Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389K резултата
Не ти искам небето
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
Помня египетското робство. Не, не съм евреин. Не съм и египтянин. Всъщност от Египет ме делят хиляди километри в пространството и хилядолетия във времето. И все пак помня робството и фараоните – гробниците им, богатствата им и жаждата им за безсмъртие.
Бях един от строителите на главната Гробница. С ...
Аз съм "българче" и друга да съм не желая! Харесва ми България, макар да е на Европата във края! Харесва ми хубавия и народ, макар в последния век да живее като скот! Не позволявам на никого Родината ми да обижда! Не позволявам титлата "българче" като нищожна да вижда! Главата си вдигната нося! С по ...
"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...
Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...
Ще си купя цигари и билети за влака,
20 лв. червило – той все пак ще ме чака,
ще платя и хотела, ще му купя кафето.
Ако звънне жена му – дано дава „заето“.
После много безплатно ще се любим три часа, ...
... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга. ...
Вятърът умееше да носи мелодии. Ако те бяха лични, съкровени, болезнени .Всеки ден бе като зима. Лятото бе идилия, мечта от розов балон. Имаше нещо смущаващо душата, пародийно необичайно във всеки детайл следобед. Имаше свещен ритуал във взимането на раницата, парите, обуването на маратонките, бързи ...
НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...
Батемберг се оженил за артистка и за неговата смърт Александър Втори изпратил съболезнование не на вдовицата поради неболярски произход, но на баща му, който не бил жив.
Николай Втори мамил певица преди бракосъчетание с височайша царедворка, но бе обявен за светец.
Автокрация е частичен тоталитаризъ ...
Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...
Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...
Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
„Как си със секса?“…
„Като в приказка… Имало едно време…
„ А аз съм романтичен – чакам и се надявам…“
хххх
- Ще дойдеш у нас. Ще готвиш, чистиш, переш, гледаш децата… ...
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка. ...
Стоиш вътре в мен като на гости,
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете, ...
Вятърът свири тъжно в оголелите клони,
песен тъжна, песен зимна, като човешки неволи.
В природата туй случва се законно и изконно,
чувствата са някога измислени от човекоподобно..
Ако човек не знае нищо за митове на чувства ...
В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...