Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...

Нямате до мен, мой сребърен блян, ноща ще избърше сълзите ми тихо.
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душат ...

Да се обичаме
Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:
-Еха, колко много си приличате, вие българките.
Безкрайно учудени, ние се ...

Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...

ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Валентина Йотова е авторка на четири поетични книги „Икона” (1992 г.), „Животопис на светулките” (2012 г.), „Разпятие на щъркели” (2015 г.)” и „Девет бала тишина” (2020 г.). Отличена е с международни и национални награди от литературни конкурси. Има публикации в международ ...

Не бой се... Вече съм свикнал...
Добре съм..! Макар, че не мигнах...
За твоите страсти... Копнях...
Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!
В нощта, да изгарям... Без страх..! ...

4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...

Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
Изпълнява Соня Станчева
Запис и мастеринг Кирил Гунчев ...

Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...

С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...

Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...

Парадоксите около нас са белег,че всичко се движи твърде бързо, макар да не го забелязваме. Като светлинките които тичат през прозореца на движещ се влак, или звездите които показват как и с каква скорост се движи Земята. Започвам един отворен списък, който ще бъде допълван при случай:
В детството м ...

Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...

ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...

Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...

Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...

(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...

Късно срещнах твоите очи!
Просто много, много закъсня!
Късно пиех твоите сълзи
като младо вино в есента!
Ти ме завладя със буйна страст, ...

В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...

Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...

Улиците вече опустяха.
Тъжни хора в тъжен град
лутат се из полумрака.
Търсят маските си пак.
Площадите пред тях немеят. ...

Тя пристигна последна на гроба,
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...

обич -
мракът (от
обида) се самозазида
..............,.....................................
алтернативно: ...

Тазгодишните награди са осъдени на трима българи:
депутат Константин Алеков по компроматика;
министър Марко Крадевити по корумпатия;
академик Балкан Ганьовски по мускалознание.

По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...

Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...

Заспивам, но умът ми в облаци витае и е трудно да го приземя. Заради него мечти неизпълними ми идват в главата и не ми позволяват да заспя.
Заспивам, очите ми са вече в готовност да ме отведат в страната на съня, но уви нищичко не става. И защо? Защото въображението ми е започнало разкази и прози да ...

Извини ме приятелю,че ми липсваше време,
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...

Как красиво изгряват звездите
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...

Присвивам зеници и пристъпвам в линия, начертана от слънце...
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...

Любов и обич
Да любя мога жените само.
На мъжете заслужили поглед приятелски давам.
Обичта движение е нагоре.
Към предмета на стремежа. ...