Иска ми се да те мразя,
за да спре да ме боли,
но не мога да поправя
колко много значиш ти.
Колко много те обичах, ...

Случи се! Беше изненада.
Ерос със стрела удари ни
Не знам дали ни дава той награда…
Или на чувствата нанася рани!
Приятелко, допуснах те до мен ...

***
Празник е щом в
небето закръжат на
пролет щъркели.
*** ...

Роден съм под щастливата звезда,
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...

Животът е кратко пътуване,
захвърлено между две вечности.
Страдание, радост, бленуване
и капчица малка – човечност.
Животът е чакане, търсене, ...

Искам да галя косата ти
но ще докосвам морето ти.
Искам да галя твоята нежна снага
но ще докосвам само брега...
Искам е притежание, ...

Ако съм мъж, не искам жена скелет. Не се ожених и пропуснах нещастието да съм щастлив.
Ако съм жена, не искам мъж шкембе. Не се омъжих и пропуснах щастието да бъда нещастен.
Любовта
е егоизъм,
обичта ...

Сънувах те и тази нощ, уви!
Сънувах твоите очи...
Играхме дама, ти ме победи,
защото гледах твоите очи!

Издигам се полека във ранглистата,
сред Лидерите гъзери разплух!
Доказано са ми безсмъртни мислите
излюпили се в черепа ми кух!
И име съм във хора на нечутите ...

Душата ми превърна във пустиня!
Сърцето ми на въглен изгори!
Любовта ти беше милостиня
подхвърлена за няколко пари!
Повярвах аз на думите красиви, ...

Light the candle, John,
the daylight is almost gone.
The darkness is there, outside,
just where the light has died.
Here i stay at night ...

К О Р Е Н
Квинтесенцията на всеки народ
в неговият е заложена Корен,
оцеляването зависи от това,колко Той е дълбок
и е залог,колко Душата да е просторна... ...

Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...

Може би ще ме плюете,
От куртоазия може и да сте пас,
Но аз искам да ме чуете,
За политиците какво мисля аз...
Защото съм един от вас. ...

Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...

— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...

МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...

Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...

Нови избори се задават,
а в стари обещания ни давят.

Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...

Скитникът арменец 32
Преди много години една немска фирма провеждаше семинар- представяне не своите продукти за “Защита не металите от корозия”. Работех в ДСО” Водопречистване и защита на металите от корозия” и естествено фирмата беше поканила сътрудници на нашето обединение на този семенар. Ръковод ...

Виновен съм...
Пред себе си..! Пред теб..! И Бога..!
Виновен съм..! За мойта суета...
Признавам си..! Без теб, не мога...
Не мога да загърбя... Любовта..! ...

Фалшивото се вижда отдалеч,
а в тишината, мъдростта мълчи.
Някой стърже истини със меч
в стремеж, фалшивостта да не личи.
Но мъдростта не чува този звук. ...

ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО
Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината ...

КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...

Правопропорционално на:
изпити менти,
жестоки менти,
неизплатени ренти,
снижени дивиденти, ...

Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...

Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...

Подари ми
Подари ми тази есен,
подари ми красота!
Подари ми цвят небесен,
подари ми нежността, ...

Цветовете тихо ни нашепват:
"Шарена е любовта!"
Сърцата сгушени потрепват,
колко сближаваща е Есента!
И гледайки те във очите, ...

Целувка, гуш и топлинка
до мен, която ме разтапя.
Игри на лунна светлина,
сега ще те захапя...
Ммм, сладко, вкусно изкушение, ...

За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...

Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ...

Гуидо Каталано - Всичко е грешно
Tutto sbagliato
E fu così che ci trovammo
nel posto sbagliato
al momento giusto ...

Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...

Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...

Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...