Бавното е по-забавно,
по-щастливо, бързо пак
иска да ме гази славно
с грубия си преден крак.
Иска, няма как да стане, ...

ЖИВОТ НА СКОРОСТ
С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг ...

Благодаря на хората, които обърнаха душата ми наопаки. Те успяха да ме научат, че човек трябва да уважава първо себе си. Научиха ме, че има поражения, които ни правят по-силни и по-устойчиви, по-мъдри. Благодаря на хората, които се смяха, когато бях долу на земята с наведена глава и ронейки сълзи - ...

Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...

Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата, ...

Пътувам дълго през мечтите
и пътят е като река.
Река, която заличава дните
и води ме към любовта.
Светът е цветно огледало ...

Яде си задника от злост
една особа,
която като болест и лош гост,
като пръдня след боба,
като тоалетна смрад, ...

Пътешествие животът е.
Ден всеки разстояние е, което да изминеш трябва.
Там в него ти живееш с чувства, мисли, настроения.
Плачеш малко, радваш се, тъгуваш.
Денят-отсечката е от пътя само! ...

Скорост, подем, гравитация и т.н.
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...

Пак открих… алтернатива
днес на бившото моме:
нова мацка… по-красива
и в гърдите по-добре.
Зърнах я случайно в мола ...

Видях го – понесъл чувала,
в контейнера търси надежда.
Душата му, Боже е бяла,
клошар ли е? Ангел изглежда.
Крилата му дрехата крие ...

Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...

Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...

Тъжни дни, облачни дни, дни.
Носталгията замъглява спомените ми.
Очите се пълнят със сълзи,
когато сърцето се свива
пред въздишката на дните, ...

Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда ...

Х Е П И Б Ъ Т Д Е Й
Н А Г А Л Е Н А Д И М И Т Р О В А
Честит да бъде тоя ден!
Денят на твоето рождение,
Господ да ти бъде Вечен Фен ...

МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...

Трябва да дойдат бури във вас
да разгонят мъглите
Ще се измъчвате весден и час
ще страдате всите
Във равносметки жестоки и изводи крайни ...

Напоследък не само в България,а и в други страни на демократичния свят темата за насилието тресе институционалните устои на обществото.
И аз,в тази суматоха на неразбрани желания и спонтанни драми попаднах в миманса на споделеност,нали съм с будна гражданска съвест?
Докато лежах на дивана пред телев ...

Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...

СВЕТУЛКА В ПРЕГОРЯЛА УГАР
Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава, ...

СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж. ...

Вместо да следваш прословутите модни тенденции, защо не създадеш собствен и оригинален стил?
Марката облича само твоите личностни комплекси.
Колкото по-скъпи и лъскави марки носиш,толкова повече комплексите в теб крещят.
А знаеш ли, че стилът не робува на марки.
Единствено, на което е подвластен тво ...

Вечерна мисъл
Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като све ...

Мое море
Дойдох при теб мило мое Черно море,
обещах ти че ще дойда, ще се завърна.
С теб сме заедно отдавна, още от дете,
казах ти че при теб аз отново ще се върна! ...

Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност ...

Поклонение ново ражда се сега.
Поклонение чрез прослава.
Славянско поклонение.
На боговете Славянски.
Прослава на Велес, Рог, Сварог, и другите до тях. ...

На светофарите в квартала я попитах
- Деси на къде да карам, към нас или към вас
- Пешо, ти сваляш ли ме, към нас разбира се,... хайде няма нужда.
Оставих я пред квартирата им, пожелах й приятен ден и към къщи. Такаа,слагам бързата баница, малко душ, домати, узо, и следобедна дрямка, а утре на морет ...

Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...

Какво ли означаваше „да излезеш навътре“? Пигмеят не уточни, но не беше трудно да се досетиш. Явно имаше друг изход от пещерата, водещ през недрата на платото. И дори не само един, а цели три!
„Вътрешността на къпинчовците е проядена като ементал.“, помисли си Джъд, докато оглеждаше внимателно стени ...

Учителската работа е сериозна дейност, което не означава, че е погребална. Макар някои да се опитват да я превръщат в траурна церемония…
Аз винаги съм смятал, че не може да се учи непрекъснато – трябва и разтоварване. Да, пилот на изстребител, шофьор на такси, полицай на пътя – трябва да са постоянн ...

Бях аскет от кръв и плът,
днес съм ненаситна хала.
Скромно сресвах се „на път“,
а сега – „на магистрала“.
И с жените съм така: ...

ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива. ...

Сага за двата бастуна
епизод 65
Рано, рано, един срещу друг, двамата тропкат с бастуните си по мегдана. След като се доближават, единият, със загрижен тон, пита другия:
- Как си, наборе? Омърлушен ми се видиш?
- Остави се, наборе! Пощата ми се задръсти с писма от Петър. ...

Глава 31
Онгалград от самото си създаване бе очаквал този ден. Подготвян беше за момента, в който ще дойдат холораните за да го превземат. Кан Крум през всичките тези хиляди години беше правил множество подобрения, канил беше архитекти и инженери от много страни извън Белгар и бе взел максимума от в ...