ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...

Някога бяхме близки с теб. Споделяхме какво ли не. Разхождахме се с теб, хванати за ръце. Но кажи ми какво се случи? Не съм добра за теб ли? Та аз с рожба те дарих. Казах ти, че те обичам и го доказах с постоянството си, с грижовността си и обичта си. Нима някъде там ли сбърках аз?
Не поиска да надн ...

Синя Луна
Прочетох мечтите се сбъдват,
защото е Синя Луна.
Тогава и аз пожелах си
за няколко лични неща. ...

От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.
Стремеж за власт обсебва го и грее ...

Красивите жени са най-желани,
всички искат ги под своите юргани!
Те са идеал, мечта и гордост най-голяма,
хлътнали са много, не един и двама!
С фасадата изящна, ...

Заразителна
е любовта, кърмилна
и спасителна!...

Търсиш ли ме в допира на друга кожа?
Будуваш ли ме в тихото на чужди нощи?
Боли ли споменът повече от ножа
и разбра ли, че без мене няма "още"?!
Тежи ли ароматът на непознатите коси? ...

Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...

С И Р О М А С И
Не знам дали стихът ми се отдава,
но в прозата съм доста слаб,
а искам толкова неща да ви разкажа,
що разкъсват ми душата и плътта. ...

Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...

Здравей, майко Земя!
Обетована и синя земя…
Днес те питам, как си?
И превита ти от болка
стенеш – “Боли ме - викаш!” ...

Живот
Щастие
Рани
Борба
Спомени ...

Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...

Един от най -любимите часове на седмицата-петък след 18 часа . Работната седмица е минала, очакват те събота и неделя, дни на безцелно мотане из къщи, или из Атина, или пържене на лятното слънце покрай морето...
А най-лошо е, когато в тези чаове на петъчния ден звънне мобилният ти.
Зръън, зръън, нар ...

С изтънчения вкус на златен бърбън
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...

Една песен на моите възпитаници от групата.Това е първи техен опит да композират и аранжират съсем сами,без ничия помощ.Музиката и текста са на Десислава Георгиева,която пее и свири клавирите.

Когато растежът на слънчогледа приключи, той спира да следи с поглед Слънцето и остава завинаги обърнат на изток, постепенно свеждайки глава под тежестта на плода, който то е поставило в утробата му.
И повече никога не поглежда към небето...
------------------------------------------
"Тук, в сърцето ...

Ако си тръгнеш някой ден,
ако го сториш, ще боли.
Очите ти ще търсят мен
и в ангели, и в демони.
Когато тръгнеш някой ден, ...

Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...

Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство, ...

Имах един прекрасен час.
Благодарение на вас.
Какво направихте с мен?
Сложихте щастливо начало на моят слънчев ден.
Как мога да забравя? ...

Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи. ...

По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...

Тръгнах аз да пиша поезия за самотата. Започнах с думите ”Сама съм, около мене никой няма” и замислено се спрях. Чакай малко, не е истина това, защо току-що написах една огромна лъжа. Усмихнах се на себе си и го изтрих. Аз не съм сама. Имам си семейство и приятели, които много ме обичат, а и моят Бо ...

Колкото повече се доближаваше до центъра, толкова повече стража виждаше. Двама хвърлиха някакъв предмет във въздуха и заловиха мора в магическа мрежа. Други трима някак бяха успели да счупят крилата на друга и я бяха наобиколили. Макар ръкавът на единия да бе изцапан с кръв, по всичко изглеждаше, че ...

"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила, ...

Кога за последно се вслуша в онези тихи нашепващи трепети на сърцето си?
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...

MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...

Остарях и се сбръчках -
като орех от новогодишна украса,
като взета на лизинг от автоморгата бричка ,
като черен хайвер от небрежност мухлясал,
като на клоуна маската трагична, ...

Как сладки са целувките солени
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка, ...

Глава 30
Холоранската армия водена от генерал Петър Джарел вървеше по павирания мокър път към тъй жадуваната цел – столицата на Белгар, Онгалград! Пътя бе равен но мокър и кален, времето мрачно и облачно. И въпреки това войниците пееха:
„Върви войниче, ти върви, ти си Холоран, върви… Върви изправен, ...

Мечтая да съм на брега на морето,
да слушам на вълните шума,
вперила поглед нагоре,
да шепна мечти на звездите.
Мечтая за топла прегръдка, ...

Веднъж и ти почука
на входната врата.
Казах си- наслука!
Ей туй е любовта!
Зализах си косата, ...

- Скъпа, колко време ти трябва, за да си готова след 15 минути…
хххх
Защо не можем да се оправим сами…
Реклама: „… Революции много, а наденицага е една…“
хххх ...

Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо, ...