Пътеки неспокойни
извиват по света
заснежени и знойни
през зими и лета.
Безсмъртните - до клади ...

Скоростно минават дните ни,
забързани сме в свойто ежедневие,
а приятелите се оказват неприятели
и изчезва вярата... както видение.
Заети сме с това да страдаме, ...

Дай ми тема,
да изпиша и нея,
както сторих и с теб.
С слова няма смисъл да те лаская,
навярно само ми вредиш. ...

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...

Бурята вилнееше с пълна сила. Вековните дървета огъваха клони под напора на вятъра. Дъждът се изливаше като из ведро.
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...

Прекатурени,
в тръните на мисли -
шарени чувства...
Неравен пътят.
Камъни - илюзии. ...

Душата ми е незаглъхваща камбана,
която носи късче късно ехо...
Ослушах се! Нима съм оглушала?!
Щом нейните молитви беззаветно
не ще останат чути в битието? ...

Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...

Този, който...
на другите
не иска да прилича.
Съдбата... своя
той обича. ...

Асфалт, павета, ламарина,
ту проливен дъжд, ту слънце.
Всеки град си има климат,
улиците са реки от ламарина.
А колко е прекрасна тревата ...

Една сълза по лицето ми се стича
и прави си път към моето сърце.
То плаче, страда и се измъчва,
за теб, любими, за твоето щастие...
Зная, боли те, зная, че ще мислиш ...

Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...

Недей ми казва как се казваш –
не помня много имена!
Недей добър да се показваш –
не ни прилича любовта.
Аз искам диво да ми вземаш ...

Днес блъснах се в нея,
а тя, отново пламенна, красива,
принуди ме в мечти да заживея,
поне за малко истински щастлива!
Не исках скоро с нея да се срещна, ...

ВТОРА ГЛАВА
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...

Не ти ли приличам на мъж,
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя - ...

Диагноза смразяващо страшна.
Но в очите ми няма сълзи.
Защо въобще да се плаша?
Не боли да умра. Не боли...
Тримата гледат учудено ...

Спирка,
хладно,
студ,
мраз!
Като куче гладно ...

Мъча се да проумея, старая се да разбера
такъв живот ли ми трябва, това ли търсех досега?
Да вървя, без да знам защо. Да обичам веднъж, но до край.
Да очаквам, без да знам какво, да чувам непрекъснато "старай се, старай"
Да се старая да се смея, когато напира горчивина. ...

Какво ни даваш, историйо?
"Историята е съкровищница на нашите дела, свидетелка на миналото, пример и поучение за настоящето и предупреждение за бъдещето.”
Мигел де Сервантес
Какво е историята? Време, останало в миналото, в митовете, приказките и легендите. Период забравен, отречен, похабен? Дали? Да ...

CRIMSON AND CLOVER
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...

Глава четвърта
І
Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят ...

Дъждът всъщност ми харесваше. Есен. Мокри листа. Алеите в парка миришат на гнилоч, влага и птичи изпражнения. В джоба на якето си имах патронче водка. Седнах на една пейка и го отворих. Първата половина свърши още с първата глътка. Определено много ми се пиеше. След два часа имах среща в клуб "Султа ...

Вървя по улицата и се взирам в мрака. Тъмнината бавно ме обгръща, когато отминавайки поредната улична лампа, отново откривам пред себе си нищото. А то е толкова потайно, също както теб. Неизвестността ме убива бавно, опитвам се да преодолея страховете си, но и това е много трудно. И така все направо ...

ОЧАКВАНЕ
Зад тихата леност на звездите,
зад мекия бриз на мечтите,
над непокорните, цъфнали светло кокичета -
там някъде по железни пътеки върви ...

МАГНИТНИ БУРИ
На Слънцето в очите кой надникна,
кой разбра за бурите в душата му?
Наричат хората магнитна
буря тази болка непозната. ...

Огън, огън падаше от небето. По новините бяха предупредили за горещия ден, но никой не си даваше сметка, че земята ще се превърне в ад. В небесата не се виждаше нито едно облаче, сякаш жестокото слънце ги беше прогонило надалеч и сега безмилостно хвърляше жълтите си лъчи в долината. Наоколо беше тих ...

Очите ти са жадни макове
и в нощите ми избуяват.
Очите ми - треви разплакани,
съня ти нежно разлюляват...
Дочувам голи цветошепоти, ...

Целувката - и тя копнее
да се даде на някой, за да оживее,
дали истинска или фалшива,
тръгне ли... не е плашлива.
А този, който я приеме, ...

Не виждам смисъл... Няма и надежда...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност - ...

Ерато ме погали с перце,
каквото и това да значи.
В тьлпата побесняло псе,
заръфа крачола ми многозначно.
Самотно, като ехо в дере, ...

Всеки пише за любов,
надеждата в един живот;
всеки силно се надява
да усети огън нов.
Всеки болка е усетил, ...

Изповед
Живях с нашата обич
и болката ви ме боля.
Аз съм паднала звезда,
загубила късмета си ...

Накарай ме да искам да живея!
Накарай ме да вкуся от греха,
да тръпна от възбуда, да копнея
в ръцете ти от страст да изгоря!
Целувай ме и бавно ме събличай ...

И портичката - бледа от отсъствия.
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А дворът непознат мълчи несресан. ...

Тази нощ, бодлива като кактус,
настръхнало заби се във сърцето!
Остави ме безсънна да съм както
луната върху свода на небето...
Обърканите мисли протестират - ...

Импресия - 2
Дъждът рисува по паважа -
листът му е огромен, чист -
и иска нещо да ми каже
със тропота по своя лист. ...

„Тръгни, но никога сам”
Навярно там – сред планините,
в тръните одраскал своите ръце;
усетил болката, лъжите –
ти даваш им подслон във своето сърце! ...

Послание
Какво послание да ти напиша?
Когато в този мрачен ден
душата ми, на топка свита,
ридае и жадува плен. ...

празни приказки
след празни погледи
над празни чаши