Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от хранат ...

Мисълта ми към теб е не... логична, не... типична и не... нормална. Уж само вибрационен импулс, а поражда в ефира около мен ухание на роза, ласка на коприна, летен полъх на море, полет на пощуряла пеперуда, недостиг на кислород, прилив на адреналин, вкус на капучино, втвърдяване на желанието, омеква ...

Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...

1. Минало бъдеще
Малчуганче видя за първи път двореца пред жълтите павета. Подир обяснение за там живял цар възкликна: „България приказна ли била?“.
Въпросът бе другосмислен, отговорът „Да“ бе достоверен.
2. Янка от Сливен
Редник временно трудоустроен събирах дърва за перачки. Старшина доведе лете в ...

В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...

Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...

… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...

Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...

или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ / Artificial Intelligence AI /
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...

Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...

В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...

Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...

ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...

От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...

Българските комунисти са особена порода хора. Пиша хора със свито сърце, уважаеми читатели. Защото ако нещо ходи на два крака и има две ръце, то от това въобще не следва, че е човек. В България, а още по-точно в НРБ, беше въведен
модел заимстван от Доминиканската република. Такъв модел е много успеш ...

С какво са виновни жените и децата...
вместо да получат грижи и любов,
вместо радост те гинат във войната,
чува се на смъртта страшният зов!
Стига веч кръв, сълзи и страдание, ...

Александър стоеше в средата на ателието си, а някогашните му живописни платна бяха покрити с дебел слой прах. Бомбите бяха оставили своя отпечатък не само върху китната София, но и върху душата му. Хаосът и отчаянието навън се проявиха и в него и заплашваха да угасят творческия огън, който някога тъ ...

Да преразкажеш нещо минало -
веднъж - с Измама, а веднъж - Правдиво!
Да прерисуваш нещо сринало -
веднъж със Краски, а веднъж - във Сиво!
Да откроиш Истерия - ...

Мълчи ми се!
Ей тъй ми се мълчи...
Мълчи ми се,
от желание до полуда...
Мълчи ми се, ...

Когато те няма, ще зная, че можех
да погледна в очите ти тъжни,
да усетя онази детска нужда,
да бъдеш, да искаш, да търсиш.
Когато те няма, ще зная, че имах ...

Действие първо (1989/1990 г.)
«Партията пред народа
на колене днес да падне!» -
заявих, че бе на мода
критиката безпощадна. ...

Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока, ...

28. Милост
Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.
Лицето от на фотографията е мила, но тъжна красавица. Пред не ...

БЕЗПОЛЕЗНА ПРИТЧА
Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги. ...

ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...

Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...

Октомврийското слънце напичаше. Парка бе пълен с радващи се на последните топли дни от годината. Беше и петък, работния ден бе приключил по-рано и за Иван, който минаваше по главната алея в парка. Пред него изскочи дете с тротинетка, но не можа да го удари. Иван беше много суеверен и веднага си плю ...