

Ти отново си на сцената. На тази, на която играеш за пореден път. Същият декор, непроменящата се светлина и отново тази музика, която преди обожаваше, а сега те дразни. Сега музиката не е нищо друго освен болезнено жужене – изтъркан рефрен. Леле, колко я мразиш, но другите я харесват. И ти казваш, ч ...

Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси. ...

ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната ...

Подирих бряг в други очи...
Топлинка за душата...
Намерих... Недей ме вини -
спасение от самотата...
Бряг подирих при други ръце, ...

Меки, заоблени ръбове.
Хладни, неискани погледи.
Ледове, стопени до никъде.
Светли, размазани образи.
Бели, прозрачни дантели. ...

Аз съм кичестият цвят
на пролетните клони,
аз съм уловът богат,
който във вълните гониш.
Аз облъхвам ти лицето ...

Трябва да бъдем поетите
на нашето тежко време,
трябва да бъдем творците
и да носим тежкото бреме!
Бремето тежко трудно се носи ...

И отново в праха на душата си
пристъпвам, самотно смутена,
непритеснявана от никого,
там сухо е, в тишината студена.
Огънят пърли сърцето ми ...

(На един сън)
Ах, как пак искам да те видя,
да ме ослепят красивите твои очи.
Да се потопя пак в неустоимия им блясък,
озаряващ моето небе... ...

Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!
Венеция, кажи, нима един е, ...

Сънувах водопад...
със бесни, падащи води.
Заливаха ме, бягах аз
и май успях и се спасих.
Събудих се и в миг разбрах, ...

Сънуваш ли?
Не знам дали сънува мен.
Дали е същото?!
Дали си същия след вчера?!
Не вярваш ли? ...

И приятели добри през всички тези дни оставаме,
не се предаваме, живота си един за друг ще даваме
като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.
Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение
и за теб и моите хора аз живота си ще дам, ...